Subscribe
Преди десет години тогавашният държавен министър на жилищното настаняване Ян О’Съливан определи кризата с бездомността в Ирландия като „извънредна“, като в спешни жилища бяха настанени 3258 души, включително 749 деца.
През юли 2025 г. цифрите показват, че над 16 000 души, включително безпрецедентните 5014 деца, вече са в капана на спешните приюти, като за първи път броят на бездомните деца надхвърля 5000.
Както неотдавна съобщи вестник The Irish Times, тази ескалация под ръководството на шестима министри на жилищното строителство от три партии отразява системен провал, който не дава признаци на намаляване. Следователно кризата е не просто постоянна, тя е дълбоко вкоренена, ендемична и все по-трудно преодолима, изострена от правителство, което не желае да се справи със значителното напрежение, причинено от рекордните нива на вътрешна миграция и кандидати за международна закрила.
Последователните правителства залагат предимно на реторични ангажименти, обявяват стратегии със смели заглавия и лъскави презентации, но рядко се подлагат на твърда отговорност, когато целите не са постигнати. Всеки план е представян като повратна точка, но цифрите показват непрекъсната възходяща траектория. Политическата цена на неуспеха се поема без последствия, което оставя групите на гражданското общество да повтарят едни и същи предупреждения година след година.
В статията на Irish Times се подчертава и непрестанното нарастване на броя на бездомните от 2014 г. насам, като се посочва, че броят на хората, които в момента са настанени по спешност, се е увеличил почти пет пъти за едно десетилетие.
Бър Гроган, изпълнителен директор на Simon Communities, настоява, че кризата е „100 процента решима“, като обяснява нейното продължаване с правителствените политики, които третират жилищата като стока, а не като право.
Пат Дениган от Focus Ireland споделя това мнение, като твърди, че мантрата за „увеличаване на предлагането“ е недостатъчна, ако не се наблегне на социалните и достъпни жилища, предназначени за семейства с ниски доходи. И все пак, съвсем очевидно, последователните администрации не успяха да постигнат значителен напредък, като се възползваха от планове като „Възстановяване на Ирландия“ и „Жилища за всички“, които не постигнаха амбициозните си цели.
Докладът на библиотечната и изследователска служба на Ойреахтас „Справяне с бездомността“ (19 март 2025 г.) дава допълнителна представа за сложността на проблема.
Към октомври 2024 г. 14 966 души, включително 4 645 деца, са били настанени по спешност, което е с 1 787 души повече в сравнение с предходната година. В доклада се изтъкват и структурни фактори като липсата на жилища на достъпни цени и проблемите на частния пазар на наеми, като „предизвестие за прекратяване на договор“ и „разпадане на връзка“ се посочват като основни причини за новопостъпилите бездомници.
Макар че моделът „Първо жилище“, въведен на национално равнище през 2018 г., е обещаващ за справяне със сложни случаи, прилагането му остава непоследователно, а по-широката стратегия за увеличаване на предлагането на социални жилища не е в крак с търсенето.
Освен това, макар че структурните проблеми като недостатъчното количество социални жилища и нарастващите наеми са неоспорими фактори, нежеланието на правителството да признае въздействието на безпрецедентната вътрешна миграция е очевиден пропуск.
В Ирландия се наблюдава рязко нарастване на броя на кандидатите за международна закрила и мигрантите, като Министерството на интеграцията съобщава за над 30 000 молби за убежище само през 2024 г., наред със значителната законна миграция, предизвикана от икономическите възможности в технологичния и други сектори.
Този наплив оказва огромен натиск върху и без това натоварената жилищна система. В доклада на Ойреахтас се отбелязва, че 61 % от възрастните, настанени при спешни случаи, са мъже, а значителна част от тях не са ирландски граждани, което отразява демографското разнообразие на засегнатите.
Въпреки това официалните разкази рядко свързват тези неща, като предпочитат да се съсредоточат върху неуспехите на вътрешната политика, заобикаляйки конкуренцията за ресурси, изострена от миграцията.
TD от партията Fianna Fail Naoise Ó Cearúil повдигна този въпрос в парламентарен въпрос, като настоя правителството да представи стратегията си за справяне с проблема с бездомността сред кандидатите за международна закрила. Ó Cearúil изтъкна липсата на специално пригодени жилища и разчитането на спешни мерки като хотели и пансиони, които не са пригодени за дългосрочен престой.
Само в Дъблин има 7388 бездомни възрастни, много от които са настанени в частни спешни жилища, и системата явно се огъва под тежестта на търсенето. Отказът да се обсъжда открито как миграцията натоварва ресурсите рискува да подхрани разбираемото ниво на недоволство.
