Subscribe
България ще се присъедини към единната европейска валута от 1 януари 2026 г., въпреки че почти половината от нейните граждани са против това, тъй като се опасяват от евентуално повишаване на цените на стоките и услугите, както се случи в Хърватия и Литва (последните две страни членки, които се присъединиха към еврото през последното десетилетие). С влизането на България в еврозоната само шест от 27-те държави от ЕС ще останат извън валутния съюз: Швеция, Полша, Чешката република, Унгария, Румъния и Дания. Тези държави понастоящем нямат конкретни планове за приемане на единната валута, било по политически причини, било защото все още не отговарят на икономическите изисквания за членство. Междувременно северната съседка на България – Румъния, с бюджетен дефицит, доближаващ 60% от БВП, и инфлация над 9%, трепери от евентуално понижаване на рейтинга й до „junk“ от Fitch Ratings поради непредсказуемото състояние на икономическия й сектор. Много икономически анализатори са на мнение, че Румъния е на крачка от положението на Гърция по време на голямата световна икономическа криза, поради което сегашното правителство е принудено да предприеме драстични мерки като повишаване на данъците (от 10 на 16% данък върху дивидентите, ДДС от 19% на 21%), възможни съкращения в публичния сектор и намаляване на публичните инвестиционни разходи.
Довиждане, Лева! България ще приеме еврото от 1 януари 2026 г.
България възнамеряваше да приеме еврото по-рано, но този план беше отложен поради високата инфлация, подхранвана от дълбоката политическа нестабилност. На 8 юли обаче Съветът на Европейския съюз ратифицира последните три законодателни акта, необходими за присъединяването на България към еврозоната. Огромна подкрепа получи и Европейският парламент и в Брюксел беше определен обменният курс на българската национална валута – лева, спрямо еврото, който ще влезе в сила от първия ден на следващата година. Така, в момент, когато еврото поскъпва спрямо долара, след многократните заплахи на американския президент за митата, които САЩ ще наложат на ЕС, България ще стане от началото на 2026 г. 21-вата държава членка, която ще приеме единната европейска валута, докато в Румъния тази промяна все още остава цел в перспектива. Според икономическите анализатори най-ранната и най-оптимистична дата, на която Румъния може да се присъедини към еврото, е 2030 г.
В официалното съобщение на Европейския съвет датският министър на икономиката Стефани Лозе заяви, че с гласуването на 8 юли България става 21-вият член на еврозоната. Това бележи края на един сложен процес, който включваше подробен анализ и задълбочена подготовка. Един от трите ратифицирани законодателни акта определя и официалния обменен курс между лева и еврото. Фиксираният курс ще бъде 1 евро за 1,95583 лева – същият, който в момента се прилага в рамките на Европейския механизъм на обменните курсове (ERM II). Най-вероятно, както се случи в Хърватия и Литва, обменният курс ще се закръгли до 1 евро за 2 лева, което непредвидимо ще доведе до по-високи цени.
Въпреки че България е член на Европейския съюз от 2007 г., приемането на еврото предизвика противоречия сред населението. Неотдавна хиляди хора протестираха в столицата София и основните градове на България (носейки плакати „Не на еврото“), изразявайки опасения, че преминаването към еврото може да доведе до значително повишаване на цените, което подхранва недоволството на еврофобите.
Приемане на еврото: страхове от инфлация, популистки протести и призиви за референдум
Малцина знаят, че на практика България е част от еврозоната от 1997 г., когато страната преживява тежка финансова криза и не успява да изплати задълженията си. Тогава българските власти се отказват от независимостта на паричната политика и обвързват националната валута – лева, с германската марка под надзора на валутен борд, координиран от Франкфурт. До въвеждането на еврото паритетът между лева и марката е 1:1, а с появата на еврото съотношението е определено на 1 евро за 2 лева. Същевременно движението на капитали (входящи и изходящи потоци от чуждестранна валута) се извършва само с одобрението на валутния борд. В резултат на тази уредба инфлацията се поддържа ниска, тъй като Българската народна банка вече не контролира печатането на пари. На практика икономическото развитие в еврозоната почти автоматично се отразява в България. Почти двадесет години след присъединяването си към Европейския съюз България е на прага на голямото преминаване към еврото, което официално е планирано, с окончателното одобрение на Брюксел, за 1 януари 2026 г. Тази решаваща стъпка обаче не се приема с ентусиазъм във всички сегменти на българското общество, където недоволството на гражданите се проявява чрез многобройни протести, призиви на гражданското общество за провеждане на референдум за запазване на националната валута (лева) и разпространение на невярна информация. Българите се опасяват от негативни икономически последици и нямат доверие в държавните органи. Въпреки че техническата подготовка е завършена, последните проучвания на общественото мнение показват, че почти половината от населението не желае да се откаже от националната валута – лева. Особено в селските райони много хора са убедени, че приемането на еврото ще се отрази неблагоприятно на жизнения им стандарт. Социологът Боряна Димитрова посочи, че по-уязвимите граждани на България се опасяват, че условията им на живот ще се влошат. Това недоверие се подхранва не само от политическата нестабилност през последните години, но и от болезнен опит от миналото, като например тежката финансова криза от 1996-1997 г., когато инфлацията експлодира и българската банкова система се срина.
В тази обстановка популярността на популистки партии като партия „Възраждане“ (известна с проруските си и евроскептични позиции) нарасна и тя организира множество мащабни протести в повечето големи градове срещу приемането на еврото. Дори президентът Румен Радев публично подкрепи протестите, като разкритикува липсата на прозрачност на властите и бързината, с която се налагат промените във валутата, и призова за провеждане на референдум за отлагане на приемането на еврото. В условията, когато България вече е изправена пред икономически и социални трудности, президентът Румен Радев заяви, че правителството не предприема достатъчно мерки за защита на социално слабите.
