Subscribe
Неотдавнашната среща на министрите на външните работи от Г-7, чийто домакин беше Канада в Южно Онтарио, се проведе в международен контекст, белязан от дълбоки политически и стратегически разногласия. Дискусиите бяха съсредоточени върху три глобални въпроса: войната в Украйна, хуманитарната и политическата криза в Газа и търговските и тарифните политики, насърчавани от администрацията на САЩ. Но повече от демонстрация на единство между основните индустриални демокрации, срещата на върха подчерта нарастващите различия между Съединените щати и техните исторически съюзници. В срещата на върха, председателствана от канадския външен министър Анита Ананд, участваха представители на Съединените щати, Обединеното кралство, Франция, Германия, Италия, Япония и Европейския съюз, както и редица поканени държави като Австралия, Бразилия, Индия, Саудитска Арабия, Мексико, Южна Корея, Южна Африка и Украйна. Държавният секретар на САЩ Марко Рубио, представляващ президента Доналд Тръмп, подчерта националната сигурност на САЩ като основен приоритет на американската външна политика, което предизвика недоволство сред останалите участници, обезпокоени от все по-едностранната позиция на Вашингтон.
ТЪРГОВСКИЯТ РАЗРИВ МЕЖДУ САЩ И КАНАДА
Сред основните източници на напрежение е влошаването на двустранните отношения между САЩ и Канада, които в миналото се характеризираха с тясно икономическо и военно сътрудничество. Налагането на мита върху канадския внос от страна на администрацията на Тръмп предизвика климат на нарастващо недоверие. Широко разпространено е обаче мнението, че Вашингтон понастоящем дава приоритет на преследването на собствените си национални икономически интереси пред многостранното сътрудничество. Тази тенденция поставя предизвикателства пред Канада, която, въпреки че е член на Г-7 и исторически съюзник на САЩ, понастоящем се намира в амбивалентна позиция: от една страна, необходимостта да запази икономическите връзки с американския си партньор, а от друга – желанието да защити своята политическа и търговска автономия.
ТЕЖЕСТТА НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ КРИЗИ: УКРАЙНА И ГАЗА
Освен на икономическите спорове Г-7 трябваше да се изправи срещу две геополитически кризи, които променят световния баланс: войната в Украйна и конфликта в Газа. И двата въпроса подчертаха как лидерството на САЩ сега се оспорва сред техните съюзници. На украинския фронт в срещата на върха участва украинският външен министър, приветстван като приоритетен събеседник. Европейските държави, особено Обединеното кралство, обявиха нови пакети за помощ, включително британски принос от тринадесет милиона лири, предназначен за възстановяване на украинската енергийна инфраструктура, повредена от руските атаки. Канада изрази подобен ангажимент – знак за координация между европейските и северноамериканските съюзници, която обаче не винаги съвпада с приоритетите на САЩ. Администрацията на Тръмп, макар да продължава да декларира подкрепа за Киев, демонстрира по-предпазливо и преговорно отношение. Тази позиция предизвика загриженост сред партньорите от Г-7, които се опасяват от отслабване на натиска срещу Русия. Докато европейските държави настояват за твърда политика, Вашингтон изглежда предпочита прагматичен подход, по-близък до логиката на сдържането, отколкото на възпирането. Това разминаване подкопава способността на Г-7 да представи единен фронт срещу Москва. В Близкия изток ситуацията е още по-сложна, като американската инициатива за прекратяване на огъня в Газа се насърчава пряко от Тръмп. Канада, Франция и Обединеното кралство изразиха намерението си да признаят палестинска държава дори при липса на окончателно решение на израелско-палестинския конфликт – ход, който контрастира с предпазливата и условна позиция на Вашингтон. Пропастта между американското виждане, съсредоточено върху стратегическите интереси на Израел, и европейското, което обръща повече внимание на хуманитарното измерение и необходимостта от регионален политически баланс, остава ясна.
