Subscribe
Вчера, в последния ден на Atreju в градините на Кастел Сант Анджело (Рим), Джорджия Мелони избра тон, който е едновременно основан на идентичността и изрично правителствен: дълго, плътно обръщение, предназначено да свърже две нишки, които се разглеждат като неразделни . От една страна, политическата общност – нейната памет, нейният език, нейният културен гръбнак. От друга страна, международната траектория на Италия и по-широката (и все по-европейска) битка за промяна на континенталния баланс на силите.
Сутрешният сигнал: Моравецки на заключителния етап на Atreju
Преди заключителната реч на министър-председателя последният етап на деня беше открит от Матеуш Моравецки, председател на партията ECR и бивш министър-председател на Полша. Това не беше съпътстващо събитие, нито пък учтива поява. То имаше политическо значение.
Присъствието на Моравецки на сцената в деня на закриването – в центъра на програмата, а не в периферията – трябва да се тълкува като символ на стратегическата инвестиция на Fratelli d’Italia в европейските консерватори и реформисти. С други думи: Atreju е не само родната база на политическата идентичност на Мелони, но и платформата, на която областта на ЕКР търси обща политическа граматика и най-вече амбицията да се превърне в решаваща сила в Европа.
Присъствието на Матеуш Моравецки на главната сцена на последния ден преди заключителната реч на Мелони – и в рамките на същия блок на заключителния ден, в който присъстваха и Матео Салвини и Антонио Таяни – не беше просто детайл от графика. Това беше послание, насочено към Брюксел. То сигнализира, че Fratelli d’Italia иска ЕКР да бъде възприемана не просто като „политическо семейство“, а като архитектура на властта, способна да формира европейския баланс, да издърпа центъра на тежестта на ЕНП и да принуди Комисията и традиционните мнозинства да се съобразяват с една все по-структурирана консервативна ос. С други думи, Atreju се използва и като платформа, за да се каже, че ключовите битки – за отбраната, миграцията и индустриалната политика – се печелят чрез промяна на числеността и политическата култура в Европа, а не само чрез постигане на консенсус в Италия.
Atreju като метод: „Тези, които бягат, показват, че нямат съдържание“
Мелони твърди, че Atreju е истинска арена на конфронтация, „където всяка идея има право на съществуване“ и „стойността на хората се измерва със съдържание“. Най-острата ѝ реплика, насочена непряко към онези, които избират отсъствието, беше откровена: „онези, които бягат, показват, че нямат съдържание“.
Формулата служи за две цели. Във вътрешен план тя консолидира една политическа общност, която все още се възприема като бунтовническа сила срещу утвърдените салони и утвърдената власт. Във външен план тя преобръща едно познато обвинение, отправяно към десницата: не консерваторите се страхуват от дебати, а често техните опоненти се страхуват от поле, където аргументите имат по-голямо значение от медийното позициониране.
Послание към управляващата коалиция: единство като „общност на съдбата“
Значителна част от речта беше посветена на дясноцентристката коалиция. Мелони отхвърли идеята, че нейното правителство е просто „случайност“ или фиктивен брак, като определи мнозинството като „общност на съдбата“. Тя също така направи контраст с опозицията: „от наша страна спорим… за да намерим синтез“, докато от другата страна – предположи тя – проблемът е, че те дори не искат да се конфронтират „помежду си“.
Основната идея беше по-скоро политическа, отколкото риторична: стабилността не е абстрактна добродетел, а условие за управление в международен цикъл, който изисква бързина, надеждност и последователност.
Вътрешен баланс: работа, данъци, „справедливост“ и средна класа
По отношение на вътрешната политика Мелони наблегна на работата като основен показател, посочвайки рекордната заетост и най-ниското ниво на безработица от десетилетия насам. Тя представи това като резултат от стратегия, целяща да възстанови централното място на производствената Италия.
След това тя обвърза избора на бюджет и данъци с политическо определение за справедливост: намаляване на данъка върху доходите на физическите лица и намаляване на данъчния клин с аргумента, че истинската разделителна линия не е антибогаташката реторика, а защитата на средната класа и работещите семейства. В един остър пасаж тя оспори идеята, че човек, който печели 2 500 евро бруто на месец, докато плаща ипотека и издържа семейство, трябва да бъде наречен „богат“, като противопостави тази карикатура на реалността на закостенялата власт и защитените наеми.