В статията на Irish Times се описват и множество политически грешки през последното десетилетие. Плащането за жилищна помощ (HAP), непроменено от 2016 г. насам, не успява да се съобрази с покачващите се пазарни наеми, което прави семействата с ниски доходи уязвими за изселване.
Схемата „Наемател на място“, предназначена за предотвратяване на бездомността чрез предоставяне на възможност на съветите да закупуват имоти от наемодатели, продължава да бъде недостатъчно финансирана. Всъщност през 2024 г. са построени, придобити или отдадени под наем само 4 265 нови социални жилища, което е далеч от необходимото за овладяване на кризата.
Човешките жертви на тази криза са зашеметяващи. Над 5 000 деца живеят в спешни центрове и са изправени пред дългосрочна травма, както отбелязва Гроган. Все по-засегнати са и възрастните хора, които са принудени да живеят в нестабилни условия. Това е аспект на кризата, който редовно се подчертава от благотворителната организация за възрастни хора ALONE.
Освен това в статия по темата в 2024 г. ALONE обръща внимание на тревожните тенденции, „сред които нарастващият брой на възрастните хора, които наемат жилища без сигурност и обезпеченост, растящата зависимост от жилищата на местните власти, намаляващият брой на собствениците на жилища и увеличаването на броя на възрастните хора, които се борят с просрочени ипотечни кредити“.
По това време Шон Мойнихан, главен изпълнителен директор на ALONE, заяви: „През последните 10 години наблюдаваме увеличаване на жилищните проблеми. Най-важните въпроси, на които трябва да се отговори, са как наемателите ще плащат наема си в пенсионна възраст и как ще се конкурират и ще намират жилище като наематели на един все по-конкурентен пазар на наеми. Именно липсата на надежден отговор е причина за бездомността на възрастните хора днес и ще продължи да я причинява на хората на 40 и 50 години, когато те достигнат пенсионна възраст с нарастващи темпове всяка година.“
Освен статистическите данни, в докладите от първа линия се описват семейства, които се местят между хотелски стаи и временни приюти без никаква стабилност. Децата се сблъскват с прекъсване на учебния процес, липса на пространство за учене и игра и дълги пътувания от местата за временно настаняване до училищата им. Благотворителните организации предупреждават, че тази нестабилност подготвя едно поколение за дългосрочно неравностойно положение, като психологическото въздействие на несигурните жилища е също толкова вредно, колкото и самите материални лишения.
The Irish Times също така цитира призива на Пат Дениган за „пренастройване на подхода“, като предупреждава, че ако не се наблегне на социалните жилища, семействата с ниски доходи ще продължат да преминават през приюти за спешна помощ.
Нормализирането на бездомността очевидно заплашва да засили социалното разделение, а неравенството да се превърне в отличителна черта на ирландското общество. Нещо повече, неспособността на правителството да се справи с последиците от миграцията рискува да доведе до още по-голямо раздробяване на обществото.
Въпреки че мигрантите сами по себе си не са причина за кризата, липсата на прозрачно планиране на капацитета или интегрирането им в един вече претоварен пазар на жилища подхранва усещането за недостиг.
В цитирания по-горе доклад на Ойреахта като пример за успех се посочва финландският модел „Първо жилище“, където бездомността е намалена чрез бързо пренастаняване и комплексни услуги.
Ирландският вариант, макар и обещаващ, няма необходимия мащаб и финансиране. Поетият от правителството ангажимент за 6 млрд. евро за социални и достъпни жилища през 2025 г. е стъпка напред, но както беше отбелязано в неотдавнашно предложение на Dáil, приблизително 20 млрд. евро, необходими годишно за осигуряването на 50 000 жилища, само подчертават размера на недостига на средства.
Без да се реши проблемът със стагнацията на тарифите на HAP, без да се разширят схемите за наемане на жилища на място и без да се даде приоритет на социалните жилища, кризата ще продължи.
От решаващо значение е, че правителството трябва да се изправи пред въпроса за миграцията. Това не означава да се обвиняват имигрантите, а да се признае необходимостта от координирано планиране, за да се балансира търсенето на жилища.
В противен случай съществува риск от по-нататъшна ерозия на общественото доверие и засилване на нарастващото социално напрежение.
Кризата с бездомните в Ирландия на практика не може да се разглежда по друг начин освен като осъдително обвинение за десетилетие на провали в политиката.
Докладите на Irish Times и Oireachtas разкриват мащаба на проблема: над 16 000 души в спешни жилища, което е петкратно увеличение от 2014 г. насам, и правителство, което не е в състояние да изпълни обещанията си или да се справи с нарастващите наеми. Тези фактори, както и нечуваното въздействие на рекордните нива на миграция, вече не могат да бъдат пренебрегвани. При това ирландската мейнстрийм политика и последователните ирландски правителства демонстрираха вбесяваща способност да правят точно това.