Subscribe
На 12 май, няколко дни след избирането си на папския престол, новият папа Лъв XIV се срещна с представители на международните медии, като ги призова да бъдат истински миротворци в работата си: „Нека да разоръжим думите и да помогнем за разоръжаването на земята“, каза понтификът. В същото време бе разпространена новината за телефонен разговор между Светия отец и украинския премиер Зеленски, за който се твърди, че е бил посветен на необходимостта от постигане на справедлив мир за Киев, както и на освобождаването на затворници и връщането на украинските деца, депортирани в Русия. Твърди се, че по този въпрос Зеленски е поискал и пряката помощ на ватиканската дипломация, за да се отвори канал и да се позволи връщането. По същия начин се твърди, че премиерът е обяснил на папата условията на 30-дневното прекратяване на огъня, както и че е потвърдил абсолютната готовност на Киев да продължи преговорите под всякаква форма, дори с преки разговори. Това не е просто ритуален диалог, особено ако го поставим в рамките на международната динамика, която се разгръща в тези часове и която може – в близките дни или по-скоро в близките седмици – да напише нова глава в историята на конфликта между Русия и Украйна.
ЗАЛЕЗЪТ
Това е въпрос, който не се ограничава до националните граници, а оказва силно влияние върху границите и характеристиките на международния баланс. С последната „среща на върха на желаещите“ и предложението за 30-дневно прекратяване на огъня трябваше да се отвори нов канал, както и нова възможност за диалог и среща, за да се тръгне по пътя към разрешаването на конфликта. За съжаление, както често се случва в такива случаи, ситуацията е много по-сложна, отколкото човек може да си представи. Бихме казали, че тя прилича на игра на покер, но като се има предвид, че сред играчите в казуса са Русия на Владимир Путин и САЩ на Доналд Тръмп, може би метафората за шах е много по-подходяща.
ИГРА НА ШАХ
Откриването на играта със сигурност е представено от призива за безусловно 30-дневно прекратяване на огъня, отправен след Срещата на върха на желаещите директно от френския министър-председател Еманюел Макрон след постигането на споразумение с германския канцлер Фридрих Мерц, британския му колега Киър Стармър и полския министър-председател Доналд Туск. Решение, което този път, след месеци на нерешителност и наблюдение отстрани, получава подкрепата и на Съединените щати. Руската контрамярка със сигурност беше продиктувана от това ново пренареждане, почти заваряване на Атлантическия съюз, толкова поставян под въпрос през последните месеци. Владимир Путин би искал да придвижи въпроса малко по-далеч (макар че трябва да се види дали думите ще бъдат последвани от дела), като повдигна въпроса за възможността за започване на преки преговори с Украйна още тази седмица с посредничеството на турския министър-председател Реджеп Тайип Ердоган. Изглежда, че Русия почти иска да разкрие своята страна, поради което след поканата САЩ веднага посъветваха Зеленски да приеме, за да провери истинските намерения на Кремъл.
РОЛЯТА НА ТУРЦИЯ
Разбира се, изборът на Путин да привлече турския премиер не е случаен. На първо място, трябва да си спомним каква беше позицията на Ердоган спрямо Москва по време на конфликта. Освен че е много по-близък до търговския си съюзник, турският премиер в този момент може да бъде полезен на Путин и за намаляване на американското присъствие на международната сцена, както по отношение на прякото участие на президента Тръмп, така и на ролята (считана за маргинална), която досега играеше пратеникът на Белия дом Стив Уиткоф.
РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ СБЛИЖАВАНЕТО
Подновяването на преговорите и спирането на военните действия (макар и временно) със сигурност е желателно. Времето за това прекратяване на огъня и за евентуални срещи на високо равнище засега не е добре определено, както и страните, които ще играят различните участници. Това, което е сигурно, е, че Срещата на върха на желаещите ще се опита по някакъв начин да си извоюва роля, която обаче може да бъде маргинализирана от подновения интерес на САЩ или от значимостта – предадена от Русия – на турския премиер.