Кой контролира цифровата свобода? Европейските консерватори отправят предизвикателство към Брюксел от Стокхолм

Uncategorized @bg - 18.11.2026

Някога вестник можеше да бъде заглушен чрез конфискация на печатните му машини. Днес един алгоритъм може да накара дадено мнение да изчезне, без никой да разбере кой е взел това решение. Технологиите, които разшириха свободата на изразяване, създават и нови възможности за нейното ограничаване. А въпросът, пред който е изправена Европа, е дали нейният отговор ще защити гражданите или ще предостави още по-голяма власт в ръцете на регулаторните органи и цифровите гиганти.

Тази дилема бе в основата на встъпителната панелна дискусия на форума „Nordic Sidebar“ за свободата на изразяване, който се проведе в Стокхолм на 13 ноември и бе организиран от партията ECR. Под ръководството на Хенрик Сундстрьом, заместник-кмет на Удевала, в дискусията участваха хърватският депутат и председател на партията „Мост“ Никола Грмоя, бившият исландски министър на правосъдието Сигридур Андерсен, изпълнителният директор на „Unplugged“ Джо Уейл и Питър Кадл от ирландския институт „Едмънд Бърк“.

Темата на пръв поглед беше техническа: Законът за цифровите услуги (DSA), цифровата идентичност, неприкосновеността на личния живот в интернет и европейското регулиране. Но основният въпрос беше политически. Кой трябва да определя границите на свободата на гражданите: избраните представители и независимите съдилища, или административните институции и частните платформи?

Грмоя започна с позоваване на предупреждението на Алексис дьо Токвил за форма на контрол, упражнявана не чрез явна тирания, а чрез натрупване на дребни правила. „Кой решава какво можеш да казваш, да четеш, с какво да плащаш и какво да пазиш в тайна?“ – попита той. „Ти ли, или система, която не можеш да видиш и от която не можеш да се отървеш чрез гласуване?“

Тезата му не беше, че в интернет трябва да цари беззаконие. По-скоро той считаше, че решенията, засягащи основните свободи, трябва да подлежат на отчетност пред гражданите. Според хърватския политик личните съобщения трябва да останат лични, наличните пари трябва да продължат да бъдат достъпни, а границите на законното изразяване не трябва да зависят от непрозрачни споразумения между Брюксел и технологичните компании.

Когато защитата на гражданите се превръща в ограничаване на свободата на словото

Законът за цифровите услуги има за цел да направи онлайн платформите по-отговорни и да се бори с незаконното съдържание. Тези цели са легитимни. Основната загриженост на експертната група обаче беше, че регулаторният натиск може да подтикне платформите да премахват законно съдържание, вместо да рискуват санкции.

Кадъл подчерта финансовите последствия. Съгласно DSA сериозните нарушения могат да доведат до глоби в размер до 6 % от глобалния годишен оборот на дадена компания. За голяма технологична компания това представлява огромни потенциални разходи. Той изтъкна, че дори когато законодателството не изисква изрично премахването на конкретно мнение, може да съществува стимул да се действа по-предпазливо и да се налагат ограничения.

Грмоя отиде още по-далеч. Той отбеляза, че по-голямата част от хърватския политически дебат вече се води в няколко американски платформи. Когато правилата им се променят, гражданин от Загреб или Дубровник може да установи, че даден пост е изчезнал или обхватът му е намалял, без да има смислено обяснение кой е отговорен за това.

„Ако дадена публикация е незаконна, съдията трябва да го заяви“, заяви той. „Ако е законна, никой не бива да я премълчава.“

Разликата е от значение. Европейските демокрации вече разполагат със закони, конституционни гаранции и съдебни процедури. Предизвикателството се състои в това тези гаранции да бъдат прилагани в цифровия свят, без да се създава паралелна система, в която свободата на словото на практика се регулира от корпоративното управление на риска.

Има обаче и друг риск, който Европа не може да пренебрегне: прекомерната регулация може да подкопае способността ѝ да разработва технологиите, които се стреми да контролира.

Континент, който въвежда регулации, но изпитва затруднения с иновациите

Кадъл отправи най-острото предупреждение относно европейската конкурентоспособност. На въпроса какво трябва да направи един талантлив европейски предприемач, за да преобрази цифровия сектор, отговорът му беше категоричен: „Да си тръгне. Да си тръгне колкото се може по-бързо.“

Критиката му се съсредоточи върху трудностите, свързани със стартирането и развитието на технологични предприятия. Разходите за спазване на нормативните изисквания, бюрокрацията и разнородните пречки могат да направят Европа по-малко привлекателна в сравнение с конкурентните пазари. Утвърдените корпорации може би са в състояние да наемат адвокати и специалисти, които да им помогнат да се ориентират в правилата; стартиращите предприятия обаче често не разполагат с такава възможност.

