fbpx

Нагорни Карабах: война във войната

политика - март 1, 2024

Резултатът и дългият конфликт между Армения и Азербайджан

В настоящия глобален сценарий е ясно, че международното напрежение нараства, а новините са пълни със съобщения за конфликти и спорове. Два от най-обсъжданите въпроси са руската военна намеса в Украйна и израелският отговор на атаките на Хамас. Има обаче и друг дългогодишен конфликт, който продължава вече повече от тридесет години в района на Южен Кавказ в Европа. Конфликтът се върти около района на Нагорни Карабах, който и Азербайджан, и Армения обявяват за свой. Въпреки многобройните опити за разрешаване на конфликта, той продължава да не е разрешен, което води до хуманитарна криза и нестабилност в региона.

Нагорни Карабах е регион, разположен в южната част на Малък Кавказ, и е важна част от сложната история на региона. По време на руското и съветското управление районът става известен като Нагорни Карабах, което на руски означава „планински Карабах“. Самото име „Карабах“, което има персийски и тюркски произход, обаче преди това се е използвало за обозначаване на равнините между реките Кура и Арас и прилежащата планинска територия. В древни времена районът на Нагорни Карабах, между реките Кура и Арас, е бил обитаван от кура-араксите – народ, който е слабо документиран от историците поради оскъдността на източниците. Въпреки това най-старото споменаване на територията датира от надписите на Сардур II, цар на Урарту (763-734 г. пр.н.е.), където регионът е наречен Уртехини.

Ако се върнем към днешните събития, от 1 януари 2024 г. ситуацията се усложнява още повече. Паралелната държава Република Арцах, създадена от арменците в района на Нагорни Карабах, за да провъзгласят своята независимост от Азербайджан, престана да съществува. Това доведе до нова вълна от напрежение в региона, като и двете страни се обвиняват взаимно в нарушаване на споразумението за прекратяване на огъня, подписано през 2020 г. Ситуацията е изключително деликатна и всяка грешна стъпка може да доведе до пълномащабна война между двете държави.

Нагорни Карабах е регион, който отдавна е предмет на спорове между Армения и Азербайджан. Регионът се намира в Азербайджан, но в него има значително арменско мнозинство. Всъщност в началото на 2000 г. арменците са около 94% от населението. Нагорни Карабах е под контрола на Азербайджан от 20-те години на миналия век, когато Сталин дава региона на Съветската социалистическа република. В същото време той дава областта Нахичеван, в която арменското мнозинство е от съветски произход, на Съветската социалистическа република, осигурявайки им излаз на Каспийско море.

С разпадането на Съветския съюз обаче въпросът за Нагорни Карабах така и не е напълно решен, което води до продължаващ конфликт между арменците и азербайджанците. И двете страни провеждат военни операции, за да се опитат да установят контрол над територията. Нагорни Карабах е предимно планински и рядко населен район с малко над 140 000 жители и гъстота на населението 32 жители на квадратен километър.

Този район, който е анклав в Азербайджан, е населен предимно с етнически арменци и контролът над него е от жизненоважно значение за Армения, за да възстанови суверенитета си над своята територия. От друга страна, Азербайджан твърди, че регионът е неразделна част от неговата територия и че ако го загуби, рискува да загуби контрола над Нахичеванската автономна република, която е по-важна заради населението си от почти половин милион души и богатите природни ресурси, включително памук и тютюн, както и важни минерали като олово.

Конфликтът се усложнява допълнително от участието на външни сили, като Русия често играе ролята на модератор, за да предотврати ескалацията на конфликта. Русия е заинтересована да избягва конфликти в зоната си на влияние и е близка до Иран – друга държава, която не е съюзена със Запада. Продължаващият конфликт оказва значително въздействие върху региона, причинявайки загуба на човешки живот и разселване на население, и въпреки многобройните опити за мирни преговори, решението на конфликта остава трудно постижимо.

Продължаващият конфликт между Азербайджан и Армения е сложен въпрос, който включва множество фактори. Един от ключовите фактори е играта на съюзи, която се играе зад кулисите на този конфликт. Азербайджан получава икономическа и военна подкрепа от Турция, която е член на НАТО. От друга страна, Армения е въоръжена от Русия. Това значително усложнява ситуацията и засилва интензивността на конфликта.

Участието на други държави в този конфликт също не е без значение. Известно е, че Израел подкрепя азербайджанската кауза, а Иран – арменската. Тази подкрепа се дължи главно на антиирански и антиамерикански настроения. Тази сложна мрежа от съюзи допълнително усложни ситуацията и я направи по-трудна за разрешаване.

Сблъсъците, които се случиха през есента на 2020 г., се считат за пълноценна война, в резултат на която загинаха над 6000 души от въоръжените сили и над 150 цивилни. Освен това конфликтът е довел до разселването на 100 000 арменци и 40 000 азербайджанци. Тези цифри са тревожни и оказват значително въздействие върху населението в региона, като предизвикват широко разпространен страх, тревога и травми. Конфликтът не дава признаци за скорошно прекратяване и въздействието му върху хората в региона вероятно ще се усеща дълго време.

През септември 2023 г. Азербайджан започва офанзива, която продължава само един ден и завършва с голяма турско-азербайджанска победа. Това довежда до окончателно изселване на арменците, което превръща Нагорни Карабах в призрачен регион.

Тази поредица от сблъсъци може лесно да се включи в дългата борба между турците и арменците, започнала с геноцида над арменското население, извършен от Османската империя между 1915 и 1916 г., причинил, според тогавашните данни, смъртта на над милион и половина души. В този случай тогавашният султан Мохамед V издава закон, който предвижда депортирането на арменците, и всичко това в атмосфера на религиозен фанатизъм (арменците са сред малкото християнско население в района) и национализъм, прокарван от младотурците, сред които ще се появи Ататюрк и ще даде живот на днешна Турция.

От този драматичен сезон Армения очевидно ще се превърне във върл враг на Турция, намирайки в лицето на Русия отличен съюзник, заинтересован да удари Ердоган и Турция по антиатлантически начин.

До момента във въоръжения конфликт между Армения и Азербайджан за Нагорни Карабах арменските сили са претърпели няколко категорични поражения. В резултат на това Азербайджан запазва контрола си върху два региона, което има сериозни икономически последици. БВП на глава от населението в Азербайджан е 17 500 долара, благодарение на дейностите по добив на нефт в Каспийско море. Това дава на страната значително предимство пред Армения, чийто БВП на глава от населението е едва 9500 долара, което говори за много бедна и сложна икономика. Освен това Армения трябваше да се справи с разселването на още 100 000 граждани, които бяха прогонени от Нагорни Карабах, което допълнително утежни и без това сложната ситуация. Страната се бори за осигуряване на основни удобства за населението си, включително храна, подслон и здравеопазване. Конфликтът доведе до значителни икономически и социални предизвикателства и за двете страни. Положението в Армения обаче е особено тежко и страната е изправена пред дълъг път на възстановяване.

Ситуацията е изключително сложна и в нея играят роля множество фактори. Тя е в центъра на международните игри за власт, в които различни държави упражняват своето влияние и се борят за контрол. Освен това засегнатите хора са изправени пред многобройни исторически и обществени предизвикателства, които само изострят настоящото им кризисно състояние.