Subscribe
Uncategorized @bg - август 23, 2025
Нарастващите цени на хранителните продукти се превърнаха в неотложен проблем за ирландските потребители, който значително натоварва семейните бюджети. Тъй като цените на хранителните продукти продължават да се покачват, семействата в цяла Ирландия се сблъскват с предизвикателството да си позволят основни нужди – ситуация, която се изостря от глобалния икономически натиск и недостатъците на вътрешната политика.
Въпросът, който беше широко обсъден по време на неотдавнашния дебат в Dáil Éireann на 9 юли 2025 г., подчертава спешната необходимост от системни решения за облекчаване на тежестта върху ирландските домакинства и за подпомагане на жизненоважния селскостопански сектор на страната.
Ирландската централна статистическа служба (CSO) съобщава, че през последните четири години цените на хранителните стоки са нараснали с близо 40 %, което далеч надхвърля 21-процентното увеличение на индекса на потребителските цени през същия период.
Тази разлика означава допълнителни 3000 евро годишно за хранителните продукти на средностатистическото семейство в сравнение с 2021 г. – сума, която е в тежест на домакинствата с ниски и средни доходи.
Проучването на потребителските нагласи на кредитните съюзи също така подчертава несигурното финансово състояние на мнозина, като 15% от ирландските потребители не са в състояние да се справят със спешен финансов проблем в размер на 1000 евро.
За тези семейства седмичното пазаруване се е превърнало в трудна задача за определяне на приоритетите на основните продукти.
Докладът на McKinsey и EuroCommerce „Състоянието на търговията на дребно с хранителни стоки през 2025 г.“: В него се посочва, че макар продажбите на хранителни стоки в Европа да са нараснали с 2,4% през 2024 г., това се дължи на 2,3% инфлация на цените на хранителните продукти и скромно увеличение на обема с 0,2%.
В Ирландия обаче въздействието на инфлацията е особено силно, като цените на някои основни стоки са се повишили драстично. В Dáil лидерът на Sinn Féin Мери Лу Макдоналд посочи 54% увеличение на цената на захарта, 48% увеличение на цената на агнешкото месо и 55% скок на цената на филе от треска, което илюстрира неумолимия натиск за повишаване на разходите за храна.
Тези цифри съответстват на данните на СГО, според които цените на маслото са се повишили с 1,10 евро за паунд, на сиренето чедър – с 95 цента за килограм, а на млякото – с 27 цента за литър през изминалата година.
Нарушенията в световната верига за доставки, включително продължаващите последици от войната в Украйна и предизвикателствата, свързани с възстановяването след Ковида, продължават да допринасят значително за тези увеличения на цените.
В доклада на McKinsey като ключови фактори се посочват също нестабилните вериги за доставки и високият натиск върху разходите, като през последната година ирландските фермери са били изправени пред почти 20% увеличение на производствените разходи.
През последните месеци в парламента многократно беше изтъквано тежкото състояние на ирландското селско стопанство, като много депутати отбелязаха, че през 2023 г. 68% от стопанствата ще печелят по-малко от 30 000 евро, а средният доход на стопанството ще бъде едва 20 000 евро. Това финансово натоварване на производителите неизбежно се прехвърля върху потребителите, тъй като земеделските стопани се борят да поемат нарастващите разходи за енергия, труд и спазване на екологичните изисквания.
Търговците на дребно също са подложени на контрол, като обвиненията в подбиване на цените подхранват общественото недоволство. ТД на социалдемократите Сиан О’Калахан заяви в Даил, че липсата на прозрачност в маржовете на печалбата на супермаркетите поражда недоверие, тъй като големи търговци на дребно като Aldi, Lidl и Dunnes Stores не публикуват данни за печалбата в Ирландия.
В доклада на McKinsey се отбелязва, че докато дискаунтърите, като Aldi и Lidl, са увеличили пазарния си дял с 0,2 процентни пункта през 2024 г., достигайки 23,2 % в Европа, частните собствени марки са увеличили обема си с 0,3 процентни пункта. В Ирландия това преминаване към дискаунтъри и собствени марки отразява усилията на потребителите да спестят пари, но в доклада се посочва също, че 25% от европейските потребители ще преминат към премиум продукти през 2024 г. – тенденция, която се определя от купувачите с по-високи доходи.
За разлика от тях, ирландските семейства, особено тези с фиксирани доходи, са по-склонни да намалят цената, избирайки по-евтини алтернативи, за да се справят с нарастващите разходи.
Конкурентният пазар на хранителни стоки, както се посочва в доклада на McKinsey, оказва допълнителен натиск върху рентабилността на търговците на дребно, като до 2030 г. в Европа се очаква нисък ръст на обема от 0,2 % годишно.
В Ирландия това се изразява в предизвикателна среда, в която е трудно да се прехвърлят увеличенията на разходите върху потребителите, без да се рискува пазарният дял.
В доклада се посочват четири ключови практики сред успешните търговци на хранителни стоки, сред които висок дял на частните марки, приятни преживявания в магазина, отлично качество на продуктите и ниски цени, като същевременно се отбелязва, може би противно на интуицията, че мерки като програми за лоялност или устойчиви предложения не стимулират значително растежа.