Това създава парадокс. Брюксел иска по-голяма европейска технологична независимост, но регулаторната среда може да затрудни европейските компании да се конкурират с американските и азиатските си конкуренти. В момент, когато изкуственият интелект променя индустрията, отбраната и обществените услуги, Европа не може да си позволи да бъде просто пазар, който определя правилата за технологии, изобретени другаде.

Андерсен разгледа въпроса от гледна точка на Исландия, която не е членка на ЕС, но участва в Европейското икономическо пространство и поради това приема значителна част от европейското законодателство. Тя подчерта колко трудно може да бъде за политиците да разберат технологиите, които се развиват по-бързо от законодателните институции.

Нейната загриженост не се отнасяше просто до обема на регулациите. Ставаше въпрос за постепенното ограничаване на свободите чрез мерки, които поотделно се представяха като незначителни или необходими. Тя твърдеше, че конституциите, парламентарният контрол и съдилищата трябва да останат основата на всякаква намеса в правата на гражданите.

Не се изказа обаче мнението, че самата технология е враг. Кейдъл призна практичните ползи от услугите, основани на данни, включително навигационните инструменти и потенциала на изкуствения интелект. Целта трябва да бъде да се предотврати злоупотребата, без да се възпрепятства иновацията.

Поверителността е и въпрос на сигурност

Джо Уейл, главен изпълнителен директор на Unplugged и бивш мениджър в Apple, представи един аспект, който често се пропуска в политическите дебати относно правото на личен живот: смартфоните не са просто устройства за комуникация, а постоянни източници на информация за нашите движения, навици и взаимоотношения.

Той изтъкна, че настройките за поверителност и ограниченията върху рекламните идентификатори решават само част от проблема. Цифровите бизнес модели все още създават силни стимули за събиране на данни, а информацията може да се използва за цели, които далеч надхвърлят персонализираната реклама.

Вайл посочи войните в Украйна и на Близкия изток, за да илюстрира какво е заложено на карта. Според него данните от смартфони, събирани с търговска цел, могат да бъдат превърнати в разузнавателна информация и потенциално да бъдат използвани за идентифициране на военни цели. Изкуственият интелект прави този процес по-бърз и по-евтин.

Предложеното от него решение не беше поредният бюрократичен слой, а иновациите: продукти и децентрализирани системи, проектирани така, че да защитават личните данни още от самото начало. В този смисъл цифровата свобода се превръща и в въпрос на европейска стратегическа автономия. Континент, който не е в състояние да осигури сигурността на своята информация, не може убедително да твърди, че контролира собственото си технологично бъдеще.

Правото на избор трябва да оцелее в ерата на цифровизацията

Един от най-конкретните разговори засегна темата за паричните средства и цифровата идентичност. Грмоя описа опитите на партията си да осигури конституционна защита на плащанията в брой в Хърватия, включително и чрез инициатива за референдум.

„Наличните пари са последният начин да платиш, без да искаш разрешение“, каза той. За него въпросът не е в носталгията по банкнотите. Наличните пари позволяват на хората да извършват обикновени транзакции, без да разчитат на приложение, интернет връзка или постоянен цифров запис. Те също така защитават онези, които не могат или не желаят да използват новите технологии.

Привържениците на цифровото евро твърдят, че то ще допълва, а не ще замести наличните пари. Отговорът на Грмоя беше кратък: ако този ангажимент е искрен, той трябва да бъде гарантиран със закон. Подобни опасения съществуват и по отношение на цифровата идентичност: система, която се описва като доброволна, не трябва на практика да се превърне в незаменима за упражняването на основните права.

Участниците в дискусията в Стокхолм не представиха нито една технологична програма. Мненията на лекторите се разминаваха по въпроса как трябва да се борави с данните и докъде трябва да стигне регулирането. Въпреки това те се обединиха около едно основно твърдение: гражданите не трябва да губят контрол над свободите си в името на удобството, сигурността или административната ефективност.

Това предложение представлява предизвикателство както за европейските консерватори, така и за Съюза като цяло. Европа се нуждае от иновативни компании, силни институции и способност да защитава своята цифрова инфраструктура. Тя се нуждае също така от ясни ограничения на правомощията както на правителствата, така и на платформите.

Суверенитетът не може просто да означава прехвърляне на повече решения към Брюксел. Той трябва да означава предоставяне на европейците на възможността да въвеждат иновации, да се конкурират и да правят значими избори. Континент, който само регулира изобретенията на другите, ще остане зависим от тях. Континент, който жертва свободата в името на контрола, ще е забравил това, което суверенитетът му би трябвало да защитава.