Subscribe
По време на панела на ЕКР в Неапол лидерите призоваха за укрепване на европейския суверенитет, инвестиции в отбраната и ясна пътна карта за възстановяването и интеграцията на Украйна – определящо предизвикателство за бъдещето на континента.
В момент, когато войната в Украйна продължава и хвърля дълга сянка върху Източна Европа и извън нея, панелът „Европа и бъдещето на Украйна“, организиран от ECR Party: юли 2025 г., който се проведе в Неапол, предложи рядък, откровен момент на политическа яснота. Лидери от цяла Европа се събраха, за да изяснят недвусмислено едно нещо: бъдещето на Украйна е изпитание за Европа, а успехът ще изисква нещо повече от солидарност – той изисква стратегически действия, дълбоки реформи и непоколебим ангажимент.
Заместник-министърът на външните работи на Италия Едмондо Чириели откри дискусията, като се позова на току-що приключилата в Рим Конференция за възстановяване на Украйна, в която участваха представители на над 70 държави. Въпреки продължаващите ракетни удари и атаки с дронове, които измъчват Украйна, посланието от Рим – което намери отзвук и в Неапол – беше недвусмислено: възстановяването трябва да започне още преди обявяването на мира. „Трябва да си представим бъдещето на Украйна сега“, призова Чириели, описвайки както трагичната спешност на момента, така и огромната възможност, която той предлага – не само за Украйна, но и за Европа и Запада като цяло.
Чириели подчерта, че усилията за възстановяване, които вече привличат подкрепата на страни като ОАЕ, Канада, Австралия и Япония, представляват изключителен шанс за западните – и особено италианските – предприятия да допринесат за възстановяването на Украйна и да се възползват от него. Отвъд икономиката обаче той подчерта символичната сила на възстановяването: то е акт на противопоставяне срещу авторитаризма и декларация за демократична издръжливост.
Темата за суверенитета и сигурността бе застъпена и в речта на Антонио Джордано, генерален секретар на партията ECR. За Джордано защитата на Украйна не е просто акт на алтруизъм – това е стратегически императив. „Отбраната е в основата на суверенитета и просперитета“, настоя той, като отхвърли схващането, че военните инвестиции са в противоречие със социалния прогрес. Вместо това той посочи как иновациите в областта на отбраната исторически са подхранвали гражданския напредък – от киберсигурността до технологиите във Формула 1.
Според Джордано Европейският съюз трябва да координира разпокъсаните си отбранителни системи и да изгради оперативна съвместимост, като извлече поуки от изобретателността на Украйна на бойното поле – особено в областта на войната с дронове и цифровата устойчивост. Той предупреди, че войната е разкрила високата цена на забавянето и разделението и че Европа трябва да отговори с интеграция, инвестиции и институционална амбиция.
Бившият хърватски президент Колинда Грабар-Китарович повтори това мнение, като предложи визия за Украйна, която съвпада с следвоенната траектория на нейната страна. Тя призова Европа да действа не само като финансов донор, но и като стратегическа сила, способна да осигури възпиране в конвенционалната, кибернетичната и космическата област. „Отбраната на Украйна е отбрана на Европа“, заяви тя категорично. „Възстановяването на Буча и Ирпин не е само символично – това е началото на възраждането на Украйна“.
И все пак панелът не отмина и по-тъмните аспекти на войната. Беата Юрик, заместник-председател на Словашкия комитет по европейските въпроси, отправи страстен призив за справедливост – не само за тухли и хоросан. Тя осъди отвличането и насилственото превъзпитание на украински деца от руските сили като гротескна форма на заличаване на идентичността. „Европа трябва да действа решително, за да ги върне у дома“, призова тя, като подкрепи инициативи като „Върнете децата“ и призова за специален трибунал, който да преследва руската агресия.
Литовският депутат Зигимантас Павилионис разглежда войната в ясни геополитически рамки. За Павильонис интеграцията на Украйна в ЕС и НАТО не е просто политическа цел – това е единственият начин да се подкопае руският режим и да му се отнеме легитимността. „Трансформирането на Украйна е ключът към трансформирането на Русия“, твърди той, представяйки Украйна като фронтова линия на глобалната демокрация. Той предупреди, че ако не се подкрепи Украйна, това ще окуражи авторитарните режими от Москва до Пекин.
Панелът се спря и на сложната трансатлантическа динамика, формирана от политиките на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп. Джордано описа Тръмп като стратегически преговарящ, фокусиран върху националния интерес – напомняне, според него, че Европа не може да разчита безкрайно на американската щедрост в областта на отбраната. И Китарович, и Чириели признаха, че макар Тръмп да е поставил под въпрос европейския принос към НАТО, той също така е признал геополитическото значение на инициативи като Инициативата „Три морета“ и обещаната от тях енергийна независимост.
Чириели изтъкна необходимостта от по-силна европейска военна идентичност, като посочи, че създаването на европейска армия би могло да рационализира разходите за отбрана, да стимулира промишлените иновации и да запази демократичните свободи. Той заяви, че САЩ, макар и все още да са ключов съюзник, сега търсят партньорство, а не патернализъм, и че Европа трябва да отговори на предизвикателството със собствени способности.
В заключение Джордано излезе извън рамките на геополитиката, размишлявайки върху ценностите, на които се основава единството на Европа. „Европа не е само продукт на договорите“, каза той, критикувайки бюрокрацията в полза на истинското политическо и културно братство. Бъдещето на Европа, каза той, е в хората – в техните общи традиции, свободи и семейства.
В заключение Чириели благодари на участниците, наричайки ги „свободни хора, които вярват в своята история, култура и идентичност“. В момент на топлота и тържественост той напомни на аудиторията, че Европа не е просто политически съюз – тя е цивилизация, която си струва да бъде защитавана.
Докато Украйна се бори не само за земята си, но и за мястото си в европейското семейство, панелът в Неапол подчерта една трудна, но неизбежна истина: Европа трябва да стане това, за което претендира – стратегическа, суверенна и обединена сила. Ако не успее, цената ще бъде платена не само в Киев, но и в самото сърце на континента.
Алесандро Фиорентино