Subscribe
Годишната реч за състоянието на Съюза, произнасяна от председателя на Европейската комисия, е едно от най-значимите събития в европейския политически календар, което служи за стратегическо обобщение и насока на политиките на ЕС през следващите месеци. В последната си реч Урсула фон дер Лайен разгледа въпроси от международно и вътрешно значение, засягащи целия Съюз, като се започне от войната в Украйна и подкрепата за Киев и се стигне до сложната израелско-палестинска ситуация. Тя засегна и въпроси като европейската сигурност, общата отбрана, екологичния преход и стратегиите за намаляване на енергийната зависимост от външни изкопаеми горива. Повече от конкретното съдържание обръщението подчерта множеството интерпретации и реакции в различните политически семейства на Европейския парламент. Тези реакции отразяват не само дебата по конкретните решения, но и по-дълбоки напрежения в институционалната архитектура на Съюза, свързани с цялостната визия за геополитическата роля на Европа, нейния капацитет за самозащита и бъдещата насока на икономическите и екологичните политики. В този контекст речта на фон дер Лайен служи като отражение на противоречията и сближаването между политическите групи, подчертавайки как европейското сближаване остава деликатна цел, която все още е частично неконсолидирана въпреки призивите за единство и колективна отговорност.
ПОДКРЕПАТА ЗА УКРАЙНА И РАЗДЕЛЕНИЕТО МЕЖДУ ЕВРОПЕИСТИ И СУВЕРЕНИСТИ
Една от най-обсъжданите точки в речта се отнася до ангажимента на Европейския съюз към Украйна. Фон дер Лайен потвърди необходимостта от политическа, икономическа и военна подкрепа за Киев, като предложи иновативни мерки като използването на приходите от замразените руски активи. Политическите семейства, подкрепящи Комисията – Народната партия, социалистите, либералите и зелените – приветстваха този подход, като го възприеха като знак за решимост и споделена отговорност. От друга страна, евроскептичните и крайно десните сили изразиха силна опозиция. Отсъствието на техни представители в залата, с изключение на няколко членове като германската AfD, беше ясен политически жест на несъгласие. Повдигнатите критики са свързани с икономическите и геополитическите рискове от продължителен ангажимент в Украйна, възприеман от тези сили като тежест за европейските данъкоплатци и като избор, който може да въвлече Европа в нежелан конфликт.
ВЪПРОСЪТ ЗА ГАЗА И ВЪТРЕШНИТЕ РАЗЛОМИ
В речта беше отделено достатъчно място и на кризата в Близкия изток. Президентът осъди Хамас и потвърди подкрепата си за решението за две държави, както и предложението за европейски механизъм за възстановяване на Газа. Тези позиции получиха подкрепата на умерените и прогресивните сили, които ги тълкуваха като опит да се балансира подкрепата за Израел с ясна позиция в полза на правата на палестинците. Въпреки това в проевропейския лагер също имаше разногласия. Някои сектори на умерената десница видяха в тези предложения риск от дипломатически търкания с Тел Авив, а някои групи открито оспориха идеята за санкции срещу екстремистки израелски министри и насилствени заселници. Различията, които се появиха в залата, подчертават как европейската външна политика остава силно поляризирана област, в която е трудно да се съчетае подкрепата за сигурността на Израел с признаването на палестинските стремежи.
ОБЩА ОТБРАНА И ИЗТОЧЕН ФЛАНГ
Друг централен въпрос беше европейската сигурност. Фон дер Лайен наблегна на необходимостта от укрепване на общата отбрана и инвестиране в съвременни средства за наблюдение, като например изграждането на „стена от дронове“ за защита на източния фланг. Партиите, принадлежащи към така нареченото „урсула мнозинство“, приветстваха тези предложения, като подчертаха необходимостта от по-голяма европейска стратегическа автономия в рамките на НАТО. Обратно, националистическите сили обвиниха президента, че иска да тласне Европа към прекомерна милитаризация, подчинявайки националните интереси на дневния ред на общността, възприеман като отдалечен от приоритетите на гражданите. За тези течения укрепването на европейската отбрана не е нищо повече от начин да се оправдае увеличаването на военните разходи за сметка на благосъстоянието и националния суверенитет.
