Subscribe
Между провокациите и поканите: Какво се случва по време на срещата на „великите“
Всеки е запознат с Г-7 (преди Г-8, преди Русия да бъде изключена), която е среща на седемте най-големи световни икономически и политически сили. Тези седем държави са САЩ, Канада, Обединеното кралство, Франция, Германия, Италия и Япония, които представляват седемте най-развити икономики и зрели демокрации в света.
С течение на времето беше създадена и Г-20 – организация, която има за цел да обедини 20-те най-големи икономики и да улесни диалога между развитите и развиващите се страни (по-късно Г-20 послужи и за преодоляване на фрактурата с БРИКС – страните, които се застъпват за „дедоларизирана“ икономическа система).
Срещата на върха на Г-20 през 2023 г. ще се проведе в особено сложен момент в международната геополитика – от войната между Русия и Украйна до разширяването на БРИКС с други изключително важни държави на геополитическата сцена, като Аржентина (която ще избере новия си президент през есента), Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и големи африкански държави като Египет и Етиопия.
Домакин на събитието беше Индия, която веднага предизвика полемика, провокирайки Обединеното кралство. Министър-председателят Нарендра Моди, представител на Индийската народна партия, дясна сила, реши да използва името „Бхарат“ вместо традиционното „Индия“. Бхарат е древното име на Индия (все още се използва на хинди), преди английските колонизатори да решат да я преименуват така, както е известна днес по света. Това беше сериозна провокация, особено насочена към Риши Сунак, британския министър-председател от индийски произход, който сам изповядва индуизма.
Политическият състав на срещата на върха отразява преобладаването на левите идеологии в световен мащаб. Важно е обаче да се прави разлика между по-радикалната и популистка левица, представена от страни като Китай и Бразилия, и по-либералната и социалдемократическа левица, представена от Германия и САЩ. Въпреки това десните страни изглеждат донякъде изолирани. Като изключим Русия и Турция, които, въпреки че твърдят, че са десни, със сигурност не са в унисон със западните планове, и като изключим Индия, която проявява известно недоволство от Запада, остават Южна Корея, Япония, Италия и Обединеното кралство. Последният може да промени политическата си ориентация през 2024 г., като се има предвид разликата от 18 пункта между Лейбъристката партия и консерваторите. Това обаче не е достатъчно, за да се предприемат решителни стъпки срещу Китай.
Путин не присъства на срещата на върха, най-вече поради опасения да не бъде арестуван на индийска земя, но министър Лавров присъства. При отправянето на поканата за срещата на върха на Г-20 през 2024 г. в Рио де Жанейро бразилският президент Лула покани сърдечно Путин, като публично заяви, че руският президент няма да бъде арестуван по време на събитието. Това изказване, което по-късно беше оттеглено с твърдението, че бразилската съдебна система ще се произнесе по въпроса, все пак доведе до значителен разрив със Съединените щати, които водят твърда политика спрямо Русия, отчасти в антикитайски контекст.
Движенията в рамките на Г-20 са бурни и трудни за разгадаване. Има усещане, че много страни действат независимо. Например Индия критикува Запада, но се дистанцира от Китай, когато е възможно. Турция, въпреки че е член на НАТО, провежда външна политика на „две пещи“, като търси диалог с Москва, за да получи по-голямо влияние в Средиземноморието. Заслужава да се отбележи също, че с новите членове на БРИКС по-голямата част от световните запаси от минерали и петрол са разположени в посока, противоположна на тази на САЩ. Влизането на Иран в алтернативния на Г-7 алианс е ясен знак за желанието му да скъса връзките със Запада.
На срещата на върха на Г-20 през 2019 г., последната с участието на президента Доналд Тръмп, присъстваха лидери като Шиндзо Абе, Жаир Болсонаро, Маурисио Макри, Ангела Меркел и Тереза Мей. Тази политическа група вече не съществува и е необходимо да се възстанови западният „пояс на сигурността“, като се започне от Европа.