Subscribe
Войната в Украйна навлезе в четвъртата си година и макар фронтът да остава нестабилен, дипломацията работи бързо. На масата са две мирни архитектури: планът на Съединените щати, изграден около работата на специалния пратеник Стив Уиткоф, и европейското контрапредложение, оформено от оста Лондон-Париж-Берлин и прието от институциите на ЕС.
Това са две различни визии не само за това как да се спрат бойните действия, но и за това какъв ред на сигурност трябва да поддържа Европа след агресията на Русия.
Планът на САЩ: бързо прекратяване на огъня, де факто неутралитет, реинтеграция на Москва
Така нареченият американски план от 28 точки е резултат от задочни преговори между Виткоф и руския финансист Кирил Дмитриев, който е близък до Кремъл. Основните му стълбове са три.
1. Спиране на бойните действия и замразяване на фронтовата линия
Суверенитетът на Украйна е официално потвърден, но линията на прекратяване на огъня по същество съвпада с текущия фронт. Киев ще се откаже от военното повторно завладяване на Донбас и други окупирани територии, като отложи за по-късни преговори тяхното „постоянно управление“. От политическа гледна точка това означава почти пълно узаконяване на териториалните придобивки на Русия.
2. Неутрална Украйна с военни ограничения
Планът предвижда Киев да се откаже от присъединяване към НАТО и да приеме ограничения в размера и възможностите на въоръжените си сили (особено на ракетите с голям обсег) в замяна на гаранции за сигурност, ръководени от Вашингтон. На практика Украйна ще се превърне в буферна държава: формално независима, но неутрална и уязвима.
3. Голяма икономическа сделка с Русия
На икономическия фронт текстът открива пътя към постепенната реинтеграция на Москва в международните кръгове: завръщане в Г-8, облекчаване на санкциите, енергийни и индустриални споразумения, включително в Арктика и други стратегически сектори. За Киев се предвижда голям фонд за възстановяване, финансиран също със замразени руски активи, но със силно присъствие на американски капитал, особено в областта на природните ресурси и редкоземните метали.
Наред с това се появява и чувствителна политическа глава: много широка амнистия за престъпленията, извършени по време на войната, президентски избори в Украйна в много кратки срокове и създаване на „Съвет на мира“, натоварен с контрола на споразумението. В изтеклия проект този орган ще бъде председателстван пряко от президента на САЩ и ще има непреки правомощия за налагане на санкции както на Киев, така и на Москва.
Думите на Виткоф, реакциите на Зеленски и Путин
Стив Виткоф се превърна в символ на неяснотите в плана. В някои публични изявления пратеникът твърди, че войната „не е непременно провокирана от Русия“, като вместо това я свързва със стремежа на Украйна да се присъедини към НАТО. Това е прочит, който повтаря разказа на Кремъл за „заплахата“, която Западът представлява по границите на Русия.
За Володимир Зеленски този подход е неприемлив. Украинският президент определи като най-критичен момент в плана идеята за замразяване на фронтовата линия, като същевременно на практика се признават за неукраински „териториите, които Путин е откраднал“. Приемането ѝ, обясни той, би означавало да се наруши принципът на териториалната цялост, на който се основава международният ред.
Зеленски признава, че Киев е изправен пред „един от най-тежките видове натиск“ от началото на войната: Украйна рискува да се окаже изправена пред драматичен избор – „между националното достойнство и загубата на ключов партньор“. Но посланието му остава ясно: никакъв мир, който превръща агресора в политически победител в конфликта.
От друга страна, Владимир Путин нарече плана на САЩ възможна основа за „окончателно мирно споразумение“, като същевременно разкритикува позицията на Киев и определи украинските искания като „нереалистични“. Това е начин да се прехвърли отговорността за продължаването на войната върху жертвата на агресията, докато Русия запазва хватката си върху окупираните територии.
