Subscribe
По време на настоящата пленарна сесия на Европейския парламент (19-22 януари), по искане на Европейската народна партия, е насрочен актуален дебат по член 169 от Правилника за дейността на ЕП на тема „Възстановяване на контрола върху миграцията: връщане, визова политика и сътрудничество с трети страни“. Дебатът, официално включен в дневния ред на пленарното заседание на Парламента, отразява нарастващото осъзнаване, че европейската рамка за миграция трудно осигурява ефективен контрол, надеждно прилагане и обществено доверие.
За европейските консерватори и реформисти тази дискусия подчертава една отдавна очевидна, но твърде често избягвана реалност: миграционната политика не може да се поддържа само с декларации. Без приложимост, яснота и бързина дори и най-внимателно изготвените правила губят смисъла си.
Ограниченията на идеологически мотивирания подход
От години миграцията е един от най-чувствителните и нерешени в политическо отношение въпроси на равнище ЕС. Въпреки многобройните инициативи, планове за действие и реформи, резултатите останаха до голяма степен непроменени. Натискът от страна на външните граници продължава, процентът на завръщащите се лица остава структурно нисък, а разликата между европейските правила и тяхното реално прилагане продължава да се задълбочава.
С течение на времето управлението на миграцията все повече се определя от идеологически рефлекси, а не от оперативна ефективност. Хуманитарната отговорност твърде често се бърка с политическото нежелание за действие. Резултатът е система, която е щедра по принцип, но слаба в изпълнението, което създава несигурност за мигрантите и разочарование сред гражданите.
Това не е провал на европейските ценности. Това е провал на управлението.
Възвръщаемостта като крайъгълен камък на надеждността
Всяка функционираща миграционна система се основава на една основна предпоставка: решенията трябва да бъдат изпълнявани. Когато лицата, които нямат законно право да останат, не се връщат, системите за убежище престават да функционират като инструменти за защита и вместо това се превръщат в пътища към постоянна неправомерност.
Европейският съюз неведнъж е признавал, че връщането е от основно значение, но напредъкът е ограничен. Правната сложност, неравномерното прилагане и недостатъчното сътрудничество със страните на произход са допринесли за постоянно ниските нива на връщане. Това подкопава не само граничния контрол, но и легитимността на самото убежище.
Твърдият, но справедлив подход, за който ЕКР последователно се застъпва, не отслабва защитата на действително нуждаещите се. Напротив, той я запазва. Ясните правила, прилагани последователно, са от съществено значение за запазване на законността и общественото доверие.
Дългогодишен приоритет на ЕКР
Този подход не е нов. От години миграцията е в центъра на политическата работа на Групата ECR, като се разглежда като структурно предизвикателство, изискващо реализъм, а не самоцелни отговори. Чрез своята Група за миграционна политика и постоянни кампании ЕКР последователно твърди, че слабото правоприлагане, неефективното законодателство и нежеланието да се защитават националните компетенции подкопават способността на Европа да управлява отговорно миграцията. От тази гледна точка възстановяването на контрола не е риторична промяна, а логична последица от политики, които отново трябва да бъдат приведени в съответствие с реалността.
Граници, визи и трети страни: възстановяване на връзката между политиката и правоприлагането
Управлението на миграцията не може да се разглежда изолирано от другите инструменти на политиката. Граничният контрол, визовите режими и сътрудничеството с трети държави образуват единна стратегическа рамка. Когато се разглеждат поотделно, те губят своята ефективност. Когато са съгласувани, те се подсилват взаимно.
Визовата политика трябва да се основава на реалистични оценки на миграционния риск и спазването на изискванията, а не на политическо удобство. Управлението на външните граници трябва да бъде оперативно, а не символично. Сътрудничеството с трети страни трябва да бъде структурирано, реципрочно и ориентирано към резултати, а не декларативно.
Кипър, председателството на Съвета и въпросът за връщането
Тази линия беше потвърдена през последните дни, когато групата ECR изрази подкрепата си за приоритетите, определени от Кипър в началото на неговото председателство на Съвета. По време на пленарния дебат съпредседателят на ЕКР Патрик Яки приветства подновения фокус върху миграцията, като подчерта по-специално необходимостта от директива за връщането като основен инструмент за възстановяване на доверието в политиката на ЕС. Посланието беше ясно: без ефективно връщане никоя миграционна рамка не може да бъде устойчива и никой политически ангажимент не може да бъде възприет сериозно.
Изпит за политическа зрялост
Настоящият пленарен дебат дава възможност да се премине отвъд лозунгите и да се обърне внимание на структурните слабости на европейската миграционна рамка. Дали тази възможност ще бъде използвана, все още не е сигурно.
Ясно е, че статуквото вече не е защитимо. Миграционните политики, основани на неясноти, бавни процедури и неприлагани решения, не служат нито на мигрантите, нито на гражданите. Редът и хуманността не са противоположни принципи, а взаимно допълващи се.
Ако Европа иска сериозно да възстанови доверието в институциите си и легитимността на политиките си, управлението на миграцията трябва най-накрая да се основава на реализъм, отговорност и приложимост. Това не е идеологическа промяна. Това е завръщане към здравия разум.