Subscribe
От консервативна гледна точка постоянна е не само (повече или по-малко) неизменната, но и промяната.
Функциониращото махало никога не спира да се движи. Неговата сила се крие във факта, че то постоянно генерира собствена противодействаща сила. Първо пада в едната посока, а после се връща в другата. Само за да повтори първото падане още веднъж, а след това отново и отново.
В политиката и идеологията е очевидно, че историята до известна степен функционира като движение на махало. Доминиращите тенденции в политиката и културата често създават свои собствени контрареакции. Това се вижда в краткосрочните перспективи, където противоположните тенденции често се заместват една друга в рамките на няколко години или може би десетилетие. Но то може да бъде забелязано и в по-широки перспективи.
След експанзивния и далновиден XVI век, когато Ренесансът модернизира европейското общество и предизвиква редица промени в културата, религията, държавността и технологиите, настъпва по-застойният, религиозен и авторитарен XVII век. През XVIII в. отново поглеждаме напред. Просвещението ни подтикна да вярваме в прогреса, разума, науката и обективността. А през следващия XIX в. субективността, мистицизмът и историята се завръщат с културното движение, известно като романтизъм.
В някои европейски страни политическият дебат през последните години е свързан предимно с критиките към миграцията. Особено в страни, които отдавна имат високо ниво на имиграция. Пример за това е Великобритания. Франция е друг пример. Швеция е третият пример. Това е естествен и очакван отпор срещу отвореността към международната мобилност, глобализацията и миграцията, която наблюдаваме от 30 години насам.
А в Швеция през последните години страната се управлява от дясно правителство, което, наред с други неща, се зае да промени посоката на миграционната политика. Под ръководството на десните националистически Шведски демократи и техния партиен лидер Джими Окесон шведският парламент въведе редица нови закони, които имат за цел да направят северната страна по-малко привлекателна за мигрантите, особено от глобалния юг.
Протестите на политическата левица и на други водещи слоеве на обществото бяха ограничени. Мнозина разбраха, че провежданата в продължение на няколко десетилетия политика е била твърде безотговорна. Добре уредената преди това Швеция имаше проблеми с престъпността на работното място, бандитската престъпност, отчуждението, ислямизма и безработицата. Миграционната политика трябваше да бъде реформирана.
Но ето как се случи това. Какво обикновено се случва. Махалото се върна назад. Изведнъж, седем месеца преди парламентарните избори, които ще се проведат през септември, медиите започнаха да съобщават за депортации, при които на тийнейджъри се разрешава да напуснат страната, а на родителите им – да останат. Изведнъж не критиците на миграцията имаха вятър в платната си в медиите, а тези, които сега критикуваха новата политика, насочена към миграцията.
Мнозина смятаха, че новата политика е неоправдано строга. Разбира се, Швеция трябва да ограничи броя на хората, които идват в страната, особено когато става въпрос за имигранти бежанци. Но бруталното депортиране на хора, които вече нямат право да останат, не е хуманно.
Трите правителствени партии и Шведските демократи, които са извън правителството, но са част от формализирано сътрудничество, се сблъскаха с трудности при защитата на депортациите и скоро се оттеглиха. Както министър-председателят Улф Кристерсон (от либерално-консервативната партия „Умерени“), така и лидерът на „Шведски демократи“ Джими Окесон обясниха, че новата строга миграционна политика е въведена, но разбира се, може да се наложи да бъде коригирана в детайли.
Това е първият случай, в който Шведските демократи трябва да пожънат така да се каже негативен успех от собствената си критична политика по отношение на миграцията.
Защото основната причина за внезапната поява на поне малко движение на махалото назад в шведската миграционна политика е, че Швеция вече се движи в посоката, която Шведските демократи искат от няколко години. А лидерът на партията в няколко интервюта намекна, че продължаващата строга миграционна политика понякога може да изисква и компромиси и корекции.
Може би понякога махалото просто трябва да се върне малко назад. Тогава може би е по-добре да следваме това движение, за да можем евентуално да го забавим, вместо да настояваме махалото да се движи в една и съща посока през цялото време. Защото то никога не го прави.