Subscribe
Тазгодишният Европейски конгрес за семейството беше посветен на темата „Да сложим край на демографската зима в Европа“. Организирано от партията ECR, това трето издание се проведе от 11 до 13 септември в Дубровник, Хърватия. По време на първата сесия в събота, 12 септември, беше обсъдена една фундаментална, но все по-чувствителна тема: „Възпитанието на следващото поколение: родителите, училищата – или държавата?“ Коя институция има най-голямо право да взема решения или кой трябва да има последната дума, когато става въпрос за възпитанието на следващото поколение, в епоха, в която изкуственият интелект изглежда оказва все по-голямо влияние върху живота ни и ежедневните ни решения.
Модератор на дискусията беше румънската депутатка Кристина-Емануела Даскалу, заместник-председател на Комисията по образование към Камарата на депутатите, а в нея участваха трима членове на Европейския парламент и двама членове на парламентите на Ирландия и Хърватия.
В своето встъпително слово Кристина Даскалу, която е и университетски преподавател, подчерта един основен парадокс: искаме младите хора да създават семейства и да отглеждат деца, но обществото не осигурява подходящи условия за това. Децата са благословия, а не бреме.
Каква трябва да бъде конкретната роля на държавата? А какво да кажем за училищата? Кой трябва да оказва основното влияние върху по-младото поколение: родителите, училищата, правителството или дори прекалено напредналите технологии?
Съвременните технологии, и по-конкретно изкуственият интелект, вече не са тема, която може да се разглежда повърхностно. Как трябва да се възпитават младите хора, за да могат новите технологии да играят положителна роля и да укрепват тяхната интелигентност и преценка? Това е въпрос от изключителна актуалност днес. Адриан Аксиния, ръководител на делегацията на партията AUR в Европейския парламент, даде типичния пример с една млада ученичка, която, за да си свърши по-бързо домашното, се обръща към мобилно приложение, което ѝ дава верния отговор почти мигновено. Какво е научила тя? Абсолютно нищо. Според румънския евродепутат изкуственият интелект предлага на нашите деца „океан от информация“, като в същото време ги кара да вярват, че информацията, получена толкова бързо, е равнозначна на знание. Нищо не може да бъде по-далеч от истината. Който и да мисли, че една машина, която дава на пръв поглед точни отговори на всеки проблем, може да замести традиционното учене, греши.
Адриан Аксиния счита, че децата ни трябва да продължат да четат. Цялостни книги. Въпреки че днес разполагаме с много повече средства, отколкото преди десет години, самият процес на учене трябва да остане непроменен. Според Аксиния, все по-разпространеното убеждение, че изкуственият интелект трябва да замести учителя, представлява нарастваща опасност и ние трябва да се противопоставим на този сценарий с всички сили. Истинските възпитатели винаги са били – и винаги ще бъдат – родителите, учителите и приятелите, а не някоя машина, дори и тя да изглежда, че предлага перфектните отговори. Румънският евродепутат беше категоричен: децата трябва да използват изкуствен интелект „единствено когато са емоционално и интелектуално готови“ и само под постоянния надзор на родители и учители.
На полския евродепутат Йоахим Брудзински беше зададен въпросът къде свършва ролята на държавата и държавното образование и къде започва родителската власт. Брудзински призна, че се чувства „щастлив“, че дъщерите му са завършили образованието си преди ерата на изкуствения интелект. Полският евродепутат няма съмнение кои лица трябва да играят най-важната роля в живота на детето – майката и бащата. Родителите са тези, които трябва да формират „съвестта, чувствителността и знанията на децата“ – право, което трябва да се защитава на всяка цена. Църквата обаче също трябва да оказва значително влияние, включително чрез съхраняването на нашите основни ценности.
Йоахим Брудзински спомена „идеологически шарлатани“, които чрез методи на социално инженерство се опитват да проникнат в образователната система и да я корумпират. Да се противопоставим на тази опасна глупост, предизвикана от леви активисти, е трудно, но не и невъзможно, и родителите трябва да поставят определени ключови граници.
