Subscribe
Украинските бежанци са в центъра на вниманието на новото ръководство във Варшава. Президентът Карол Навроцки поставя Полша на първо място, поради което предложи ограничаване на социалните помощи за украинските бежанци и блокиране на финансирането на мрежата Starlink, използвана в конфликта с Русия.
Неотдавнашното решение на новия президент на Полша Карол Навроцки да постави под условие достъпа на украинските бежанци до финансова подкрепа и медицински услуги, заплащани от националния бюджет, предизвика ожесточени дебати както в страната, така и на европейската сцена. Консервативният президент, който встъпи в длъжност през юни след предизборна кампания, белязана от речи, в които обявяваше, че ще постави Полша на първо място, заяви в понеделник, 25 август, че възнамерява да ограничи семейните надбавки и медицинската помощ за украински граждани, които не работят на полска територия. В същото време Карол Навроцки отхвърли закон, с който правителството на министър-председателя Доналд Туск искаше да удължи плащането на абонамента за мрежата Starlink за Украйна – жизненоважна мрежа, използвана по-специално при използването на безпилотни самолети от киевската армия във войната с Русия.
Промяна на тона спрямо предишната политика
От началото на руското нахлуване през февруари 2022 г. Полша е считана за един от най-важните съюзници на Украйна, както чрез военна подкрепа, така и чрез социална помощ за милионите хора, избягали от войната и намерили убежище на полска територия. През трите години на конфликта властите във Варшава улесниха достъпа на бежанците до училища, болници и социални програми, а сред населението първоначално се надигна впечатляваща вълна на солидарност. След повече от три години конфликт обаче нещата се промениха. Умората, породена от големия брой украинци, заселили се в Полша, поне 1,5 милиона по официални оценки, започна да се усеща от обикновените граждани, а националистическата реторика придобива все по-голяма популярност сред обществото. По време на предизборната кампания Навроцки обеща да „постави Полша на първо място“ – фраза, която се превърна в негов лайтмотив и убеди значителна част от консервативния електорат да гласува за него. Новата политическа линия рязко контрастира с тази на бившия президент Анджей Дуда, който, макар и да произхождаше от същата идеологическа среда, много по-ясно изразяваше подкрепата си за Киев и избягваше да поставя социалните помощи за украинските бежанци под условие.
Изявленията на Навроцки и техните непосредствени последици
„Вярвам, че финансовата помощ за семействата трябва да бъде насочена изключително към тези, които работят и допринасят за нашата икономика. Не можем да поддържаме система, която предлага неограничени помощи на хора, които не полагат никакви усилия да се интегрират“, заяви Навроцки на пресконференция.
Според плановете на новия президент на Полша само работещите украинци ще имат право на детски надбавки и разширен достъп до полската здравна система. Понастоящем украинските семейства, които записват децата си в полски училища, могат да получават месечни помощи в размер на 800 злоти (приблизително 219 долара) за всяко дете. Тази мярка, приета през 2022 г. от полското правителство, имаше за цел да насърчи интеграцията на украинските непълнолетни в образователната система и да осигури минимална финансова сигурност за бежанците. Ограничението, предложено от президента Навроцки, ще намали значително броя на бенефициентите. Украинското външно министерство не е коментирало официално инициативата на Навроцки, но дипломатически източници, цитирани от киевската преса, предполагат, че мярката може да доведе до допълнително обтягане на двустранните отношения, които вече са белязани от исторически разногласия като кланетата във Волиния по време на Втората световна война.