Европейското контрапредложение: повече гаранции за Киев, по-малко награди за Москва
Европейският съюз, който първоначално беше страничен наблюдател, реагира, като разработи своя собствена архитектура на мира. Първо се появи неофициален документ от 12 точки, а след това пълноценно контрапредложение от 28 члена, което възприема и изменя текста на САЩ.
Три политически различия са решаващи.
1. Не на „не на НАТО завинаги“
Проектът на САЩ имаше за цел да закрепи неутралитета на Украйна. В европейския текст изричната забрана е заличена: Членството в НАТО е представено като бъдещо решение за Алианса, а не като опция, затворена завинаги. Вратата остава отворена: важен сигнал за Киев и за столиците на Изтока.
2. Европейски път и по-силни гаранции за сигурност
ЕС изрично признава перспективата на Украйна за членство в ЕС и предлага по-силни гаранции за сигурност: ако Русия отново нападне, всички санкции автоматично ще бъдат възстановени и ще бъде задействан координиран отговор от съюзниците. Идеята е за западен „чадър“, който засега не отговаря на изискванията на официален член 5.
3. Възстановяване с руски активи и логика на отговорността
За възстановяването на Украйна планът на ЕС предвижда използването на замразени руски държавни активи, като обвързва всяко облекчаване на санкциите с поведението на Москва. Политическото послание е ясно: тези, които започват агресия, плащат за щетите, те не се възнаграждават с незабавно връщане към нормалността.
По най-чувствителния въпрос – окупираните територии – европейската позиция остава деликатна: тя приема идеята за прекратяване на огъня по протежение на фронтовата линия, но настоява, че съдбата на окупираните региони трябва да бъде предмет на преговори, без незабавно юридическо признаване на руските анексии. Това е нестабилен баланс между военния реализъм и отказа да се санкционира постоянното осакатяване на Украйна.
Европейските гласове и дилемата на Запада
Институциите на ЕС се обявяват за „справедлив и траен мир“. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен многократно е подчертавала, че прекратяването на войната не може да означава възнаграждаване на агресията: обявената цел е да се заглушат оръжията, без да се отваря вратата за нови инвазии в Украйна или другаде.
Много европейски столици – особено тези от източния фланг – гледат с подозрение на идеята за мир, който замразява руския контрол върху незаконно анексираните територии. В техните очи подобен компромис би отслабил не само Киев, но и сигурността на целия континент: ако днес се приеме свършеният факт в Украйна, кой гарантира, че утре няма да дойде ред на някой друг?
Поради тази причина, избягвайки фронтален сблъсък с Вашингтон, Европа се опитва да „коригира“ плана на САЩ: повече гаранции за Украйна, повече условия за Русия, по-малко отстъпки по отношение на НАТО и европейското бъдеще на Украйна.
Наложен мир или справедлив мир?
На заден план сблъсъкът относно мирните планове разкрива два различни подхода:
- Съединените щати, съсредоточени върху целта бързо да затворят украинския фронт, за да се върнат към други глобални кризи, изглеждат по-отворени за компромис, който замразява фактическите граници и връща Москва в играта;
- Европейският съюз, който преживява войната на собствения си праг, се опасява, че един „погрешен“ мир ще направи континента по-уязвим и ще изпрати на света посланието, че използването на танкове за промяна на границите в крайна сметка се изплаща.
В средата стои Украйна, която е платила най-високата цена в човешки животи и разрушения. Зеленски продължава да настоява на своята „мирна формула“: изтегляне на руските войски, правосъдие за военните престъпления, гаранции за сигурност и пълното право на Киев да избере своето европейско, а един ден и атлантическо бъдеще.
Истинското изпитание ще бъде дали мирните планове, американски или европейски, могат да спазят поне това ядро: споразумение, което не превръща инвазията в удобен прецедент, а потвърждава, че границите не се преместват с танкове и че Европа не се връща към логиката на сферите на влияние.
Само в този случай това няма да е просто наложено примирие, а истински ред на сигурност, в който Украйна, а заедно с нея и Източна Европа, вече не е просто чуждо поле за игра, а пълноправна част от Запада, който е избрал да защитава.