Праведните и милосърдните

Една трагична история от Полша

Маркова 24 март 1944 г.

Малко след полунощ на 24 март 1944 г. деветима германски и полски полицаи с няколко полски помощници напускат Лянкют – град в Подкарпатската област, който преди Първата световна война е принадлежал на Хабсбургската империя, а след това е бил част от Полша, но през септември 1939 г. е окупиран от нацистка Германия. Преди изгрев слънце техните конски каруци пристигат в малкото село Маркова. Нацистите са били информирани, че Юзеф Улма, селянин, който живее със съпругата си и шестте си деца в една къща край Маркова, крие осем евреи. От 1941 г. насам нацистите се опитват да изтребят всички евреи в Полша (и на други места), като през първите две години на окупацията също избиват някои от тях. Заловените са разстреляни на място или изпратени в лагери на смъртта, но някои евреи успяват с полска помощ да се укрият, включително и тези, които сега са подслонени от семейство Улма. Нацистите са обявили, че всеки поляк, който крие евреин, ще бъде екзекутиран. Във вилата на Улма се укриват Саул Голдман и четиримата му синове – Барух, Мехел, Йоахим и Мойзеш, както и трима роднини на Голдманови – Голда Грюнфелд, Леа Диднер и малката ѝ дъщеря Ресла.

Петимата германски и четиримата полски полицаи оставиха каруците и шофьорите им на известно разстояние от вилата на Улма и тихо се отправиха към къщата. Първо убиват трима евреи в съня им – двама от братята Голдман и Голда Грюнфелд. След това повикали полските кочияши на мястото на инцидента и им казали, че трябва да станат свидетели на наказанието, което ще бъде наложено на всеки поляк, който помага на евреите. Останалите петима евреи са застреляни един след друг – първо един от братята Голдман, после Леа Диднер и малката ѝ дъщеря, след това четвъртият брат Голдман и накрая старият баща Саул. Малко по-късно Юзеф и съпругата му Виктория са застреляни пред вилата. „По време на екзекуцията чувахме ужасни викове, плач, а децата викаха родителите си, които вече бяха убити“, разказва по-късно един от полските кочияши.

Едно неродено бебе се бори напразно

След това германските полицаи обсъждат какво да правят с шестте плачещи деца на Улма – Станислава на осем години, Барбара на седем години, Владислав на шест години, Францишек на четири години, Антони на три години и Мария на две години. След като се съветва с хората си, лейтенант Айлерт Дикен решава, че всички трябва да бъдат застреляни. Един от неговите хора, Йозеф Кокот, застреля някои от тях, след което извика на полските кочияши: „Вижте как полските свине умират, задето крият евреите! Сега кметът на Маркова, Теофил Киелар, изпълнявайки заповедта на германците, пристигнал с няколко души, които трябвало да погребат екзекутираните хора. Когато попитал защо е било необходимо да се убият децата от Улма, отговорът бил: „За да нямат повече проблеми“. Все още беше тъмно. На хората на Киелар е наредено да претърсят телата за ценности, а германците ги наблюдават, размахвайки фенерче. На гърдите на Голда Грюнберг намират кутия със златни бижута. След това започват да ограбват къщата и фермата и от Маркова си присвояват още две каруци, на които да натоварят плячката. След това на хората на Киелар е наредено да изкопаят голяма дупка в земята за телата. Един от тях се обръща към германски полицай с молба да му разреши да погребе отделно полските католици и евреите. Вбесен, германецът стреля по него и пронизва кофата, която държи. В крайна сметка обаче германците се съгласяват да бъдат изкопани два гроба – един за семейство Улма и един за семейство Голдман. Тогава германците нареждат на поляците от Маркова да донесат водка на мястото, след което те започват да пият.

