Скандалът с Епщайн накърнява имиджа на „доброжелателната“ Скандинавия

Досиетата „Епщайн“ поставиха в центъра на вниманието скандинавските страни, което изненада мнозина. В новопубликуваните над три милиона документа се съдържат редица изключително скандални връзки между финансиста Джефри Епщайн и хора от висшите етажи на шведското и норвежкото общество. Понякога много тесните връзки между елитите на тези страни и скандалния сексуален престъпник могат да нанесат необратими щети на международния авторитет на Швеция и Норвегия.

Норвежкото участие

От двете страни безспорно най-засегната е Норвегия. В политическия сектор на страната няма неопитни и наивни леки хора, които бяха разкрити при публикуването на документите на Епщайн – бившият министър-председател и бивш генерален секретар на Съвета на Европа Турбьорн Ягланд, двойката дипломати ветерани Терье Рьод-Ларсен и Мона Юл, както и бившият външен министър и впоследствие президент на Световния икономически форум Бьорге Бренде са някои от най-значимите фигури, които сега са подложени на сериозен контрол и ерозия на обществения им авторитет.

Ягланд, Рьод-Ларсен и Юл имат политически опит в Норвежката социалдемократическа партия, а Бренде е от партията „Десните“. Фактът, че връзките на Епщайн не се ограничават само до социалдемократите, спомага до известна степен за разпределяне на нанесените щети в целия политически спектър, но като се има предвид високият ранг на замесените социалдемократи, чиято партия отдавна доминира в норвежкия политически пейзаж, цялата случка се отразява особено негативно на норвежката лявоцентристка партия.

И накрая, но не на последно място, норвежката институция, която понесе най-големи щети от всичко това, разбира се, е монархията. Фактът, че престолонаследницата Мете-Марит е била разкрита в много близки отношения с Джефри Епщайн, дори след като се е издигнала в кралския дом чрез брака си с престолонаследника Хаакон, и дори след като Епщайн е осъден за първи път през 2008 г. за склоняване към секс на непълнолетни момичета, хвърли бъдещето на норвежката монархия в несигурност. С какво достойнство престолът може да бъде оглавен от жена с толкова опетнено досие? Извиненията и признанията за „лоша преценка“, които престолонаследничката поднесе в разгара на интензивното медийно внимание, не могат да поправят репутацията ѝ.

Кризата в норвежката монархия се задълбочава само от едновременния скандал със сина на Мете-Марит – Мариус Борг Хьоби, неформален принц от предишен брак, който е подсъдим по редица обвинения в секс, насилие и наркотици.

Позорът на норвежката монархия обаче трябва да се разглежда в по-широкия контекст на по-широката институционална криза в страната. Норвежките социалдемократи, дипломатическият корпус и редица други институции са замесени в грешките на своите членове, чиято пасивност или дори симпатия към един от най-известните организирани сексуални престъпници в съвременната история разкриват шокираща липса на характер.

Участието на Швеция

Същото е положението и в Швеция. Макар и по-малко институционално обвързани, много от високопоставените шведи, свързани с Епщайн, са повтарящи се фигури в различни елитни среди.

Основното лице, което фигурира в документите на Епщайн, е Барбро Енбом – светска дама с опит в областта на финансите, която се занимава с филантропия. Твърди се, че тя е използвала връзките си с шведски университети, за които е набирала средства, за да търси жени, подходящи за нуждите на Джефри Епщайн. Системата, която Енбом е използвала за набиране на жени, „Най-добрите и най-ярките на Барбро“, е феминистка кариерна мрежа, изцяло финансирана от Епщайн, според съобщения в шведските медии.

Контактите между Енбом и Епщайн са били широки, а от публикуваните имейли става ясно, че тя е довела до знанието на сексуалния престъпник различни млади жени от шведските елитни академии. Не е известно какво е последвало от препоръките на Енбом, но най-малкото може да се предположи, че множество млади шведки са участвали в събитията на Епщайн. Не е доказано дали някой от контекстите, в които Енбом е примамвал жените, е бил незаконен.

Шведската принцеса София е една от тези шведки, свързани с Епщайн чрез вербовките на Енбом. Подобно на норвежката престолонаследничка Мете-Марит, шведската принцеса София се омъжи от обикновена в кралска фамилия за принц Карл Филип през 2015 г. Публикуваните имейли между Епщайн и Енбом показват, че София е била представена на финансиста от Барбро Енбом в началото на кариерата си, през 2005 г. Тъй като това е станало преди тя да стане шведска кралска особа и поради очевидния отказ на София от покана за посещение на скандалния курортен остров на Епщайн, тази връзка сама по себе си не е нанесла големи щети на шведската монархия.