„Съществуват основателни опасения, че цените ще се повишат рязко. Държавата не е подготвена да се справи с тези последици“, заяви българският лидер.
Въпреки че инициативата на президента Румен Радев беше отхвърлена от парламента като противоконституционна, тя допълнително задълбочи разделението в обществото.
Противоположни възприятия: еврото – символ на модернизацията или заплаха?
В големи градове като столицата София единната валута се разглежда като естествена стъпка към укрепване на връзките с Европейския съюз, елемент на геополитическа стабилност и символ на принадлежност към западния свят. Младите и образовани хора като цяло са ентусиазирани от промяната. Финансовите институции са готови, а дизайнът на българските евромонети вече е определен, включително специален надпис върху монетата от две евро: „Господи, пази България“.
В същото време в социалните медии се увеличават кампаниите за дезинформация, като във вирусните видеоклипове в TikTok и Facebook се твърди, наред с другото, че Брюксел планира да конфискува спестяванията на българите, за да подкрепи Украйна, или че левът, една от най-старите европейски валути, трябва да бъде защитен на всяка цена. Тези послания често се разпространяват дори чрез местния хумор, като подхранват страховете на недоволното население.
Масови протести в България: „Бъдещето принадлежи на суверенните държави“
Половината от българите не искат да приемат еврото, поради което в края на май хиляди хора излязоха по улиците на различни български градове, за да демонстрират срещу плана за замяна на лева с еврото от 1 януари 2026 г. Най-мащабните протести се проведоха в София, Велико Търново, Варна и Ямбол, където участниците поискаха оставката на правителството, блокираха движението, скандираха лозунги в подкрепа на националната валута и издигнаха плакати с послания като „Да защитим българския лев“ и „Бъдещето принадлежи на суверенните държави“. Подобни демонстрации се проведоха и в Русе, Бургас, Пазарджик и Шумен. Протестите бяха инициирани и подкрепени от националистическата партия „Възраждане“, известна с прокремълската си ориентация и с това, че наскоро подписа споразумение с партията на Владимир Путин „Единна Русия“.
Въпреки твърденията на правителството в София, че присъединяването към еврозоната ще задълбочи икономическата интеграция и ще укрепи позициите на България в ЕС, много граждани остават скептични. Най-често срещаните опасения са свързани с повишаването на цените и възможното понижаване на жизнения стандарт. Данните показват, че по-малко от половината българи подкрепят преминаването към еврото, а опасенията нарастват с наближаването на крайния срок.
Защо Румъния ще трябва да чака поне още 5 години, за да приеме еврото?
Румъния се опасява от понижаване на рейтинга си до статут на необслужван заем. Като се има предвид, че Румъния взема заеми в чужбина при по-високи лихвени проценти, отколкото други държави в региона като България или Албания, рекордната инфлация и високото равнище на публичния дълг спрямо икономическите резултати, като например катастрофалното състояние на бюджета, ще направят присъединяването към еврото в близко бъдеще много трудно. Липсата на външно доверие се дължи главно на постоянно нарастващия бюджетен дефицит (най-високият спрямо БВП в ЕС през 2024 г.), незавършените икономически реформи, най-високата инфлация в ЕС, както и на голямата политическа криза, която засегна Румъния с анулирането на президентските избори през ноември 2024 г. За да може Румъния да приеме еврото, тя трябва да следва поредица от ясни и задължителни стъпки и да изпълни всички икономически, правни и институционални критерии, определени в Договора от Маастрихт.
За да приеме еврото, Румъния трябва да постигне и поддържа следните номинални критерии за конвергенция:
Инфлация – максимум 2% над средната стойност за най-добрите 3 държави (като се има предвид, че през 2024 г. инфлацията е била 5,1, което е повече от два пъти над критерия за допустимост).
Дългосрочни лихви – максимум 2 % над средната стойност за най-добрите 3 държави (в действителност дългосрочният лихвен процент в Румъния е 5-6 %),
Бюджетен дефицит – под 3 % от БВП (в момента Румъния има дефицит от почти 9,3 % – най-високият в ЕС)
Публичен дълг – под 60% от БВП (в момента той е 1 000 милиарда леи, или 59%, и бързо се приближава до прага от 60%, който, ако бъде надхвърлен, дори и този етап няма да бъде достигнат по пътя към присъединяване към единната европейска валута).
Стабилност на валутния курс – Влизане в ERM II (Механизъм на обменните курсове) за 2 години без отклонения и обвързване на националната валута с еврото в стабилен диапазон ±15% (Румъния не е влязла в ERM II до днес). За да постигне стабилност на валутния курс, Румъния се нуждае от: ниска и стабилна инфлация (трудно е да се повярва, че ще бъде постигната), разумна фискална политика (в Румъния няма икономическа предвидимост, Фискалният кодекс се променя по желание на политическите лидери без консултации с бизнес общността), международен авторитет в очите на Европейската централна банка и Европейската комисия (тук също има проблеми предвид лихвените проценти, при които Румъния взема външни заеми).
Ако направим оптимистична прогноза, Румъния би могла да приеме еврото най-рано през 2030 г. при следните условия: макроикономическа стабилизация през следващите две години, влизане във ВМ II от януари 2026 г. и участие във ВМ II до 2029 г., получаване на положителен доклад за конвергенцията през 2029 г. По начина, по който се развиват нещата в икономически и политически план, е трудно да се повярва, че тези критерии ще бъдат изпълнени, което ни кара да смятаме, че Румъния ще трябва да почака още дълго време (най-вероятно още едно десетилетие), преди да настигне България и най-накрая да приеме еврото.