Германските и полските полицаи напускат Маркова с вагони, натоварени с плячка. Седмица по-късно някои приятели и роднини на семейство Улма тайно отварят гроба през нощта, поставят телата в ковчези и ги погребват отново. Те открили, че семейството е с един член повече, отколкото са очаквали, както си спомня един от тях. Беше видял главата и гърдите на бебето между краката на Уиктория Улма. Бременна в осмия месец, тя ражда преди екзекуцията си. Най-малкият Улма, затворен в утробата на мъртвата си майка, напразно се е борил за оцеляване. През януари 1945 г., само десет месеца след убийствата, германците са прогонени от Маркова от съветската Червена армия. Телата на семейство Улма са пренесени в местното гробище. По-късно телата на семейство Голдман също са ексхумирани и препогребани в гробище за жертви на нацизма.

Най-лошите и най-добрите

Попаднах на тази трагична история в една книга, издадена наскоро от Института за национална памет във Варшава, Праведният и милостивият. Спасяването на евреите от поляците и трагичната Последици за семейство Улма от Маркова, автор Матеуш Шпитма. Тя показва как тоталната война може да извади на показ както най-лошото, така и най-доброто у хората. Очевидно това е полският полицай Влоджимеж Леш, който разобличава евреите. Преди войната той е в добри отношения с преуспяващото семейство Голдман в Ланкут и първоначално приютява някои от тях, като охранява и част от имуществото им. Но когато нацистите обявяват укриването на евреи за углавно престъпление, той им казва, че ще трябва да напуснат, но отказва да им върне имуществото. Може би безплодният им опит да си върнат този имот го е подтикнал да ги предаде. От посещението си във вилата на Улма той знае, че там се крият Голдманови, и е един от полските полицаи, които придружават германците в съдбоносната нощ на 24 март 1944 г. За участието си в това злодеяние той е екзекутиран през септември 1944 г. от полското съпротивително движение. От петимата германски полицаи само един е наказан – Йозеф Кокот. Случайно е разпознат в Чехословакия през 1957 г. от посетители от Подкарпатския регион. Впоследствие е екстрадиран в Полша и осъден на двадесет и пет години затвор, където умира през 1980 г. Ерих Вилде намира смъртта си на фронта през август 1944 г. След войната лейтенант Айлерт Дикен става полицай в Западна Германия и умира през 1960 г., малко преди прокурорите да започнат дело срещу него. Подобно на Дикен, Майкъл Джевулски и Густав Унбехенд никога не са изправени пред съда, въпреки че местонахождението им е известно.

Юзеф Улма, роден през 1900 г., е учил в земеделски колеж и е пионер в отглеждането на зеленчуци и плодове, както и в пчеларството и развъждането на копринени буби. Той построява и малка електрическа вятърна мелница, първата по рода си във Варкова. Бил е запален фотограф, който е изобразил живота в квартала си на хиляди снимки. На 35-годишна възраст се жени за дванадесет години по-младата Виктория Немчак. На горната снимка се вижда с шестте си деца. Едва наскоро изключителната почтеност, смелост и благотворителност на семейство Улма бяха признати по подходящ начин. През 1995 г. Йозеф и Виктория Улма получават посмъртно почетното звание „Праведници на народите“ от официалния мемориал на Израел – Яд Вашем. През 2017 г. полското правителство обявява 24 март за възпоменателен ден за поляците, спасявали евреи по време на нацистката окупация. Музеят в Маркова , посветен на паметта на поляците, спасявали евреи, носи името на семейство Улма. На 10 септември 2023 г. цялото семейство Улма е благословено от Католическата църква, включително и нероденото бебе.

Антисемитизмът се разраства

Тази история е особено актуална сега, когато антисемитизмът в Европа сякаш се засилва. Двадесетият век е време на ненадминат материален прогрес и напредък в технологиите, на премахване на много смъртоносни болести, а в края на века – на почти пълно изчезване на бедността в повечето части на света. Но това е и времето на тоталитаризма, опитът да се унищожат изпитаните във времето традиции и индивидуални добродетели като почтеност, смелост и милосърдие.