Блокиране на плащането за абонамент за Starlink – нов източник на дипломатически конфликт между Полша и Украйна
Въпреки че намаляването на квотите предизвика разгорещени дебати, истинската изненада беше решението на президента Навроцки да наложи вето на закон, който щеше да осигури финансиране за достъпа на Украйна до сателитната мрежа Starlink, собственост на американския милиардер Елон Мъск. Комуникационната система, разработена от SpaceX, се превърна в изключително важна за украинската армия в конфликта ѝ с Руската федерация. Чрез десетки хиляди терминали ръководството в Киев успява да поддържа връзка между военните части на фронтовата линия, да координира операциите и да използва безпилотни самолети въпреки руските атаки срещу наземната телекомуникационна инфраструктура, която до голяма степен е унищожена. До април 2024 г. Украйна е получила над 50 000 такива терминала, финансирани чрез комбинация от международни дарения, собствени покупки и пряка подкрепа от европейските правителства, включително Полша. Без удължаване на абонаментното плащане, считано от 1 октомври, правителството в Киев рискува да загуби достъпа до мрежата Starlink, което ще има сериозни последици за фронтовата линия. Говорител на полското министерство по цифровите въпроси обясни, че с президентското вето „вече няма правно основание за продължаване на финансирането“. Същият правителствен източник обаче спомена, че новият законопроект, предложен от президента, може отново да включва разпоредби относно финансирането на абонаментите за мрежата Starlink, като основното условие е полският парламент да приеме новия законопроект, предложен от Навроцки.
За тези, които не са запознати, Starlink е масивно съзвездие от спътници в ниска околоземна орбита (LEO), управлявано от SpaceX. Спътниковата мрежа е проектирана за широколентов интернет с ниска латентност, включително в райони без наземна инфраструктура. Мрежата продължи да се разширява през 2025 г. с хиляди активни спътници в орбита, като засили глобалното покритие и общия капацитет на системата. Starlink осигурява глобално покритие както на сушата, така и в морето, с фиксирани и мобилни планове. Официалният уебсайт на компанията позволява на потребителите да проверяват наличността на услугата на карта, а плановете „Global Priority“ са изрично предназначени за използване по целия свят и по море. В чувствителни райони достъпът може да бъде ограничен на ниво политика на услугата. Например, в района на Крим са въведени ограничения. Украинските военни сили широко използват терминалите Starlink за връзки за данни между командните пунктове, фронтовите части и сензорите (изображения, разузнаване), както и за координиране на военните действия в реално време. Важността им стана очевидна, когато глобално прекъсване на Starlink (юли 2025 г.) наруши украинските военни комуникации и видеоканали за около 2 часа, което доведе до отлагане на някои мисии. Съобщава се, че украински платформи като Magura V5 са оборудвани с терминали Starlink, които използват сателитна връзка за телеметрия, навигация и видео при удари на далечни разстояния или разузнавателни мисии. Този модел подпомогна успеха на украинската кампания в района на Черно море. При многокоптерите/тактиките на къси разстояния директният контрол обикновено се осъществява по радио (не чрез сателит), но Starlink се използва като „гръбнак“ за данни за мобилните командни центрове (връщане на видеоканал, качване на координати/цели, синхронизация на единиците). Анализите на независими източници и докладите на мозъчните тръстове подчертават ролята на Starlink за поддържане на резервираност на комуникациите в условията на заглушаване от страна на армията на Руската федерация.
Въпросът, който вълнува всички, е: какво може да се случи, ако Украйна загуби достъп до Starlink?
