Subscribe
Преди малко повече от десет години милиони сирийци бягат от домовете си, за да се спасят от брутален конфликт, който продължава повече от десетилетие и води до широко разпространени разрушения и дълбока хуманитарна криза. В него участваха множество фракции, включително сирийското правителство, различни опозиционни групи, както и международни участници, а последиците му се отразиха в целия Близък изток и Европа, като предизвикаха миграционна криза и продължаващи политически и хуманитарни предизвикателства. Повечето бежанци и до днес не са се завърнали по домовете си.
Преди малко повече от 600 дни, точно когато светът започваше да се възстановява от пандемията Covid-19, която опустоши цели икономики, спря бизнеса и отне живота на милиони хора, ние се събуждахме сутринта на 24 февруари.th 2022 г. на речта на диктатор, който бълнува за исторически събития, които никога не са се случвали, и за несъществуващи заплахи за страната му, докато танковете му пресичат границата със съседна държава в рамките на най-големия въоръжен конфликт в Европа от десетилетия.
Преди малко повече от 10 дни отново се събудихме в топла есенна сутрин с ужасяващите картини на бягащи за живота си млади хора, на семейства, избити в домовете им, и на жени, отвлечени от Хамас, в деня, който се превърна в най-кървавия в историята на Израел.
Ако предишните абзаци бяха началото на художествена книга, можеше с увереност да се предположи, че тя е ужасяваща. Но те не са. Те са само кратко описание на малка част от реалността, която ни заобикаля ден след ден, нещо, с което, колкото и странно да изглежда, свикваме и което бързо се превръща в нещо обичайно.
Кризата със сирийските бежанци е огромна и продължителна хуманитарна катастрофа в резултат на опустошителната гражданска война, която измъчва Сирия от избухването ѝ през 2011 г. Към днешна дата тя е довела до разселването на над 13 милиона души, като повече от 6,7 милиона са вътрешно разселени в границите на Сирия, а други 5,7 милиона са потърсили убежище в съседни държави в Близкия изток. Турция е приела най-голям брой сирийски бежанци – над 3,6 милиона, докато Йордания и Ливан са приели съответно около 670 000 и 1,5 милиона, което натоварва ресурсите и инфраструктурите им.
Освен това кризата със сирийските бежанци оказа силно въздействие върху Европа, където значителен брой сирийци предприеха опасни пътувания, за да търсят убежище. През 2015 г. над един милион мигранти и бежанци пристигнаха в Европа, като значителна част от тях са от Сирия. Този миграционен скок предизвика дебати относно имиграционните политики, граничния контрол и управлението на хуманитарната помощ. Европейските държави прилагат различни подходи за справяне с кризата, като някои предлагат убежище, а други засилват охраната на границите.
Конфликтът между Украйна и Русия доведе до значителна и продължаваща криза на разселване, като около шест милиона украински бежанци бяха принудени да напуснат домовете си, повечето от които намериха подслон в европейски държави. Този зашеметяващ брой подчертава трайната човешка жертва на конфликта, тъй като безброй семейства са били изтръгнати от родните си места, животът им е бил прекъснат, а общностите им – разрушени. Украинската бежанска криза постави огромни предизвикателства както пред разселените лица, така и пред държавите, които ги приемат – от осигуряването на подслон и основни услуги до решаването на дългосрочните перспективи на засегнатите лица и трудната, ако не и невъзможна задача да ги интегрират в крехките икономики, все още намаляващи от пандемията.
По данни на Африканския център за стратегически изследвания броят на принудително разселените африканци, включително вътрешно разселените лица, бежанците и търсещите убежище, е нараснал до приблизително 40,4 милиона, което е повече от два пъти от 2016 г. насам. В перспектива тази цифра надхвърля населението на цели държави като Ангола, Гана или Мароко. Забележително е, че значителна част от тях, над 77%, са вътрешно разселени в родните си страни. От тези, които напускат своите страни, приблизително 96 % остават в Африка, често по законни канали като преселване или образователни визи. Тази тревожна тенденция на принудително разселване в Африка е тясно свързана с конфликти, като 14 от 15-те африкански държави, в които се наблюдава най-голям брой принудително разселени лица, понастоящем са въвлечени в конфликти. Освен това в 12 от тези 15 държави се наблюдават авторитарни тенденции, което показва, че деспотичното управление служи както като пряка причина – чрез репресии, така и като косвен катализатор – чрез конфликти, за ескалиращата криза на принудителното разселване на континента.
След нападението срещу Израел на6 октомври светът затаи дъх в очакване на предстоящата реакция. Сигурният твърд отговор на Израел най-вероятно ще включва нахлуване в ивицата Газа, което може да доведе до засилване на безредиците и на Западния бряг. Палестинското население, което живее в окупираните територии, се оценява на над 5 милиона души, от които около 2,3 милиона живеят в Газа, а останалите – на Западния бряг. Нека помислим за момент какво трябва да се случи с тези хора, след като ивицата Газа бъде превърната в руини, което най-вероятно ще стане. Единствените пътища за напускане на Газа са по море или по суша – през Египет или Израел. Тъй като е малко вероятно Израел да позволи на палестинците да преминат в страната му, може да се предположи, че повечето от тях ще преминат в Египет, което ще предизвика напрежение между арабската държава и Израел, както и ще натовари ресурсите и инфраструктурата на страната. Можем да очакваме, че поне част от бежанците ще поемат по морския път, което ще увеличи броя на мигрантите в Европа, ако имат голям късмет, или броя на мигрантите, които ще загинат в морето по време на опита. Освен това е възможно други страни с мюсюлманско мнозинство, които симпатизират на палестинската кауза, като Ливан, Сирия, Иран, а може би, използвайки по-дипломатични средства, и Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Катар и Бахрейн, да бъдат въвлечени в случая по един или друг начин.
Близкият изток вече е смесица от различни интереси, съставена от богати петролни държави и опустошени от войни страни. Провалените държави в много случаи са убежище за терористични дейности, а слабите правителства, които не могат да осигурят подходящо ръководство, често са корумпирани и безсилни да отговорят на нуждите на хората, които трябва да представляват. През последните няколко години станахме свидетели на нормализиране на отношенията между Израел и няколко арабски държави чрез споразуменията от Абрахам, но трагедията се случи точно в момента, когато оптимизмът започна да се заражда в региона. Човек не може да не се запита дали това е просто съвпадение, или има някаква нечестна игра. Какъвто и да е отговорът на този въпрос, почти сигурно е, че ни предстои продължителен период на нестабилност в Близкия изток.
Въпреки цифрите и политическите дискусии е важно да не забравяме, че в основата на всяка бежанска криза са индивидуалните истории на милиони хора, които са преживели разселване, загуба и травма. Независимо дали са сирийци, украинци, суданци, нигерийци, палестинци или от друга националност или етнос, тяхната издръжливост и решителност пред лицето на изпитанията са свидетелство за човешкия дух. Тези кризи подчертават неотложната необходимост от международно сътрудничество, хуманитарна подкрепа и дипломатически усилия, които не само да отговорят на непосредствените нужди на бежанците, но и да работят за мирно разрешаване на конфликтите, които ни измъчват, и да позволят на разселените лица да възстановят живота си и да се завърнат в стабилна родина.