Subscribe
Измина един месец от края на испанското председателство на Съвета на ЕС. Бурното председателство беше помрачено от непредвидени предсрочни избори и срамни преговори с каталунските сепаратисти.
Шестмесечното ротационно председателство, ръководено от Педро Санчес, не донесе осезаеми резултати за европейския проект. Това, което остави, беше пропагандна линия на атака срещу европейските консерватори, която задава тона на политическия дебат не само в Испания, но и в други държави-членки.
В средата на декември Европейският парламент стана свидетел на напрегнати сцени по време на парламентарния дебат, на който Санчес трябваше теоретично да представи пред евродепутатите постиженията на испанското председателство. Вместо това обаче Санчес предпочете да се скара на европейските консерватори и да влезе в конфликт с председателя на ЕНП Манфред Вебер, нарушавайки предвидената неутрална, консенсусна и изграждаща мостове институционална роля на председателството на Съвета.
Въпреки изграждането на консенсус, с който трябва да се характеризира председателството на Съвета, по време на дебата Санчес използва същата разединяваща и поляризираща реторика, която използва в Испания, като демонизира политическите си опоненти и представя своята идеология като единствената морална сила.
В интервю за испанския вестник El Mundo Вебер посочва, че Санчес не изпълнява институционалните си задължения като председател на Съвета. Вместо това той се съсредоточи единствено върху кампанията си като социалист и изглежда пренебрегна отговорностите си в Европейския парламент.
По време на дебата Санчес заяви, че така наречената „крайна десница“ представлява най-сериозната заплаха както за Испания, така и за ЕС. Премиерът разкритикува консерваторите, обвинявайки ги в безотговорност за това, че уж подкрепят партии с „крайни“ позиции, които според него подкопават стабилността на Европейския съюз.
Санчес имаше предвид усилията на Вебер да изгради мостове с консервативната група на ЕКР с поглед, насочен към изборите за Европейски парламент през 2024 г., като се стреми да изгради нови съюзи, за да намери алтернативна управляваща коалиция на традиционната коалиция между ЕНП, либералите и социалистите в Европейския парламент. Разбира се, министър-председателят Санчес има проблем с позициите на така наречените „крайно десни“ партии за защита на националния суверенитет, противопоставяне на масовата имиграция или защита на европейския първичен сектор и промишленост. Санчес обаче неведнъж е доказвал, че няма морални задръжки да поляризира обществата и да сключва сделки с комунистически и сепаратистки партии, за да остане на власт.
Санчес обаче засилва критиките си срещу Вебер, като изопачава регионалните коалиционни правителства на PP и VOX в Испания, обвинявайки ги в „цензуриране“ на театрални постановки и музикални събития. Той също така ги обвини, че се опитват да върнат имената на видни личности, свързани с диктатурата на Франко, на градските улици в Испания.
След това той саркастично пита дали „планът на Вебер за Германия е също да преименува улиците и площадите в Берлин на имената на лидерите на Третия райх“.
Решението му да се прицели във Вебер с такъв непарламентарен език е много добре обмислено поради две основни причини: първо, какво представлява Вебер за Санчес, и второ, предизборният контекст. Що се отнася до първия въпрос, Вебер е много критичен към авторитарния завой на Испания по време на премиерството на Санчес. По време на парламентарния дебат той подчерта, че ЕС е „притеснен“ и „задава сериозни въпроси“ относно сделката между Санчес и Хунт, с която се дава амнистия на лидерите на неуспешния пуч от 2017 г. в замяна на оставането на Санчес на власт.
Вебер подчерта, че този въпрос надхвърля политическите пристрастия, а се върти около спазването на върховенството на закона. Когато случаите на корупция, насилие и дори тероризъм остават нерешени, това подкопава върховенството на закона. Сривът настъпва, когато хората в Испания вече не са равнопоставени пред закона, когато злоупотребата с публични средства остава без последствия и когато свързаните с Владимир Путин лица, които пренебрегват испанската конституция, имат влияние в испанското правителство. Освен това подписването на коалиционен текст от лидера на партията Санчес, в който се настоява за създаване на парламентарна комисия, която да проверява решенията на независимите съдилища, нарушава по същество принципите на правовата държава.
Втората причина за враждебността на Санчес бяха предстоящите избори за Европейски парламент, които ще се проведат през юни 2024 г. По същество, преминавайки в настъпление срещу консервативния блок, Санчес се стреми да затвори редиците на социалистическата партия. Европейските социалисти преживяват труден период със скандали като „Катаргат“, неблагоприятни социологически проучвания и контрол само върху няколко правителства на известни държави-членки (Испания и Германия). Ето защо реториката на Санчес имаше за цел социалистите да се окопитят и да започнат настъпление в режим на кампания срещу консервативния блок, дори ако това действие нарушава институционалната роля на Санчес по време на закриването на испанското председателство.