ЕКОЛОГИЧНИЯТ ПРЕХОД И АВТОМОБИЛНАТА ИНДУСТРИЯ
В частта от речта, посветена на екологичния преход, и по-специално на автомобилния сектор, се откроява друг недостатък. Фон дер Лайен повтори целта да направи европейския пазар на електрически автомобили конкурентоспособен, като подчерта необходимостта да се противодейства на китайската конкуренция. Тази позиция беше приветствана от Зелените и прогресивните, които я възприеха като потвърждение на ангажимента на Европа в борбата с изменението на климата. Реакциите обаче бяха по-предпазливи сред обикновените хора, където продължават да съществуват опасения относно въздействието върху промишлеността и заетостта, особено в страните със силни производствени традиции. Крайната десница обаче оспори радикално европейската зелена стратегия, обвинявайки я, че наказва гражданите с високи разходи и застрашава конкурентоспособността на европейските предприятия.
ПРАВИЛА ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ И ВЪПРОСЪТ ЗА ЕДИНОДУШИЕТО
Едно от най-чувствителните предложения на фон дер Лайен се отнася до преодоляването на принципа на единодушие във външната политика в полза на гласуването с квалифицирано мнозинство. Това предложение беше приветствано от федералистките и прогресивните сили, които виждат в тази реформа незаменим инструмент за повишаване на ефективността на Съюза и способността му да реагира бързо на кризи. Реакцията на правителствата и консервативните партии обаче беше остра, тъй като те тълкуваха идеята като пряко посегателство върху националния суверенитет. Изявленията на унгарския министър-председател Виктор Орбан и словашкия министър-председател Роберт Фицо, макар и косвени, се появиха в залата като основни точки на критика към президента.
НАПРЕЖЕНИЕ МЕЖДУ ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СИЛИ
Не по-малко значим е вътрешният конфликт между основните политически семейства в Европа. Лидерът на Европейската народна партия Манфред Вебер разкритикува социалистите за липсата на отговорност по търговските въпроси и за управлението на трансатлантическите съюзи. Думите му предизвикаха незабавна реакция от страна на лидера на групата на социалистите Иракес Гарсия Перес, който обвини самия Вебер, че е основната пречка пред единството на проевропейското мнозинство. Тази размяна на обвинения подчерта крехкостта на политическото равновесие, на което се основава настоящата Комисия, като показа, че подкрепата за фон дер Лайен не е лишена от вътрешни напрежения, особено с оглед на предстоящите европейски избори. Речта на Урсула фон дер Лайен подчерта по-ясно и рязко от предишни години дълбоките разделения, които пронизват европейския политически пейзаж, като подчерта вътрешните напрежения между различните политически семейства и трудността декларациите за принципи да се превърнат в траен и работещ консенсус. От една страна, председателят на Комисията категорично подчерта значението на единството и сплотеността на Съюза пред лицето на глобалните предизвикателства, вариращи от подкрепата за Украйна и управлението на кризата в Близкия изток до изграждането на обща европейска отбрана и екологичния преход. От друга страна, реакциите на парламентарните групи показаха, че различията остават дълбоки, с различни позиции по ключови въпроси като стратегията за сигурност, външната политика, енергийните политики и реформата на правилата за вземане на решения в Съюза. Тези различия показаха как европейският проект остава сложен, фрагментиран и често оспорван, дори сред заклетите поддръжници на интеграцията. Така нареченото „мнозинство на Урсула“, макар и съществуващо и формално сплотено, изглежда е изпъстрено с вътрешни противоречия, които могат да се засилят с наближаването на европейските избори, разкривайки напрежението между политическия реализъм и идеалистичните стремежи при управлението на общите предизвикателства. Освен официалните позиции, дебатът, породен от речта, подчертава необходимостта от постоянен диалог и стратегически компромиси, за да се гарантира, че предложените от Комисията инициативи могат да бъдат превърнати в конкретни действия, без да се подкопава доверието в Съюза в международен план. В този контекст лидерството на фон дер Лайен се измерва не само със способността ѝ да определя курса, но и с умението ѝ да посредничи между различните политически виждания, като укрепва имиджа на Европа като последователен и отговорен участник в борбата с глобалните предизвикателства.