Либералите продължават да страдат

Швеция е една от малкото страни в Западна Европа, в която стара традиционна либерална партия е избрала да си сътрудничи с партия, която принадлежи към новата националистическа и консервативна десница. В продължение на малко повече от три години четири партии управляват Швеция заедно. Три от тях са били в правителството, а четвъртата е била извън него, но тази четвърта партия е повлияла най-много от четирите на това какви политики ще провежда правителството.

Ако този десен алианс спечели парламентарните избори, които ще се проведат през септември следващата година, партията, която досега е била извън него – Шведските демократи – ще поиска да бъде включена в правителството. Лидерът на партията Джими Окесон е категоричен в това отношение.

Предишното недоверие, което много шведи изпитваха към партията, означаваше, че ръководството на партията прие ситуация след изборите през 2022 г., при която партията беше поставена извън правителството, но влияеше върху политиките на правителството с помощта на публично споразумение, което регламентираше какво ще се прилага по време на мандатния период. Стоенето извън правителството, въпреки че партията беше част от базата на правителственото мнозинство, беше цената, която партията плати за това, че за първи път можеше да участва в диктуването на политиката на правителството.

Сега обаче лидерът на партията Джими Окесон заяви, че ако десният блок спечели отново, партията ще има министерски постове. Те няма да се примирят, че сегашната ситуация е продължителна.

Това предизвика истински пристъпи на безпокойство в най-малката и най-консервативна партия от трите, които са част от шведското правителство. Либералната партия получи дивиденти за политиките си по време на мандатния период. Те успяха да заемат важни министерски постове в областта на училищата, висшето образование, пазара на труда и интеграцията. Но вместо да рекламира политическите си успехи, партията се е посветила на провеждането на дебат пред открита завеса за това дали партията трябва да стигне дотам, че да предложи на Шведските демократи министерски постове.

Сега новият лидер на партията, Симона Мохамсон, на 31 години, родена в Близкия изток, въпреки че самата тя е родена в Германия, е взела своето решение. Тя е принудена да се вслуша в силното мнение в партията си, което заплашва да напусне партийната организация, ако ръководството на партията приеме Шведските демократи в правителството. Ето защо посланието й беше, че с удоволствие ще продължи сътрудничеството с всички партии, които сега са част от правителствената база – тя дори подчерта, че то работи много добре – но няма да приеме Шведските демократи да получат министерски постове.

Раздразнението, което това съобщение предизвика сред останалите коалиционни партии, беше недвусмислено. Анонимни представители на другите две правителствени партии отидоха в медиите и заявиха, че либералите с удоволствие ще напуснат Риксдага на следващите избори. В момента, три години след началото на мандата, те са на 2,5 процента в проучванията на общественото мнение, а партиите се нуждаят от четири процента, за да влязат.

Интересно е обаче да се види колко болезнено е за старите либерални партии да приемат новата националистическа десница като пълноправен коалиционен партньор. И то въпреки че нямат съществени политически възражения. Не е грешна политиката, а идеологическото доминантство.

Либералите сякаш живеят в противоречията на миналото, когато западният либерализъм се определяше от противопоставянето му на западния традиционализъм. Но днес не западняците, европейците са тези, които представляват най-традиционалистките и антипрогресивни ценности в нашите западни общества, а по-скоро хората, които по различни начини изповядват понякога насилствения ислямизъм. И тук може би либералите трябва да разберат, че могат да си подадат ръка с по-консервативните и националистически сили в нашите европейски страни, за да отстояват това, което можем да наречем наши общи либерални ценности.

Част от либералите са разбрали това. Но други части се придържат към старите конфликти. За тях е невъзможно в дългосрочен план да си сътрудничат напълно с националистическа партия.

За съжаление, резултатът в Швеция може да бъде отслабване на десницата и възможността левицата да си върне властта и по този начин да забави консервативното възстановяване, което е толкова важно както в Швеция, така и в цяла Европа.