Subscribe
В момента Европейският съюз е в процес на дълбока трансформация. От една страна, последните данни на Евробарометър показват нарастваща подкрепа на гражданите за идеята за по-широк и по-солидарен Съюз, като 56 % от европейците подкрепят разширяването с нови държави. От друга страна, проучванията на BiDimedia показват, че политическата карта на континента се измества значително надясно, със значителни успехи на консервативните, либерално-консервативните и националистическите сили в почти всички държави членки. Взаимодействието между тези две динамики – институционално разширяване и идеологическа мутация – е една от основните области на политическия дебат в Европа днес. По-специално е интересно да се разгледа как разширяването може да засили консервативния лагер в европейските институции, променяйки вътрешния баланс и самия начин, по който се определя идентичността на Съюза.
ГРАЖДАНСКИЯТ КОНСЕНСУС И НОВИЯТ ИМПУЛС ЗА РАЗШИРЯВАНЕ
Проучванията на Евробарометър показват, че след войната в Украйна и нарастващото усещане за външни заплахи европейското обществено мнение е преоткрило значението на един по-широк и по-сплотен Съюз. Процентът на гражданите, които подкрепят разширяването, е 56 %, като много високи са нивата в Северна Европа – Швеция (79 %), Дания (75 %) и Литва (74 %) – и по-ниски в страни като Австрия и Франция, където скептицизмът остава силен. Най-значителната цифра обаче се отнася до младите хора, които са най-ентусиазираните поддръжници на една по-приобщаваща Европа: 67 % от хората на възраст между 15 и 24 години и 63 % от тези на възраст между 25 и 39 години. В същото време проучването показва, че гражданите свързват разширяването не само с укрепване на геополитическото влияние на ЕС (37 %), но и с подобряване на вътрешния пазар и по-голяма солидарност между държавите-членки. Въпреки това остават опасения: страховете от увеличаване на разходите за данъкоплатците, неконтролируемите миграционни потоци и корупцията съпътстват положителните възприятия, което създава амбивалентна картина, в която стремежът към единство се съчетава с икономическа и социална предпазливост.
СОЦИАЛНАТА ИКОНОМИКА КАТО ИНСТРУМЕНТ ЗА ЕВРОПЕЙСКО СБЛИЖАВАНЕ
Друг важен аспект, подчертан от Евробарометър, е свързан със социалната икономика, която три четвърти от европейските граждани считат за стълб на колективното благосъстояние. Огромното мнозинство от анкетираните призовават за по-силна подкрепа за организациите от третия сектор чрез финансови стимули и кампании за повишаване на осведомеността, като ги признават за елемент на идентичност и сближаване на европейското общество. В Италия например над 80 % от населението смята, че социалната икономика е от съществено значение за качеството на живот и солидарността, а повече от половината съобщават, че са участвали в доброволчески дейности или дарения. Тази ориентация отразява визия за Европа, която не се ограничава до икономическата или бюрократичната сфера, а се основава на споделени ценности за приобщаване, взаимност и социална отговорност. Интересът на гражданите към една по-етична икономика и икономика на участието се пресича по интересен начин с нарастващото търсене на стабилност и сигурност – два принципа, които консервативните партии успешно интерпретират и популяризират в своя политически дискурс. Сближаването между разширяването, основано на солидарността, и консервативната визия, фокусирана върху защитата на националните ценности и идентичности, осигурява както платформа за диалог, така и в същото време идеологическо напрежение.
ИЗТОЧНОТО РАЗШИРЯВАНЕ И ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ КОНСЕРВАТИЗЪМ
Понастоящем дебатът за разширяването е насочен предимно към страните от Западните Балкани и Източна Европа: Албания, Черна гора, Грузия, Молдова, Украйна, Северна Македония, Босна и Херцеговина, Сърбия и Турция са деветте официални държави кандидатки, като Косово е добавено като потенциален кандидат. Перспективата за включването на тези държави води до неизбежно възстановяване на политическия баланс в Съюза. Много от тези страни споделят по-консервативна и националистическа политическа култура, повлияна както от религиозната традиция, така и от постсъветския опит. В този смисъл присъединяването им би могло да засили вече нарастващия консервативен компонент на Европейския парламент. Данните, публикувани през последните седмици от центъра BiDimedia, потвърждават тази тенденция: в Източна и Централна Източна Европа десните и дясноцентристките сили са неизменно начело на социологическите проучвания. В Полша Гражданската платформа на министър-председателя Доналд Туск – гражданска и умерено консервативна партия – води с близо 40%, следвана от по-националистическата партия „Право и справедливост“ с 30%. В Естония доминира дясноцентристката партия „Исмаа“, а в Литва дясноцентристките християндемократи запазват решаващата си роля. Включването на тези страни в Съюза не само ще разшири геополитическата база на Европа, но може да консолидира консервативно мнозинство, способно да влияе върху икономическите, миграционните и ценностните политики на ЕС.
