Хладен медиен прием на голямата реч на Байдън

Както CNN, така и CBS се съмняваха дали Байдън е успял да произнесе речта си „За състоянието на съюза“. Дори бивши съветници на Обама посочиха, че Байдън е бил силно конфронтационен в реч, в която президентът трябва да се опита да сплоти нацията. Според мнозина обаче най-важният момент е бил, когато Швеция и министър-председателят на страната са били приети в НАТО.

Имаше няколко консервативни коментатори, които очакваха президентът Джо Байдън да бъде възхваляван до небесата в медиите след речта си за състоянието на съюза, стига да не падне мъртъв.

Един от тях беше Мат Марголис, колумнист в PJ Media. „Но дори левите медии не можаха да отрекат проблемите в речта“, пише той.

Например кореспондентката на CBS в Белия дом Нанси Кордес беше предпазлива и тълкуваше, че целта е преди всичко да се покаже, че Джо Байдън има енергия и издръжливост за още четири години.

Умът му изглеждаше „доста“ остър

Дори Си Ен Ен, която е голям поддръжник на Байдън, забеляза недостатъци. Водещият Джейк Тапър отбеляза, че представянето на Байдън, неговото произношение, не е толкова ясно, колкото някога. Но „умът му изглеждаше доста остър“, каза Тапър. Да използваш думата „доста остър“ е лоша оценка, когато идва от почитател.

Друг сътрудник на CNN, Джон Кинг, заяви, че никога не е чувал толкова пристрастно и поляризиращо обръщение към нацията. „Звучеше като реч на предизборен митинг“. Това не беше реч пред Конгреса, както се очаква от държавния глава на САЩ, който трябва да издигне това, което обединява страната.

Изключително пристрастен, не много държавнически

Лорънс О’Донъл от MSNBC също беше изненадан от невероятната пристрастност на речта. Той се учудва на атаката на Байдън срещу Върховния съд. „Подобно нещо не е правено досега.“

Бившият съветник на Обама Дейвид Акселрод смята, че речта не се е получила добре, поне не на базата на това, което според него трябва да постигне една реч за състоянието на съюза. „Може да е постигнал добър резултат сред основните избиратели, но не съм сигурен, че това важи за колебаещите се избиратели.“ Отчасти защото речта беше толкова критична към другата партия, а оттам и просто пререкание, отчасти защото Байдън се хвалеше с икономиката, въпреки че много избиратели са били в по-лошо положение по време на неговия мандат, не на последно място заради инфлацията.

Акцент – влизането на Швеция в НАТО

Няколко медии акцентираха върху частта от речта, в която Джо Байдън приветства министър-председателя на Швеция като почетен гост на подиума и обяви, че по-рано същия ден Швеция е станала пълноправен член на НАТО. „Те знаят как да се бият“, каза Байдън за Швеция и заяви, че „НАТО никога не е била по-силна от сега“.

Може би беше късмет, че Байдън не се опита да каже името на министър-председателя, защото можеше да сбърка. Защото една от грешките, които допусна, беше, когато Байдън показа отвращението си от убийството на млада жена от мигрант – случай, който получи голямо внимание. Вместо да произнесе името й, Лейкън Райли, той каза – два пъти – Линкълн Райли. (Ще бъда първият, който ще признае, че имената, колкото и да е странно, са едно от най-трудните неща за управление в предавания на живо, но Байдън имаше телепромптери за това и все пак се провали.)

Джо Байдън е силно поляризиращ

Мнозина възприемат Джо Байдън като стар чичо и затова интуитивно вярват, че той е добър стар чичо. Но Байдън е един от най-пристрастните и поляризиращи политици в съвременната американска история. През 1987 г. именно той политизира избора на нови съдии във Върховния съд. Той хвърли куп обвинения върху кандидата на Роналд Рейгън Робърт Борк.

Байдън изтъкна политически причини, поради които Борк е неподходящ, а не, както повелява традицията, да проверява правната компетентност на кандидатите за съдии. Борк оттегли кандидатурата си, защото не можеше да понесе клеветническата кампания. По този начин Байдън получава голяма медийна популярност и скоро след това обявява, че ще се кандидатира за президент през 1988 г.

Така че може да се каже, че преди повече от 35 години Байдън лично е нападнал съдия, за да си осигури публичност, която се е надявал да го направи президент.

Преди Байдън съдиите почти винаги се одобряваха с голямо мнозинство в Сената, а след Байдън често се води политическа битка за номинираните и те се избират с малко мнозинство. Институцията, за която бащите основатели са вярвали, че ще сплоти нацията, е сериозно увредена – увреждане, което Джо Байдън очевидно иска да задълбочи, като критикува решението на Върховния съд от трибуната.

Политици като Байдън карат хората да се обръщат към Тръмп

Искам да твърдя, че именно фалшивите, тактични и страховити политици като Джо Байдън накараха избирателите да се обърнат към аутсайдери като Доналд Тръмп. Ако има нещо, което Тръмп не е, то това е фалшив политик. Тръмп със сигурност е груб, непостоянен и ексцентричен. Но той е такъв, какъвто е. Не се преструва на нещо друго.

Той е истински зевзек, докато Байдън е манипулативен зевзек.

Политиката през 2020-те години наистина е в криза.