Subscribe
Министерството на околната среда на Румъния представи нов мащабен законопроект, чиято цел е транспонирането на Директива (ЕС) 2024/1203 относно защитата на околната среда чрез наказателното право, но предложението предизвика бурна политическа реакция поради потенциалното му въздействие върху земеделските стопани и селските домакинства.
На 11 април 2024 г. Европейският парламент и Съветът приеха Директива (ЕС) 2024/1203, с която се отменят две предишни директиви и се установяват минимални правила за определението на екологичните престъпления и наказанията за тях в целия ЕС. Тя задължава държавите-членки да криминализират сериозните вреди върху околната среда – от незаконния трафик на отпадъци до неразрешеното извличане на вода – и да гарантират, че наказанията са достатъчно строги, за да възпират големите замърсители, вместо да третират вредите върху околната среда като незначителна цена на стопанската дейност. Директивата влезе в сила на 20 май 2024 г., като даде на Румъния и другите държави-членки краен срок за транспониране, за да включат нейните разпоредби в националното законодателство.
Проектът за омнибусен закон на Румъния отива далеч отвъд простото копиране и поставяне на текста от Брюксел. Той преработва член 98 от Постановление № 195/2005 за опазване на околната среда, като добавя осем изцяло нови члена, пълни с подробни определения, и същевременно изменя Наредбата за отпадъците, Закона за водите от 1996 г., както и законодателството, регулиращо сондирането в открито море, ядрените дейности, защитените природни територии, горското стопанство и флуорираните газове. Декларираната цел е ясна: затягане на наказанията за тежки екологични престъпления чрез система на прогресивни санкции, обвързана с действително нанесените щети.
В центъра на спора стои едно съвсем ново нарушение: незаконното улавяне на вода. Законопроектът добавя определение към приложението към Закона за водите, което описва „вземането на вода“ като всяко контролирано извличане, отнемане или отклоняване на вода чрез сондажни кладенци, канали или други технически средства за човешка консумация, напояване, промишлена употреба, производство на енергия, селско стопанство или други икономически или социални цели. След това член 95¹ криминализира улавянето на повърхностни или подземни води в нарушение на законовите изисквания, когато деянието е „способно“ да причини значителни щети на екологичното или количественото състояние на даден воден обект, като наказанията започват от една до пет години лишаване от свобода. Ако настъпи действителна значителна вреда, наказанието се увеличава до две до седем години; ако вредата се окаже широкомащабна, необратима или дълготрайна, наказанията се увеличават до три до десет години.
Правният проблем не е в намерението, а в формулировката. Термини като „значителна вреда“, „способен да причини вреда“, „в голям мащаб“ и „количество, което не може да бъде пренебрегнато“ са по своята същност субективни и се основават на експертни доклади и на преценката на прокуратурата или съда, а не на фиксирани, обективни прагове. Тъй като престъплението е определено като престъпление, свързано с опасност – което означава, че не е необходимо да настъпи действителна вреда, а само да съществува потенциал за такава – прагът за започване на наказателно разследване е необичайно нисък. Добавете към това, че опитите за нарушения са наказуеми в повечето случаи, че разрешителните, получени чрез измама или корупция, не предпазват никого от отговорност, и че румънските граждани могат да бъдат преследвани за деяния, извършени в чужбина, дори когато тези деяния не се считат за престъпления на местно ниво, и законопроектът започва да прилича повече на правно минно поле, отколкото на прецизен инструмент. За обикновените румънци, особено в селските райони, които и без това се сблъскват с недостиг на вода, страхът е реален: земеделските стопани, които използват неразрешени сондажни кладенци за напояване, или домакинствата с разширени кладенци, теоретично биха могли да попаднат под определението за „контролирано извличане“ дори без да причиняват реална екологична вреда.
Именно тук обстановката се нажежи. Временната министърка на околната среда Диана Бузояну се противопостави категорично на това, което тя нарече „дезинформационна кампания“, като настоя, че законопроектът не променя нищо по отношение на домашните кладенци. Тя посочи, че използването на вода от кладенци за пиене, напояване на животни, поливане и общи битови нужди до 17 кубични метра на ден, без измервателни уреди или такси, остава напълно защитено съгласно действащия Закон за водите, и че в тези случаи помпите също могат да се използват законно. Според Бузояну новото нарушение, свързано с извличането на вода, е насочено конкретно към незаконни дейности в промишлен мащаб, които са изсушили цели села, а не към семейни градини или поилки за добитък. Тя обеща също така да добави изрична препратка към Закона за водите в самия нов законопроект, за да се премахне всякаква двусмисленост.
Критиците обаче, включително активни коментатори, които следят публичните изявления на Бузояну от 2024 г. насам, твърдят, че обещанията за изясняване не са равнозначни на текста на закона. Настоящият проект, публикуван за обществено обсъждане, не съдържа изрично изключение за малките стопанства или за самозадоволяващо водоползване, а просто се позовава на общия принцип от член 9 на Закона за водите, според който безплатното битово ползване е разрешено. Дали това е достатъчно, за да защити един земеделски производител от прекалено усърден прокурор, който тълкува „контролираното улавяне“ в широк смисъл, е истинският въпрос, и това е въпрос, по който уверенията на министъра не са успокоили напълно скептиците.
Водата не е единственият проблем. Законопроектът криминализира също така производството, доставката или употребата на неразрешени химически торове и продукти за растителна защита върху култури, предназначени за продажба, като наказанието е от една до пет години лишаване от свобода, когато това доведе до смърт, тежки телесни повреди или значителни щети върху околната среда. Неправилното съхранение на пестициди и нарушенията на забраните за употреба на земеделски земи се наказват със същите наказания. Като се има предвид, че много малки и средни румънски стопанства понякога разчитат на нерегистрирани продукти или не разполагат с подходяща инфраструктура за съхранение поради финансови ограничения, защитниците на селското стопанство предупреждават, че това може да превърне рутинните икономически затруднения в криминално досие.
Законопроектът безспорно е насочен към реален проблем: Румъния се сблъсква с незаконно извличане на вода в промишлен мащаб и нестриктно прилагане на закона спрямо големите замърсители, а директивата на ЕС изисква по-силни възпиращи мерки. Въпреки това липсата на ясни количествени прагове, изключения по принципа „de minimis“ и недвусмислена нормативна формулировка за самозадоволяващото селско стопанство оставя широко поле за страх, объркване и непоследователно прилагане, след като прокуратурата започне да използва термини като „податлив“ и „значителен“ на практика. Докато окончателният текст не заложи изрични защитни мерки за дребните земеделски стопани и селските домакинства, разминаването между обещанията на властите и действителното съдържание на закона ще продължава да подхранва недоверието.