Мелони и Рубио в Рим: внимателно възстановяване след последните търкания

Час и половина в Palazzo Chigi, за да направим равносметка на неотдавнашното напрежение, но най-вече за да отворим отново политическия канал. Италианският министър-председател Джорджия Мелони прие държавния секретар на САЩ Марко Рубио в Рим за среща, която и двете страни замислиха като начин да върнат реда в отношенията между Италия и Съединените щати след седмици на търкания по отношение на Иран, използването на военни бази, митата и забележките на Доналд Тръмп срещу италианския министър-председател и папа Лъв XIV.

Според публикуваните през деня отчети Мелони определи срещата като „продуктивна и конструктивна“. Дискусията засегна основните международни досиета: Близкия изток, Ормузкия проток, Либия, Ливан, Украйна, Китай и двустранните отношения между Рим и Вашингтон.

Подходът на Мелони беше твърд, без да се разкъсва. „И двамата разбираме колко важни са трансатлантическите отношения“, обясни министър-председателят, като добави, че и Италия, и САЩ трябва да защитават „собствените си национални интереси“. Това е линията, възприета от Палацо Киджи: лоялност към Западния съюз, централно място на отношенията с Вашингтон, но не и автоматично подчинение, когато на карта са поставени националната сигурност, парламентарните прерогативи и стабилността в Средиземноморието.

С едно изречение Мелони обобщава политическото значение на срещата: „Италия защитава националните си интереси точно както и САЩ. И е добре, че сме съгласни с това.“

Този въпрос далеч не е второстепенен. Срещата с Рубио дойде след напрежение, предизвикано от линията на Вашингтон по отношение на Иран и от американския натиск върху европейските съюзници. В речта си в Рим Рубио настоя, че е необходимо да не се ограничава противопоставянето на Техеран до публични изявления. Държавният секретар обвини Иран, че се опитва да нормализира контрола върху международен воден път като Ормузкия проток, като определи подобен сценарий като опасен прецедент. Основният въпрос, който всяка държава трябва да си зададе, твърди Рубио, е дали е готова да приеме, че една държава може да претендира за контрол над важен международен морски проход.

По този въпрос позицията на Италия остава предпазлива, но не и двусмислена. Рим счита, че свободата на корабоплаването в Ормузкия проток е стратегически интерес, не на последно място поради икономическите последици, които всяка ескалация би имала върху цените на енергията и инфлацията. В същото време италианското правителство не възнамерява да бъде въвлечено в настъпателни операции без ясна рамка, без политически процес и без оценка на националните интереси на Италия.

Това е консервативна позиция в най-конкретния смисъл на думата: защита на съюзите, като същевременно се запазва суверенната власт на държавата да взема решения; подкрепа за Запада, като същевременно се гарантира, че Италия няма да се превърне в логистична платформа за войни, които се решават другаде.

Срещата също така потвърди опита на Мелони да позиционира Италия като един от най-надеждните събеседници на Вашингтон в Европа. В момент, когато редица европейски столици се опитват да се приспособят към новия американски подход, Рим се опитва да запази трансатлантическия канал отворен, без да се отказва от собствената си стратегическа автономност. За Мелони този баланс е от съществено значение: Италия трябва да остане здраво свързана със Запада, но също така трябва да може да говори със Съединените щати като политически партньор, а не само като послушен съюзник.

За Италия Средиземноморието остава решаващият театър. Кризите в Либия и Ливан, нестабилността в Близкия изток, сигурността на морските пътища и натискът върху енергийните доставки – всичко това засяга Рим по-пряко, отколкото много други европейски столици. Ето защо предпазливостта на Мелони по отношение на Иран не бива да се бърка с колебание. Тя отразява съзнанието, че националният интерес на Италия се определя преди всичко от стабилността на съседните ѝ държави. В този смисъл консервативната външна политика не преследва абстрактни формули, а изхожда от географията, границите, енергийната сигурност и защитата на националните общности.

Рубио се опита да успокои италианските служители и по един от най-чувствителните въпроси: американското военно присъствие в Европа. След заплахите на Тръмп да преразгледа разполагането на американски войски на континента държавният секретар уточни, че двамата с Мелони не са обсъждали конкретни теми като изтеглянето на американските сили от Европа, като отбеляза, че всяко подобно решение принадлежи на президента. В същото време Рубио се определи като „силен поддръжник на НАТО“ и обясни, че една от основните причини за присъствието на Америка в Алианса е възможността в Европа да бъдат разположени сили, които могат да бъдат използвани в извънредни ситуации.

И все пак и тук се появиха търкания. Рубио отбеляза, че за някои членове на НАТО тази възможност може би вече не е гарантирана, както някога, и определи въпроса като „въпрос, който трябва да бъде разгледан допълнително“. Препратката беше към европейската съпротива относно използването на бази и въздушно пространство във връзка с иранската криза. Според Ройтерс миналия месец Италия е отказала да разреши използването на базата „Сигонела“ за бойни операции, свързани с конфликта с Иран, с аргумента, че Вашингтон не е поискал предварително разрешение от Рим.

Точно това е политическият въпрос: Италия на Мелони не желае разрив с Вашингтон, но и не приема да бъде третирана като пионка. Премиерът знае, че връзката със Съединените щати остава стълб на международната позиция на Италия. В същото време тя отстоява правото на Рим да защитава собствените си интереси в по-широкото Средиземноморие, в Либия, в Ливан, в областта на енергийната сигурност и в управлението на регионалните кризи. Това е позиция, която се стреми да съчетае атлантизма, реализма и националния суверенитет.

Обсъдена беше и Украйна. Рубио повтори, че Вашингтон е готов да продължи да играе ролята на посредник, но не възнамерява да инвестира „време и енергия“ в усилия, които не водят до напредък. От своя страна Мелони продължава да се движи по линията на твърдостта на Запада срещу руската агресия, като същевременно държи вратата отворена за дипломатическа рамка, способна да избегне безкрайна война на изтощение.

Досието на Ватикана е не по-малко важно. Рубио пристигна в Рим и за да се срещне с папа Лъв XIV, след полемиката, предизвикана от нападките на Тръмп срещу понтифекса. В католическа страна като Италия тези думи имаха политическа тежест. Мелони ги беше нарекъл „неприемливи“, с което на свой ред предизвика остър отговор от страна на американския президент. И по тази причина срещата на четири очи в Палацо Киджи имаше значение, надхвърлящо обикновената дипломация: тя послужи за проверка дали въпреки разгорещената реторика отношенията между италианското правителство и американската администрация могат да останат основани на доверие, общи интереси и взаимно уважение.

В този смисъл срещата в Рим не беше просто дипломатическа любезност, а проверка на възможностите за маневриране на Италия в западния лагер. Посланието на Мелони беше ясно: лоялността към съюзниците не се поставя под въпрос, но тя трябва да съжителства с отговорността към италианските граждани, националната сигурност и стратегическите приоритети на страната.

Засега отговорът е предпазливо размразяване. Не е пълно помирение, не е връщане към перфектна хармония, но каналът е отворен отново. Мелони реши да не разпалва конфронтацията, но и не отстъпи. Тя напомни на Рубио, че единството на Запада е „ценно“, но това единство не може да означава отказ от суверенитет.

Това е смисълът на срещата в Рим: Италия остава на Запад, остава в НАТО и остава съюзник на Съединените щати. Но го прави като зряла нация, която осъзнава ролята си и е решена да защитава собствените си интереси.