Е, без сателитен пренос връзката между тактическото и оперативното ниво (командване и контрол) бързо изчезва, а видеоканалите от безпилотни самолети и разузнавателни екипи са силно ограничени. Нека още веднъж си припомним инцидента от юли 2025 г., който показа, че дори няколкочасово прекъсване води до смущения в действията на украинските военни (забавяне на мисиите, връщане към влошени процедури). USV, използващи двупосочни данни с голям обем (видео, телеметрия в реално време), биха намалили производителността си или биха преустановили мисиите до преминаване към алтернативни решения, което вероятно би довело до намаляване на обхвата и точността. Без стабилен спътников слой фронтовите части се връщат към радиовръзки или импровизирани наземни мрежи, които са по-изложени на заглушаване, имат по-голяма латентност и намален капацитет, което забавя цикъла „откриване – вземане на решение – ангажиране“. Без мрежата Starlink може да се стигне до намаляване на ефективността на безпилотните летателни апарати, особено при операции отвъд хоризонта/в дълбочина, и до размиване на информационното предимство, което позволи на Украйна да синхронизира артилерията си с разузнаването в реално време. Анализи на експерти в областта на сигурността и медиите нарекоха евентуалната загуба на Starlink „промяна на играта“ в полза на Русия. Ако Полша спре да финансира абонаментите за Starlink, Украйна ще бъде принудена да ускори миграцията си към други доставчици на сателитни услуги (например европейски или търговски решения, различни от SpaceX) и наземни мрежи (микровълнови, тактически 4G/5G, радиомрежа), но нито една от тях не предлага същата плътност на терминалите, широчина на честотната лента и ниска латентност в национален мащаб в краткосрочен план, особено на фронтовата линия. Без Starlink скоростта на вземане на решения на украинската армия ще намалее, а възможностите ѝ за нанасяне на удари на далечни разстояния ще намалеят. Съществуват алтернативи, но те не могат бързо да достигнат мащаба и производителността на сателитната мрежа Starlink.
Съперничеството между Навроцки и Туск, регионално въздействие и отзвук в Румъния
Решението не може да бъде разбрано извън вътрешнополитическия контекст. Настоящото правителство, ръководено от проевропейския либерал Доналд Туск, е в открит конфликт с президента Навроцки. Докато Туск се опитва да поддържа баланс между подкрепата за Украйна и защитата на полските интереси, Навроцки заема по-критична позиция спрямо Киев, която е по-близка до консервативния електорат. Следователно блокирането на закона за Starlink и социалното подпомагане има и вътрешнополитическо измерение. Консерваторите около президента искат да покажат, че могат да наложат националистическа програма дори в лицето на либералното правителство, което предвещава месеци на институционално напрежение.
Обявените във Варшава мерки бързо намериха отзвук отвъд границата. Джордж Симион, лидер на румънската партия AUR, използва примера на полския президент, за да разкритикува положението на украинските бежанци в Румъния. В съобщение, публикувано в социалните мрежи, Джордж Симион заяви, че „румънците стават все по-бедни, докато украинците запазват привилегиите и социалните си придобивки, благодарение на съучастието на управляващите партии“. Изявленията му са част от по-широката реторика на партия AUR, която често пропагандира антиимиграционни и националистически послания. Неотдавна член на парламента от партията призова гражданите да отказват поръчки на фирми, които наемат чуждестранни работници, особено работници от азиатски страни, което предизвика остри критики и обвинения в дискриминация от страна на румънското гражданско общество.
Между солидарността с украинския народ и национализма
Ситуацията с украинските бежанци в Полша и други страни от Европейския съюз илюстрира дилемата, пред която са изправени европейските правителства: как да поддържат солидарността с жертвите на опустошителна война, без да подклаждат вътрешно недоволство и да оказват прекомерен натиск върху социалните системи. В Полша, където историята е оставила дълбоки белези и където обществото вече е поляризирано между консерватори и либерали, решенията на Карол Навроцки могат да предефинират посоката на външната и вътрешната политика за години напред. Ако предложените ограничения бъдат приложени, те могат да променят начина, по който се възприема ролята на Полша като основен съюзник на Украйна. В същото време те биха могли да подхранят популистката реторика в други страни, включително Румъния, където вече се чува отзвук. Решенията на новия полски президент бележат видима промяна на парадигмата. От държава, приела ролята на бастион на подкрепата за Киев, Полша може да се превърне в много по-резервирана страна, загрижена предимно за собствените си вътрешни напрежения и защитата на националните си ресурси и граждани. В този контекст отношенията с Украйна, но и с европейските партньори, вероятно ще стават все по-сложни през следващия период.