Международна позиция: „Италия е лоялна, но не е подчинена на никого“
Геополитическото ядро на речта дойде, когато Мелони се спря на европейската сигурност и отношенията със Съединените щати в ерата на Тръмп. Нейната обобщаваща реплика беше ясна: „искаме Италия, която е лоялна към всички свои партньори, но не е подчинена на никого“.
Оттам тръгваше линията, която носеше най-острото острие: „Добро утро, Европа.“ Мелони заяви, че ако Вашингтон даде знак за по-силно отдръпване, Европа не може да продължи да живее от стратегически аутсорсинг. „В продължение на осемдесет години ние аутсорсвахме сигурността си към Съединените щати… имаше цена, която трябваше да се плати, и тя се нарича обуславяне… свободата има цена.“
В тази рамка тя настоява за укрепване на капацитета за отбрана и сигурност на Европа, като стига дотам, че призовава за „европейски стълб в НАТО“, способен да се справя „като равен“ със Съединените щати, без да изоставя атлантическата връзка, но прекратявайки логиката на зависимостта.
Украйна: подкрепа без двусмислие – национален интерес и европейска сигурност
Най-недвусмисленият сегмент – в съответствие с твърдата проукраинска позиция – се отнася до подкрепата за Киев. Мелони повтори, че Италия е „от първия ден“ на страната на украинския народ, като представи агресията на Русия като неоимперски проект и формулира избора на Италия не само като морална позиция, но и като национален интерес и европейска сигурност – с цел постигане на мир.
От политическа гледна точка логиката е точна: суверенитетът не може да бъде защитен у дома, ако Европа приеме, че границите могат да бъдат прекроявани със сила.
Средиземноморието, Близкият изток, идентичност: външната политика като проекция на нацията
В речта беше отделено място и на средиземноморската позиция на Италия: енергетика, търговски маршрути, контрол на потоците и активна роля в досиетата на Близкия изток, съчетана с препратки към дипломацията и хуманитарната ангажираност. Мелони също така защити ролята на Италия в областта на подпомагането и помощта, като я противопостави на това, което тя определи като пропаганда.
Във вътрешно-културната област идентичността се разглежда като въпрос на сближаване и сигурност: от критики срещу фундаментализма до предложения като забрана на покривалото, в рамките на интеграционен модел, който изисква зачитане на законите и обичаите на приемащата страна.
Европа: не упадък, а мисия – и тук ECR се завръща
Аргументите на Мелони за Европа се движат в две посоки: критика на бюрократичната и идеологизирана Европа, съчетана със защита на европейската цивилизация като жива единица. „Европа не е в упадък… тя е жива цивилизация, която все още има мисия“, каза тя и добави, че не трябва да „иска разрешение да съществува“.
И тук значението на сутрешната поява на Моравецки става още по-ясно. Мелони изрично благодари на него и на „голямото семейство на европейските консерватори“, свързвайки работата на ЕКР с усилията за изграждане на алтернативни мнозинства в Европейския парламент – като се започне от конкретни досиета като незаконната имиграция и защитата на границите – като доказателство, че парадигмите се променят, когато някой „има смелостта да каже нещата такива, каквито са“.
Защо Моравецки „преди“ Мелони има по-голямо значение от една снимка
Ако заключителната реч на Atreju традиционно определя националната политическа линия, вчерашният програмен ред подсказваше нещо повече: Fratelli d’Italia иска европейският профил на събитието да бъде част от правителствения разказ, а не приложение.
На сцената в деня на закриването Моравецки, в качеството си на председател на партията ЕКР, дава знак, че за Мелони европейското измерение не е само допълнение. То е ос. Защото битката за една по-реалистична Европа в областта на отбраната, по-строга Европа по отношение на незаконната миграция и по-производствено ориентирана Европа, която не е толкова подчинена на почитането на правилата, не може да бъде спечелена само в Рим. Тя се печели чрез промяна на мнозинствата – и на езика – в Брюксел.