Subscribe
Ако трябва да изберем три фрази, с които да опишем поведението на еврократите, една от тях със сигурност ще бъде „прекомерна централизация“ или „хиперцентрализация“ – стремежът да се монополизира и концентрира цялата власт за вземане на решения в ръцете на малка група, която не се съобразява с националните особености и интереси на държавите членки. Хиперцентрализацията не е изобретение на „другата страна“, нито пък е понятие, използвано политически от консерваторите, за да атакуват бюрократично-федералистките елити. Тя е реалност, с която публичните институции, частните организации и гражданите в Европейския съюз се сблъскват почти постоянно.
Полагат се огромни усилия тази бюрократична система да достигне нови висоти, докато суверенитетът и националната идентичност се поглъщат или стопяват. Защото това са „реликви“ от онова „отвратително“ минало, което трябва да бъде заличено или, в „най-добрия случай“, пренаписано.
Суверенитетът се омаловажава, а когато става дума за енергиен суверенитет, от Брюксел чуваме само безмилостния разказ за „зеления преход“ и декарбонизацията като абсолютна необходимост. Енергийният суверенитет не може да бъде политически инструмент или незадължителен въпрос, който да зависи от удобството на един или друг човек.
Ето защо, когато една обществена инициатива заема позиция, различна от централизираните планове на Брюксел за енергийния сектор, това трябва да се разбира като знак, че битката за суверенитет далеч не е загубена.
Преди няколко дни пет държави-членки на ЕС – България, Финландия, Франция, Полша и Швеция – подписаха съвместно изявление, в което категорично се противопоставят на все по-централизиращите тенденции на Брюксел в сектора на електроенергийната инфраструктура. В този документ ad hoc коалиция обвини Комисията, че не успява да разбере конкретните и сложни механизми, които са в основата на функционирането на националните енергийни системи, т.е. реалните условия, и обвини Комисията, че умишлено пренебрегва националните компетенции на държавите членки в изключително чувствителната и предизвикателна област на енергетиката.
Вместо да налага централизация отгоре надолу и предвид липсата на достатъчно познания за реалностите на място, Комисията трябва да се съсредоточи върху националните дружества и мрежовите оператори, които единствени могат да предоставят обективна информация, основана на действителността, а не безполезни документи, изготвени в брюкселските офиси.
Нека разгледаме въпросите един по един. Съгласно член 194 от Договора за функционирането на Европейския съюз, членът, посветен на „енергетиката“, всяка държава членка има право да решава при какви условия да експлоатира собствените си енергийни ресурси и да избира енергийните източници, от които се нуждае. Съгласно Договора политиката в тази област е от споделена компетентност, като държавите управляват оперативните аспекти в съответствие със собствените си стратегии и интереси и с оглед гарантиране на собствената си енергийна сигурност.
Според петте държави, които сформираха тази коалиция, Европейската комисия се опитва да поеме правомощията, които имат държавите членки. Това поведение всъщност не бива да ни изненадва, тъй като подобен подход е в пълно съответствие с цялостната стратегия на Брюксел за абсолютна концентрация на власт и прерогативи в ущърб на националните държави.
Доколко този натрапчив стремеж към свръхцентрализация е съвместим със субсидиарността – един от основните принципи на Европейския съюз? Попитани ли са европейските граждани дали са съгласни европейската електроенергийна инфраструктура да премине изцяло под контрола на Комисията, прерогативите на държавите членки в енергийния сектор да бъдат поети от европейското правителство – нарушение на разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС? Не е ли налице ярко противоречие между принципите, които Брюксел твърди, че защитава, и начина, по който действа в действителност?
Една от основните тревоги, изразени от петте подписали държави, е сложността на енергийната инфраструктура; нейните местни и регионални характеристики правят почти невъзможно ефективното и рентабилно налагане на система отгоре надолу, както изисква Брюксел. Това, което бюрократите в Брюксел могат да постигнат, е опасна централизация и увеличаване на разходите за електроенергия, а не безпристрастна и наистина полезна стратегия. Предположението, че има „само един начин“, а именно този, наложен от Европейската комисия, е контрапродуктивно и фундаментално погрешно, според петте държави, които изразиха такава критика.
Това, което България, Финландия, Франция, Полша и Швеция всъщност предлагат, е регионален подход към електроенергийните мрежи. Държавите членки трябва да продължат да имат възможност да анализират и да вземат решения въз основа на собствените си интереси, а националните оператори на мрежи трябва да играят основна роля: регионална координация, а не контрол отгоре надолу, при който държавите нямат право на глас; една колкото проста, толкова и решаваща аргументация.
В гореспоменатия документ тези пет държави не се стремят да отстранят Европейската комисия от този процес, а препоръчват нейната роля да се доближава повече до тази на „координатор на проекта“, докато националните компании запазват съществените си правомощия по отношение на техническите въпроси и мрежовата инфраструктура. Същността на тази инициатива на София, Хелзинки, Париж, Варшава и Стокхолм е ефективното сътрудничество между регионите, а не концентрацията на власт и деспотичната бюрокрация.
Освен че е заинтересована да запази пълния си контрол върху енергийната система, Комисията проявява особена загриженост и по отношение на бъдещите инвестиции – друг чувствителен въпрос, който трябва да остане в компетенциите на държавите членки.
Сред петте държави, подписали този документ, е и Швеция, която се обяви много категорично срещу предложението на Комисията за финансиране, което би било в разрез с националните интереси на Швеция. Гневът на Стокхолм е много по-сериозен, като заплашва да спре износа на електроенергия за съседните страни. Според шведския министър на енергетиката Ебба Буш предложението за използване на част от приходите от таксите за претоварване за посочените от Комисията проекти е „неприемливо“, като министърът обяви, че проектът за новия свързващ кабел с Дания ще бъде спрян. „ЕС не трябва да получава парите за електроенергия на шведите“, заяви шведският министър на енергетиката.
Спирането на строителството на електрическия кабел до Дания не е единствената сурова мярка, която Стокхолм заплашва да предприеме, ако конфликтът с Брюксел не бъде разрешен бързо. Прекратяването или ограничаването на износа на електроенергия за страните от региона ще бъде разрушителен фактор както за енергийния пазар, така и за и без това бурните политически води – специфичен, но особено актуален спор, който рискува да ескалира и да се превърне в пълноценна студена война.
Обсесията на Европейската комисия по отношение на енергийния преход придоби големи размери със стартирането през декември 2025 г. на Пакета за европейските мрежи; основното предизвикателство е да се инвестират 1,2 трилиона евро до 2040 г. Стратегията всеки път е една и съща: замяна на националния подход със силно централизирана европейска логика – всъщност прилагане на онзи „единен сценарий“, чрез който Брюксел ще решава за дългосрочните инвестиции и ще налага само онези приоритети, които Европейската комисия смята за необходими. Големите решения ще се вземат в Брюксел, докато правомощията на държавите членки ще бъдат доста намалени.
Именно това развитие е критикувано от неофициалната коалиция на петте държави, която се застъпва за ясно разпределение на отговорностите – държавите членки да запазят политическите си правомощия, а Комисията да поеме ролята на координатор и посредник в диалога между съответните участници.
Документът, подписан от България, Финландия, Франция, Полша и Швеция, алармира за отношение, което се е превърнало в стандарт за еврократите: безскрупулна насилствена централизация, без да се зачитат местните особености или националните реалности. Не утопични планове или зелени фантазии ще гарантират енергийната сигурност, а реализъм и силна отговорност.