fbpx

2000 години по-късно все още не е лесно да бъдем християни

култура - март 7, 2024

Дори и днес да си християнин е рискован избор в някои части на света.

По време на Великия пост, който продължава от Карнавала до Великден, християните размишляват върху Възкресението на Исус Христос, което се смята за най-големия християнски празник. Този период ни напомня за победата над смъртта и за явяването на Исус като Божи Син. Често се припомня картината на уморителните дни, когато Исус е в пустинята, където отговаря на изкушенията на дявола и по-късно претърпява Страстите в последните дни от живота си. Това довежда до смъртта Му на кръста.

За съжаление, всичко това все още се случва на много християни по света, които са принудени да търпят тормоз, отвличания, арести и убийства. От тази гледна точка 2023 г. е „рекордна“ година, тъй като всеки седми християнин е бил подложен на всякакъв вид малтретиране, според доклада, изготвен от асоциация „Отворени врати“.

Като начало можем да отбележим, че насилието срещу християни е съсредоточено предимно в арабския свят. Йемен, Пакистан, Иран, Афганистан, Сирия и Саудитска Арабия са сред страните, които съобщават за най-голям брой физически или психологически нападения срещу лица, които се определят като последователи на християнската вяра.

Не на последно място са няколко африкански държави, като Сомалия, Либия, Еритрея, Нигерия и Судан: първите три са страни с италианско колониално минало, което обаче не изглежда да е достатъчен мотив за преследване на християни, докато в Нигерия присъствието на „Боко Харам“ в северната част на страната с преобладаващо мюсюлманско население вероятно ще се отрази с нападения и отвличания в централната южна част, където мнозинството са християни със силно католическо присъствие (около 25 % от цялото нигерийско население). Точно в Нигерия през 2023 г. са убити 4100 християни по религиозни причини – почти всички, като се има предвид, че в света са убити 4998 християни.

Други страни, в които има силно антихристиянско преследване, са тези със силна комунистическа идеологическа насоченост: Китай и Северна Корея са на първо място, като режимът на Ким Чен-ун е начело на тази тъжна класация. Въпреки това Китай остава особено сурова държава спрямо християните, като се има предвид разрушаването на 10 000 места за поклонение и християнска обществена собственост.

Въпреки това най-засегнатата от преследването област е Африка на юг от Сахара, където политическата дестабилизация има значителни социални последици: с появата на джихадистки групи с антизападна насоченост първите жертви неизбежно са християните, които по този начин се връщат към наистина драматични изстъпления. Според оценките в този район живеят 16 милиона християни, които са разселени лица и бежанци.

Проблемът за християните обаче не е само в Африка и Азия: много сложна е ситуацията в Никарагуа – държава, чийто президент е Даниел Ортега. Ортега е президент от 2007 г. и е от Сандинисткия фронт за национално освобождение – политическа и паравоенна формация, която напомня за политическия и идеологическия опит на Аугусто Сесар Сандино, провеждал партизански операции срещу военното присъствие на САЩ през 30-те години на ХХ век.

Сандинистите, чиято идеология е комунистическа и антизападна, се сблъскват с християнската общност, която се противопоставя на атеизма, проповядван от марксистите. В резултат на това Ортега, лидерът на сандинистите, обявява „война“ на Църквата. Епископът на Матагалпа, Роландо Алварес, е арестуван и осъден на 26 години затвор по обвинение в заговор срещу режима на Ортега. Подобни последици сполетяват и други епископи и прелати, дръзнали да критикуват сандинистите. След 528 дни в затвора Алварес и още 18 духовници са изгонени от Никарагуа и изпратени в изгнание в Рим. Въпреки че са намерили свобода, те са загубили страната си.

Настоящата ситуация е доста тревожна и изисква незабавното ни внимание. Може да изглежда като проблем от миналото, но той все още е широко разпространен в нашето общество. Това не е само религиозен въпрос, а е грижа на цялото човечество, тъй като засяга и институции като училища и болници, които са от решаващо значение за развитието на всяка страна.