Subscribe
Европейският съюз се готви да започне дебат за евентуална радикална реформа на своята система за данъчно облагане на енергията чрез предложение, определяно от мнозина като „данък върху зеления капитал“. Това е инициатива, лансирана от Дания, ротационен председател на Съвета на Европейския съюз, която има за цел да въведе увеличаващи се акцизи върху електроенергията и горивата, за да приведе екологичното данъчно облагане в съответствие с целите на ЕС за декарбонизация.
ОТ ДАНЪЦИ КЪМ ЕКОЛОГИЧЕН ПРЕХОД
През последните години Европейският съюз активизира дебатите и действията в борбата с изменението на климата, като си поставя все по-амбициозни цели, като например намаляване на емисиите с 90 % до 2040 г. в сравнение с нивата от 1990 г. Предложението за преразглеждане на Директивата за енергийното данъчно облагане, която вече беше въведена през 2021 г. и сега е обект на решително подновяване, се вписва в този контекст. Основната цел е да се стимулира използването на възобновяеми източници и да се възпрепятства използването на изкопаеми горива чрез данъчен механизъм, който е в съответствие с повелята на Програмата до 2030 г. и Европейската зелена сделка.
ТРИТЕ ЕЛЕМЕНТА НА ДАТСКОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ
Предложението, представено от Дания, се основава на три основни елемента. На първо място, преразглеждане на акцизите върху енергията с цел адаптиране на системата за данъчно облагане към новите цели в областта на климата, като се обърне специално внимание на въглеродната неутралност и прехода към устойчива икономика. Целта ще бъде въвеждането на нов критерий за облагане, който вече няма да се основава на обема на потреблението, а на енергийното съдържание и въздействието на енергийните източници върху околната среда. Тази промяна има за цел да засегне по-сериозно източници като въглищата. Вследствие на това изкопаемите горива ще бъдат санкционирани, като чрез увеличаване на данъчното облагане ще се направи опит да се обезкуражи тяхното използване.
РЕГУЛАТОРНИЯТ КОНТЕКСТ И ПОЛИТИЧЕСКАТА СЪПРОТИВА
Новият данък върху капитала трябва да бъде одобрен с единодушие от Съвета на Европейския съюз – условие, което създава някои политически пречки. Всъщност много държави-членки проявяват известна съпротива поради опасения, свързани с икономическите последици за предприятията и гражданите, особено в страните от Източна Европа, които са по-зависими от изкопаемите горива и имат по-малко гъвкави енергийни системи. Искането за уеднаквяване на данъчния сектор на държави, които използват различни енергийни и промишлени модели и миксове, представлява предизвикателство, което може да постави под въпрос принципите на справедливост и солидарност, на които се основава Съюзът, както и намесата в националните енергийни стратегии.
РОЛЯТА НА ДАНИЯ
Не е изненадващо, че Дания е движещата сила на тази инициатива. Скандинавската страна от години е в челните редици на борбата с изменението на климата и провежда много строги политики в областта на околната среда. От 2030 г. Дания трябва да бъде първата страна в света, която ще прилага въглероден данък върху емисиите от селското стопанство, като налага цена от 300 крони (около 30 евро) за всеки тон CO₂, произведен от едър рогат добитък, свине и овце. Тази мярка, оспорвана от животновъдите и фермерите, представлява конкретен пример за екологично данъчно облагане, прилагано и в сектори, които обикновено са изключени от екологичното облагане.
НАТИСК ЗА РЕФОРМА
Наред с действията на институциите, натиск оказва и гражданското общество. Много неправителствени организации са подписали призив за въвеждане на нови екологични данъци. Исканията се фокусират върху необходимостта от по-интензивно облагане на сектори като въздушния транспорт, индустрията за изкопаеми горива и международните финансови транзакции. Големите богатства също се посочват като субекти, които трябва да бъдат включени в система за данъчна отговорност, свързана с продължаващата екологична криза.
ПРЕХОД И РЕГРЕСИВЕН РИСК
Разбира се, основният проблем на „зеления“ данък върху богатството се състои в потенциалното регресивно въздействие, което той може да окаже върху икономиките на страните членки. Акцизите върху горивата и електроенергията обикновено засягат в по-голяма степен по-малко заможните социални групи, които отделят по-голяма част от доходите си за потребление на енергия. За да се предотврати превръщането на екологичния преход в нова форма на социална несправедливост, би било необходимо да се осигурят компенсации като субсидии и стимули за енергийна ефективност, в допълнение към все по-необходимите програми за опресняване на знанията – или дори програми за професионална преквалификация – за всички работници, заети в рисковите сектори.
МЕЖДУ АМБИЦИЯТА И ПОЛИТИЧЕСКИЯ РЕАЛИЗЪМ
Датското предложение представлява твърде напреднала позиция по отношение на европейското екологично данъчно облагане. Ефективното му прилагане със сигурност е свързано със способността за посредничество между различните интереси и политическата воля на държавите-членки. В този смисъл не можем да забравим, че се намираме в исторически момент, в който международните кризи, необходимостта от преразглеждане на индустриалните ангажименти и вътрешните нужди на държавите-членки едва ли ще отстъпят пред дебата за екологичния данък върху капитала. Особено ако той не е придружен от мерки за преразпределение и смекчаване на последиците, както и от открит диалог с гражданите, така че екологичният преход да не се превърне в нов източник на неравенства.