ПРОТИВОРЕЧИВИЯТ ВЪПРОС ЗА РАЗХОДИТЕ ЗА ОТБРАНА
Друга област на конфликт са исканията на САЩ по отношение на военните разходи. Президентът Тръмп поиска от партньорите от НАТО – повечето от които са членове на Г-7 – да отделят 5% от брутния си вътрешен продукт за отбрана. Това е значително повече от предишния ангажимент от 2%, договорен в рамките на НАТО. Много държави, включително Канада и Италия, изразиха затруднения да изпълнят това искане, което смятат за неустойчиво в средносрочен план. Канада си е поставила за цел да достигне 5% от БВП до 2035 г., но ангажиментът изглежда по-скоро символичен, отколкото конкретен. Американското предложение отразява желанието да се прехвърли част от финансовата тежест на колективната сигурност от Съединените щати върху техните съюзници, но то рискува да задълбочи вътрешните разногласия и да подкопае атлантическата солидарност. В този контекст единственият съюзник, който изглежда се присъединява напълно към американската стратегия, е Япония, която, въпреки че не е член на НАТО, значително увеличи военните си разходи в рамките на усилията за борба с Китай и Северна Корея.
ТРУДНИЯТ БАЛАНС МЕЖДУ ЛИДЕРСТВО И СЪТРУДНИЧЕСТВО
По този начин срещата на върха в Канада подчерта динамиката на нарастваща фрагментация в рамките на Г-7. Въпреки че Съединените щати продължават да представляват политическия и военния център на тежестта на алианса, тяхното лидерство е все по-оспорвано, особено когато се изразява в едностранно налагане. Декларираният от Рубио приоритет „да постави сигурността на американците на първо място“ на практика обобщава философията на настоящата американска външна политика: визия, в която националният интерес надделява над всякакви многостранни съображения. Този подход влиза в противоречие с подхода на други членове, които разглеждат Г-7 като инструмент за глобално сътрудничество, а не като продължение на стратегиите на Вашингтон. Напрежението засяга не само конкретните политики, но и самата концепция за международния ред. За Европа и Канада глобалната стабилност изисква компромис, многостранност и дългосрочни дипломатически инвестиции; за Съединените щати на Тръмп обаче приоритет е постигането на незабавни ползи за националната сигурност и икономиката, дори с цената на отслабване на международните институции.
КЪМ ФРАГМЕНТИРАНА Г7?
Картината, която се очертава след срещата на върха в Канада, е картина на Г-7, измъчвана от нарастващо напрежение и чувство на несигурност по отношение на способността ѝ да оказва ефективно влияние върху основните глобални въпроси. Липсата на обща позиция по отношение на Газа, нееднаквите ангажименти в областта на отбраната, различията в търговските политики и нарастващата напористост на САЩ очертават картина на стратегическо разединение. Съюзът, който някога представляваше политическото и икономическото ядро на Запада, сега изглежда е въвлечен в труден процес на предефиниране. Възходът на новите глобални играчи – като Индия, Бразилия и Саудитска Арабия, поканени на срещата на върха – сигнализира, че Г-7 вече не е единственият център за вземане на решения в индустриализирания свят. При този сценарий способността на Съединените щати да упражняват водеща роля ще зависи от готовността им да признаят автономността на своите партньори и да се върнат към логиката на балансираното сътрудничество.
ИЗГРАЖДАНЕ НА НОВО РАВНОВЕСИЕ
Срещата на върха на министрите на външните работи на страните от Г-7 в Канада даде красноречив поглед върху настоящото състояние на трансатлантическите отношения. Съединените щати, макар и да запазват доминиращата си роля, сега трябва да се борят с нарастващата нетърпимост на съюзниците към възприеманите едностранни политики. Канада, Европа и Япония се опитват да съчетаят необходимостта от сътрудничество с Вашингтон с желанието да запазят известна автономност при вземането на решения. По този начин Г-7 е изправена пред двойно предизвикателство: от една страна, да запази значението си в един многополюсен свят; от друга страна, да възстанови вътрешния баланс, основан на взаимно доверие и споделена визия. Управлението на кризите в Украйна и Газа, определянето на търговската политика – при положение, че митата продължават да разтърсват европейските и световните фондови пазари – и въпросът за разходите за отбрана ще бъдат решаващите изпитания за това дали групата ще успее да преодолее настоящите разломи, или, напротив, напрежението между американското лидерство и многостранното сътрудничество ще отбележи началото на бавния упадък на Г-7 като сплотен политически играч на международната сцена.