Subscribe
Дали така нареченото „зелено данъчно облагане“ е мярка, която ще доведе до значителни подобрения в областта на околната среда, или в крайна сметка ще нанесе окончателен удар върху промишлеността и първичния сектор?
Безкрайните дискусии не доведоха до абсолютно никакви резултати, освен че породиха несигурност сред европейските държави, които наблюдават как вторичният им сектор се свива и как отстъпват водещите си позиции на държави, които продължават да следват традиционни икономически политики.
Нека започнем от самото начало.
Европейският съюз активно насърчава въвеждането на данъци върху енергията, транспорта и замърсяването, с цел постигане на климатична неутралност до 2050 г. и намаляване на емисиите на въглероден диоксид с 55 % до 2030 г. Именно поради това постепенното премахване на субсидиите за изкопаемите горива е една от неговите цели.
Но може ли това да се постигне, без да се нанесе вреда на европейските държави и без да се налага отново данъкоплатците да поемат цялата икономическа тежест? Може ли европейската промишленост да издържи на целия този натиск? Могат ли икономиките на европейските държави да останат конкурентоспособни спрямо други големи световни сили, като Съединените щати и Китай?
Нека не забравяме, че прекомерното данъчно облагане исторически е причинявало само вреда както на потребителите, така и на промишлените предприятия, нанасяйки тежки и понякога непоправими икономически щети.
И така, от какво всъщност се нуждаят европейските промишлени отрасли?
Това, от което се нуждаят индустриите и вторичният сектор на Европейския съюз като цяло, не е ненужно облагане на емисиите на въглероден диоксид чрез поредната политика за набиране на приходи. Вместо това те се нуждаят от по-ниски енергийни разходи, по-малко бюрокрация и, разбира се, по-ниски данъци, за да останат конкурентоспособни в постоянно променящата се международна бизнес среда.
Освен това Европа е изправена пред риска от деиндустриализация и упадък на вторичния си сектор. Ако този сектор изчезне или дори се свие, последствията за всички европейски икономики ще бъдат далекостигащи. Тези последствия включват нарастваща безработица вследствие на загубата на работни места, по-високи производствени разходи, спад в инвестициите и отслабване на индустриалната мощ.
И всичко това се случва не в полза на европейските граждани или европейските производители, а в полза на трети държави, които не прилагат нито една от мерките, които европейските държави са задължени да приемат.
Но има ли някакво положително въздействие върху околната среда от прекомерното данъчно облагане в европейските държави? Съвсем не, тъй като в крайна сметка глобалните емисии не се намаляват. Единственият резултат е окончателното съсипване на вторичния сектор и загубата на работни места в момент, когато световната икономика преживява широко разпространено забавяне, а хиляди работници са изправени пред безработица или риск да загубят работата си.
Каква всъщност би трябвало да бъде целта на Европейския съюз, ако не икономическото развитие на страните от Стария континент? Вместо лицата, вземащи решения в ЕС, да измислят начини за увеличаване на данъците и въвеждане на политики за увеличаване на приходите – което няма да има никакво въздействие върху околната среда – би било далеч по-добре да се предоставят стимули за икономически растеж, вместо да се насърчава така наречената „зелена идеология“, която вреди не само на собствениците на фирми и промишлениците, но чрез верижна реакция засяга и потребителите, и европейските граждани.
В заключение, въвеждането на „зелени“ данъци създава както пряк, така и непряк икономически натиск върху европейската икономика, като налага тежко и потенциално необратимо бреме върху домакинствата и предприятията. Данъците върху горивата, енергията и транспорта не са просто поредната бюрократична политика или поредният на пръв поглед безобиден лозунг. Те значително намаляват разполагаемия доход на гражданите и подкопават печалбите на европейските предприятия. В същото време огромните разходи за „зелени“ инвестиции и енергийната криза налагат тежка тежест върху националните бюджети на европейските държави.
Основните икономически сектори предупреждават, че така наречените алтернативни горива остават значително по-скъпи, което прави разходите за спазване на изискванията непосилни.
Следователно въвеждането на „зелено“ данъчно облагане няма да доведе до опазване на околната среда, а по-скоро до пълна загуба на конкурентоспособността на европейската промишленост спрямо САЩ и Китай…
Нещо, което би превърнало самия Европейски съюз в изоставащ в икономическото и търговското развитие, с всички произтичащи от това последствия за европейските общества и държавите-членки.