Subscribe
Горещата тема за миграцията не спира да бъде в центъра на европейския политически дневен ред дори през лятото. И наистина, тя прави нови стъпки.
Реформата в областта на миграцията е един от приоритетите на Европейския съюз. Този приоритет става все по-належащ, особено в резултат на нарастването на миграционните потоци, които през годините все повече засягат бреговете на Европа. Миграционната криза започна през 2015 г., когато според данните, събрани от Frontex – агенцията за управление на външните граници на ЕС – бяха регистрирани 1,83 милиона незаконни преминавания. През последните няколко години тази ситуация не е отшумяла, а е станала все по-належаща и се е превърнала в един от стълбовете, на които трябва да се обърне приоритетно внимание.
През изминалата година, 2023 г., въпросът за мигрантите беше повдиган многократно и по нов начин в ЕС, предвид изострянето на ситуацията, особено в светлината на събитията от последните месеци. Ето защо по време на заседанията на Съвета на ЕС миграцията получи ново внимание от страна на държавите членки. Сега е по-важно от всякога да има всеобхватен подход към миграцията, за да може този въпрос да бъде разгледан по възможно най-подходящия начин и накрая да се стигне до общо и универсално решение.
По време на извънредното заседание на Съвета, проведено на 9на и 10на февруари 2023 г. бяха приети редица мерки по темата за мигрантите. По-конкретно, на хартия беше представена необходимостта от засилване на външните действия, ефективен контрол на външните граници и по-остри действия по отношение на вътрешното измерение.
В допълнение към това беше подчертано колко е важно да се засили сътрудничеството със страните на произход и транзит, което изглежда е от съществено значение за прякото въздействие върху първопричините за миграционните потоци.
Накрая, по този повод европейските лидери призоваха Съвета и Европейския парламент да продължат работата си по Пакта за миграцията и убежището, Кодекса на шенгенските граници и Директивата за връщането.
След заседанието през февруари 2023 г. Европейският съвет направи още една стъпка напред – миналата 8на юни 2023 г. На тази дата всъщност беше постигнато споразумение за модернизиране на европейското законодателство в областта на убежището и миграцията. Съветът на европейските министри на вътрешните работи всъщност одобри нови правила по въпроса с мигрантите. По-конкретно, в новия пакт се предвижда, че всички държави ще трябва да участват в преразпределението на мигрантите, че разглеждането на молбите за убежище ще трябва да се извършва в рамките на „гранична процедура“, която представлява ускорена и съкратена процедура, която трябва да приключи в рамките на 12 седмици от подаването на молбата; тази процедура ще се прилага за всички, които пресичат границата незаконно или когато търсещият убежище идва от „трета страна, считана за безопасна“.
Освен това държавата, компетентна за молбата за убежище, остава държавата на първо влизане в Европа, а периодът, през който дадена държава носи отговорност за мигрантите, пристигащи на нейна територия, се удължава от дванадесет на двадесет и четири месеца. И накрая, в областта на връщането и завръщането държавите ще имат автономия да определят страната на заминаване или транзит като „безопасна“ и по този начин ще могат да извършват връщане дори в страна на транзит на мигранти (а не само в страната на произход).
Друга важна стъпка в този дълъг процес на реформиране на миграционната политика беше на 29на и 30ната юни 2023 г. В тези дни се проведе Съветът на ЕС, който освен че обсъди въпроси като войната в Украйна, европейската икономика и досието на Китай, отново обърна специално внимание именно на предизвикателството на миграционните потоци.
По-специално, в заключенията си Европейският съвет потвърди отново стратегическото обсъждане на отношенията на ЕС с партньорите му от Юга. Във връзка с това Съветът приветства работата по взаимноизгоден цялостен пакет за партньорство с Тунис, основан на стълбовете икономическо развитие, инвестиции и търговия, преход към зелена енергия, миграция и контакти между хората, и подкрепя възобновяването на политическия диалог в контекста на Споразумението за асоцииране между ЕС и Тунис. Накрая подчерта значението на укрепването и развитието на стратегическите партньорства между ЕС и партньорите в региона.
Всъщност през последните месеци Европейският съюз успя да създаде стратегическо партньорство с Тунис, който понастоящем е една от страните, от които пристигат голям брой мигранти и която е от решаващо значение за стабилността на целия африкански континент. И следователно за цялото Средиземноморие, а оттам и за Европа.
За съжаление обаче споразумението за имиграцията в ЕС все още е далеч от финализиране преди края на това лято. Всъщност към днешна дата страните от ЕС все още трябва да финализират текста на цялото споразумение, преди Европейският парламент да даде зелена светлина.
В края на юли 2023 г. ЕС се срещна, за да приключи работата по цялостния пакет с цел да се промени подходът, по който приема и прехвърля мигранти на територията на всички свои държави членки. За съжаление обаче се забави приемането на така наречения „кризисен регламент“, в който са набелязани мерки за засилване на натиска върху граничещите с ЕС държави, които се сблъскват с рязко увеличаване на броя на търсещите убежище.
По този въпрос има сблъсък между някои страни, особено тези в Южна Европа, които искат да бъдат освободени от част от тежестта, ако броят на пристигащите се увеличи значително, и други страни, особено тези на север, които не са напълно съгласни с премахването на някои от правилата.
Така че остава голямото предизвикателство да се удовлетворят някои страни, които поставят сериозни изисквания по въпроса за миграцията.
Същността на въпроса се отнася до историческата връзка между южните държави на границата и северните страни като Германия и Нидерландия, където търсещите убежище често се придвижват без разрешение след пристигането си.
Държавите от ЕС се сблъскаха с предложението да се преустанови правото на държавите да връщат мигранти в страната на пристигане, ако първата държава достигне „кризисни“ условия.
Дори скандинавските държави бяха недоволни от изключението за „кризисни ситуации“, което позволява на държавите на първа линия да преустановят строгия граничен контрол върху мигрантите.
Останалите надежди за постигане на споразумение окончателно се провалиха, когато Германия заяви, че няма да подкрепи текста. Според трети дипломат от ЕС, запознат с процедурата, Берлин се е противопоставил на спирането на връщането на мигранти в държавите на първа линия и е поискал непълнолетните и техните семейства да бъдат освободени от граничен контрол.
Освен това източните страни също помогнаха за провалянето на сделката и се очаква да запазят позицията си при подновяването на преговорите през септември.
Привържениците на непримиримата линия по отношение на миграцията на т.нар. Вишеградска четворка – Словакия, Полша, Унгария и Чешката република – обединиха усилията си срещу антикризисния регламент.
Всичко това доведе до безизходица и до решение въпросът да бъде разгледан отново след лятната ваканция. Дори една от спекулациите е, че разговорите могат да стигнат до среща на министрите на вътрешните работи в края на септември.
Надеждата беше да се постигне споразумение по регламента за кризата преди края на лятото, а след това да се преговаря за окончателно споразумение с Европейския парламент. Европейският парламент обаче посочи, че няма да одобри повече досиета в процес на преговори, докато страните от ЕС не постигнат споразумение по целия пакет.Искането на гореспоменатите държави е ясно и се състои в това да се постигне по-силен език и мерки за подкрепа на държавите, които са изправени пред планиран приток на мигранти, целящ да дестабилизира ЕС, подобно на това, което Беларус направи с Полша през 2021 г. Засега всичко е в режим на готовност. Вземането на решение е отложено за септември. Кой знае дали този път тестът ще бъде издържан от всички и дали най-накрая ще успеем да постигнем конкретни резултати, за да се справим с извънредната ситуация, свързана с миграцията, по единен и общ начин.