ВЪЗХОДЪТ НА КОНСЕРВАТИЗМА В ЗАПАДНА ЕВРОПА
Ако Източна Европа представлява границата на културния консерватизъм, то в Западна Европа също се наблюдава ръст на десните партии. В Германия Алтернатива за Германия достига 26%, като изпреварва Християндемократическия съюз и оставя социалистите зад себе си. В Австрия ФПН достига 34 %, а в Нидерландия Партията на свободата на Герт Вилдерс води по намерения за гласуване с приблизително 26 места. Подобна е тенденцията и в южноевропейските страни. В Испания Народната партия надхвърля 30 % и изглежда е движещата сила на евентуален съюз с Vox, докато в Италия управляващата десница консолидира междупартиен консенсус. В Обединеното кралство, въпреки че е извън ЕС, ръстът на Реформаторската партия на Найджъл Фараж до 29% потвърждава, че консервативният вятър духа силно дори отвъд Ламанша. Тази динамика подсказва, че ако Европейският съюз продължи да се разширява, новият вътрешен баланс може да отрази настоящата политическа ориентация на континента, с преобладаване на консервативни и националнопопулярни семейства в Парламента и Комисията.
ПОЛИТИЧЕСКИ РАЗНОГЛАСИЯ В ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
Процесът на разширяване обаче не е лишен от пречки. Различията, които се появиха в Европейския парламент – особено по случая с Украйна – подчертават, че разширяването е също така изпитателен полигон за различни визии за Европа. От една страна, консервативните представители подчертават необходимостта от спазване на критериите за присъединяване, като се противопоставят на съкращенията или извънредните процедури; от друга страна, прогресивните групи разглеждат интеграцията на Киев като важен политически жест за защита на европейските демократични ценности срещу руския авторитаризъм. Дискусията е преплетена с въпроса за институционалната реформа, по-специално с предложението да се премине от принципа на единодушие към гласуване с квалифицирано мнозинство. За много консерватори запазването на правото на вето представлява гаранция за националния суверенитет и защита срещу решения, възприемани като наложени от големите държави членки. Обратно, привържениците на по-голямата интеграция смятат, че единодушието парализира процеса на вземане на решения и прави ЕС по-малко ефективен.
МЛАДИ ХОРА, ЦЕННОСТИ И НОВИ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРИОРИТЕТИ
Проучването на Евробарометър изтъква един на пръв поглед противоречив факт: младите европейци най-много подкрепят разширяването, но някои от тях симпатизират на идентичностни и консервативни движения. Това съвпадение не е случайно. Разширяването, възприемано като символ на отвореност и възможности, е съпроводено с търсене на стабилност, сигурност и идентичност – ценности, които съвременният консерватизъм успешно интерпретира от европейска гледна точка. Освен това разпространението на социалната икономика, която насърчава моделите на участие и устойчивост, може да се превърне в място за среща между младите прогресивни хора и новата умерена десница. И двете политически групи споделят, макар и по различни причини, идеята за икономика, която да е по-дълбоко вкоренена в местния регион и по-малко зависима от големия световен капитал. В този смисъл разширяването, включващо държави със силни традиции в областта на общността и солидарността, би могло да даде възможност на консервативния лагер да преосмисли своя имидж по един по-социален и по-малко ексклузивен начин.
СТРАТЕГИЧЕСКИ ПОЛЗИ ЗА КОНСЕРВАТИВНИЯ ЛАГЕР
В светлината на разгледаните данни разширяването на ЕС може да доведе до структурни ползи за консервативния лагер. На първо място, то би засилило присъствието на страни с традиционна политическа култура, в която семейните, религиозните и националните ценности остават централни. Този нов баланс би могъл да окаже влияние върху бъдещите мнозинства в Европейския парламент, като засили групите на ЕНП и реформистките консерватори. Второ, разширяването на изток ще позволи на консервативния блок да насърчава по-гъвкав и по-малко централизиран модел на Съюза, в който субсидиарността и националният суверенитет остават ключови принципи. Присъединяването на културно-консервативни държави като Сърбия или Грузия би осигурило противовес на прогресивния федералистки интеграционизъм. И накрая, разширяването би могло да предложи на десните партии нов европейски политически език, основан не на затварянето, а на идеята за „голяма Европа на нациите“, способна да защитава своите граници и ценности, без да жертва сътрудничеството.
КЪМ НОВ ЕВРОПЕЙСКИ СИНТЕЗ
Сравнителният анализ на данните от Евробарометър и BiDimedia показва, че съвременна Европа преживява двойно движение: институционална експанзия към нови географски хоризонти и идеологическа промяна към консерватизъм. Разширяването на ЕС, което далеч не представлява заплаха за политическия плурализъм, всъщност може да насърчи предефинирането на европейския политически център, в който консерватизмът се представя като балансираща сила между суверенитета и интеграцията, традицията и иновациите. От тази гледна точка бъдещето на Европа ще зависи не само от способността ѝ да приема нови членове, но и от способността ѝ да изгради нов политически пакт между двете си души: прогресивната, която разглежда приобщаването като инструмент за социална справедливост, и консервативната, която вижда в разширяването начин за консолидиране на един по-стабилен, вкоренен Съюз, зачитащ националните идентичности.