В по-остър тон ирландската сенаторка Шарон Киоган заяви, че родителите, които „са заспали зад волана“, носят отговорност за тази ситуация, която по никакъв начин не е лесна. Ирландската сенаторка ясно посочи, че родителите не са били достатъчно активни в рамките на нашите собствени общности, като по този начин са позволили на левистите да заемат тяхното място. Шарон Киоган посочи общността – квартала или улицата, където са израснали нашите деца, тази „естествена среда“, в която децата развиват автентични комуникационни и социални умения, както и първите стъпки към независимост – като един от основните стълбове, които не бива да липсват в този дебат. Докато днешното правителство е регулирало дори детските площадки, неговата реакция спрямо реалните опасности в нашето общество практически липсва. Това, което държавата трябва да направи, е да прилага закона и да гарантира мир в общностите, в които живеем – в никакъв случай не трябва да налага излишна свръхрегулация или да позволява на разрушителни идеологии да проникнат в образователната система. От друга страна, когато родителите се провалят, държавата има задължението да се намеси, заяви сенатор Шарън Киоган.
Игор Петернел, член на хърватския парламент, заяви, че семейството безспорно е основата на обществото, но реалността – която трябва да осъзнаваме – е много сурова. Дигитализацията доведе до промени, които само преди няколко години изглеждаха почти невъобразими. Борбата, с която се сблъскваме днес, не е срещу репресивна държава, както беше по време на комунистическата епоха, а срещу друг вид заплаха – технологиите, които се стремят да контролират живота на всеки и да налагат определено поведение.
Според българския евродепутат Ивайло Валчев в едно здраво общество семейството, училището и държавата трябва да вървят в една и съща посока. Въпреки че родителите носят основната отговорност, това не означава, че могат да заемат мястото на педагозите. Притеснението на Валчев е, че изучаването на националната история се възприема като „примитивно, подозрително или пречка за превръщането в европеец“. Но човек не става по-европеец, като става по-малко българин, по-малко италианец или по-малко поляк. Отричането на собствените си корени не те превръща автоматично в модерен гражданин. Това мнение сподели и Адриан Аксиния, който заяви, че съвременната система „възпитава“ младите хора да загубят националната си идентичност и че родителите трябва да имат правото да отписват децата си от часове, които смятат за неподходящи.
Евродепутатът Йоахим Брудзиски също говори за опитите на партията му, докато беше на власт, да насърчава националната идентичност и история чрез учебна дисциплина, която въведоха в училищата. Това предизвика възмущение сред левите и „центристите“, които, след като дойдоха на власт, допуснаха идеологическа инфилтрация в образователната система. Днешната битка е за „душите на нашите деца“ и се води срещу изключително мощни и опасни противници.
За Шарон Киоган една от най-големите опасности на нашето време са демографските промени и въздействието, което масовата миграция оказва върху образователната система, докато Игор Петернел счита, че училищата в никакъв случай не трябва да се превръщат в „фабрики за индоктринация“.
Когато става въпрос за изкуствен интелект, родителите трябва да знаят какъв вид информация тези технологии предоставят на децата им и да вземат решение според това. Шарон Киоган обърна внимание на „чудовището“, което сме създали – чудовище, което унищожава критичното мислене. Според Йоахим Брудзински изкуственият интелект може да бъде много опасен, ако попадне в неподходящи ръце, и здравият разум трябва винаги да надделява, независимо от обстоятелствата.
Родителите, училището, общността, Църквата – всеки от тях има своя специфична роля във възпитанието и образованието на децата. Детето се нуждае от майка и баща и от солидни ценности, но не трябва да бъде възпитавано от алгоритми или постоянно да зяпа в екрани, както съвсем правилно отбеляза в заключителните си думи модераторката Кристина Даскалу, член на румънската Камара на депутатите. За да изградим бъдещето, се нуждаем от повече естествен интелект и по-малко изкуствен.