За ирландските потребители фокусът върху ниските цени е от решаващо значение, но според проучване на Irish Independent за три години разходите за типична пазарска кошница са се увеличили с 22%, като само цените на месото са нараснали с 22% през последната година.
В ирландския политически дискурс е широко прието, че аспектите на по-широкия икономически контекст изострят тези предизвикателства. Разходите за енергия, които се увеличиха с повече от една трета за четири години, и продължаващата жилищна криза допълнително намалиха разполагаемия доход.
В доклада на McKinsey се прогнозира, че в Западна Европа, включително Ирландия, до 2030 г. годишният ръст на обема ще бъде само 0,1%, което подчертава необходимостта от оперативно съвършенство и диференциация сред търговците на дребно.
В същото време броят на децата в постоянна бедност в Ирландия почти се е удвоил и през 2024 г. ще надхвърли 100 000, което е сериозно напомняне за човешките жертви на нарастващите разходи.
В Ирландия 57% от потребителите също изразяват загриженост от ултрапреработените храни и употребата на пестициди, а 47% планират да купуват повече пресни продукти. Въпреки това достъпността остава пречка, тъй като 58 % биха предпочели по-евтините вносни храни пред местните продукти, което застрашава устойчивостта на ирландския селскостопански сектор, в който работят 173 000 души и който представлява 10 % от износа.
В доклада се посочва също така, че намеренията на потребителите да купуват екологично чисти продукти са намалели с 3 %, което отразява отдаването на приоритет на разходите пред устойчивостта.
Реакциите на ирландското правителство бяха посрещнати с критики. Министър-председателят Мишел Мартин защити ирландските мерки за намаляване на разходите за живот като едни от най-значимите в Европа, но критиците могат убедително да твърдят, че те не са насочени към структурни проблеми.
Разглеждат се предложения за разширяване на правомощията на Комисията за защита на конкуренцията и потребителите (КЗКП) и за предоставяне на правомощия на Регулаторния орган за хранително-вкусовата промишленост да изисква прозрачност на цените, но мнозина ги смятат за недостатъчни.
Анализът на CCPC за 2023 г. не откри доказателства за пазарен провал – твърдение, което Retail Ireland подкрепя, като твърди, че ниските маржове отразяват по-скоро натиска върху веригата за доставки, отколкото печалбарството. Липсата на отчетност от страна на търговците на дребно обаче продължава да бъде предмет на спорове.
В перспектива докладът на McKinsey показва, че за да се развиват успешно, търговците на хранителни стоки трябва да се съсредоточат върху оперативната ефективност и диференциацията, а модернизацията на информационните технологии и устойчивостта на веригата за доставки се превръщат в приоритети за европейските изпълнителни директори.
В Ирландия подпомагането на местните земеделски производители чрез целеви субсидии и решаването на проблема с разходите за жилища би могло да облекчи потребителския натиск, както предложи икономистът от UCC Оливър Браун.
Асоциацията на доставчиците на мляко в Ирландия предупреди, че ерата на „евтината храна“ е отминала – мнение, подкрепено от министъра на земеделието Мартин Хейдън, който се позовава на постоянното увеличение на производствените разходи.
Поради това пътят към ценова стабилност остава несигурен с оглед на потенциалните американски мита и глобалната несигурност.
Сега ирландските семейства са изправени пред сложна криза, в която нарастващите разходи за храна се пресичат с икономически и социални предизвикателства. По-голямата прозрачност на търговците на дребно, силната подкрепа за селското стопанство и иновативните политически интервенции са от съществено значение за облекчаване на тяхното бреме.
Засега сметката за пазаруване и хранителни стоки остава болезнено напомняне за нестабилността на ирландските семейни бюджети и изисква спешни действия за осигуряване на достъпност и устойчивост за всички.
Предизвикателствата в хранителния сектор повдигат въпроси и за по-широкия икономически модел на Ирландия. Силната зависимост от световния внос на основни продукти, съчетана с екологични разпоредби, които увеличават разходите за местно производство, създаде ситуация, в която ирландските потребители са изложени както на международна нестабилност, така и на вътрешна скованост. Икономистите твърдят, че макар стратегиите на ЕС „Зелена сделка“ и „От фермата до вилицата“ да целят дългосрочна устойчивост, те налагат краткосрочни тежести, които правят основните стоки по-малко достъпни. За много домакинства тези мерки са откъснати от непосредствената реалност.
Друг възникващ проблем е разделението между селските и градските райони по отношение на достъпа и достъпността. В селските общности, където домакинствата често са по-близо до производството, цените на хранителните продукти могат да бъдат парадоксално по-високи поради надценките за транспорт и дистрибуция. В същото време градските потребители са изправени пред по-голяма конкуренция за ограничено предлагане и по-високи режийни разходи за търговия на дребно, които също се прехвърлят върху тях. Това неравномерно въздействие рискува да задълбочи социалните и регионалните неравенства, особено в областите, които вече преживяват демографски спад.
Политическите последици са значителни. Нарастващите разходи за храна се отразяват на по-широкото недоволство от управлението на инфлацията, жилищното настаняване и заплатите от страна на правителството. Общественото недоволство се проявява в социологическите проучвания, в които натискът на разходите за живот постоянно се нарежда сред основните проблеми на избирателите. Без решителна структурна реформа кризата рискува да се превърне в дългосрочна политическа разломна линия.