Но фактът, че в един от публикуваните вече имейли Енбом описва мрежата си до Епщайн като съдържаща над 200 „фантастични млади жени, включително министър, посланик, професор, […] принцеса, София!“, показва, че с помощта на сътрудници в Швеция Епщайн е имал далечни контакти в ядрото на шведския елит, което естествено поражда спекулации и подозрения.

Енбом не е единственият вербовчик на Епщайн в Швеция. Друг човек, замесен в досиетата на Епщайн, е агентът по моделиране Даниел Сиад, който под привидния претекст, че предлага кариера, набира жени за Епщайн. Той е действал в международен план, но в един обмен на мнения с Епщайн твърди, че има специалност в убеждаването на шведски момичета. Въпреки че успява да остане анонимен в медиите през първите няколко седмици на манията по досиетата на Епщайн, оттогава твърди, че не знае за престъпленията на Епщайн, въпреки че има свидетелства за сексуално насилие, което се е случвало дори в собствената му агенция за модели, подробно описани от откровени оцелели.

Епщайн има лични връзки с Швеция чрез някогашната си приятелка Ева Дубин, модел, която печели наградата „Мис Швеция“ през 1980 г. Това вероятно е дало възможност за много от връзките му с лица в Швеция, които са играли важна роля в мрежите му, особено за снабдяване с жени. През последните седмици голям обществен и медиен интерес предизвика фактът, че Епщайн се появява за кратко в кадри от публиката на Melodifestivalen през 1985 г. – националния музикален конкурс, който популяризира участието на Швеция в конкурса за песен на Евровизия. Съобщава се, че именно връзката му с Ева Дубин го е довела до събитието, което му е позволило да се смеси с част от шведския културен елит.

Някои от институционалните компоненти на мрежата на Епщайн в Швеция са, наред с други, високопоставена дипломатка, чието често използване на апартамента на сексуалния затворник в Ню Йорк е разкрито в досиетата.

Последици за Скандинавия

Фактът, че Швеция и по-специално Норвегия заемат толкова важно място в мрежата от манипулации, злоупотреби и ужаси на Джефри Епщайн, поставя под въпрос преценката на елитите на тези страни. В Съединените щати много от теориите за мотивите на Епщайн за неговата социална и политическа мрежа са свързани със събирането на разузнавателна информация и твърденията, че той е работил за чужди сили. Епщайн действително е имал връзки с чужди разузнавания, което става ясно както от личните му отношения с лица като Гислейн Максуел (чийто баща е бил израелски агент и който е бил обект на много кореспонденции на Епщайн), така и от различните му опити за контакт с политици в Русия, за които е било широко съобщено. Дали Епщайн е повлиял на вземането на политически решения, може би по геополитически въпроси? Имал ли е пръст в приемането на определени видове законодателство? Широтата на мрежата му предизвиква такива предположения.

Как се вписват Швеция и Норвегия в тези големи политически схеми? Ползата от контактите на Епщайн с високопоставени дипломати, политици и кралски особи би трябвало да е много тревожна от гледна точка на националната сигурност, но няма ясни следи от политическа манипулация в резултат на тези контакти. В случая с Швеция обаче може да се заключи, че основният интерес на Епщайн към страната са били нейните жени, а не политическият ѝ потенциал.

Някои разсъждения в шведските и норвежките медии се въртят около „загубата на невинност“, която връзките с Епщайн означават и която може да е по-вредна от всякакви преки политически последици.

И Швеция, и Норвегия, и по-специално техните социалдемократически партии, както и най-известните им международно ориентирани институции, дълго време се представяха като сдържани, неподкупни и избягващи ексцесии на световната сцена. Те действат като посредници и миротворци и са признати за ангажираността си с прекратяването на войните и допринасянето за социалната справедливост. Нобеловата награда за мир, която в културно отношение е шведско-норвежка, но институционално е норвежка, въплъщава много от тези ценности и се присъжда всяка година в Осло от елита на страната на личности, борещи се за демократични права, за мир и съвместно съществуване.

Как това се съчетава с ентусиазма да се побратимяваш с печално известен сексуален затворник, педофил и трафикант на хора? Ветераните от „благосклонната Скандинавия“ показаха, че са също толкова корумпирани, колкото и всеки мръсен американски конгресмен.