Subscribe
В сряда, 19 ноември, Европейската комисия обяви това, което мнозина наблюдатели подозираха от месеци: прилагането на правилата на Закона за изкуствения интелект относно „високорисковите“ системи е отложено от 2026 г. за декември 2027 г. Тази очаквана новина бележи един от най-значимите обрати в историята на европейския законодателен орган. Съюзът, който се стремеше пръв в света да регулира изкуствения интелект, сега трябва да признае, че не може да подкрепи прилагането му в планираните срокове. Официалната причина за това е „техническа“: няма стандарти или насоки, както и истински действащи национални органи. Истинската причина обаче е политическа: европейският модел на изкуствения интелект, който дава предимство на ограниченията пред развитието, е достигнал своите граници. Според Politico силният натиск от страна на администрацията на Тръмп, технологичната индустрия и няколко национални правителства – включително Германия, Франция, Скандинавия и Централна Европа – е убедил Брюксел, че продължаването в този дух би означавало само едно: обезоръжаване на Европа в глобалната конкуренция за ИИ.
AI не може да бъде управляван с декрет: Европа трябва да замени правилата с реална индустриална мощ
Континентът, който искаше да „даде урок на света“, открива това, което консерваторите твърдят от години: технологиите не се създават чрез регулиране, а чрез инвестиции, научни изследвания и промишлен капацитет. Докато САЩ и Китай инвестират милиарди в собствени екосистеми за изкуствен интелект, които са от основно значение и за отбраната, сигурността и икономиката, ЕС си въобразява, че може да се превърне в „световен регулатор“, без да притежава необходимата инфраструктура, индустриална мощ или технологична критична маса.
Това изкривяване вече е ясно за всички:
– твърде много ограничения за европейските МСП, които рискуват да не могат да си позволят спазването на правилата;
– правилата се пишат, преди още да съществуват технически стандарти;
– липса на европейска промишлена стратегия за ИИ, заменена от илюзията за „брюкселския ефект“;
– забавяния в националните агенции, които трябва да прилагат сложни и скъпи правила.
Следователно отлагането е признание за това, че: Европа е застрашена от парализа. Добра новина ли е отлагането? Да, но само ако сменим посоката. Отлагането ще бъде от полза само ако Европа използва това време, за да коригира посоката си. Именно тук влиза в действие консервативната гледна точка, основана на фундаментални принципи.
1. Дайте приоритет на иновациите пред бюрокрацията. ИИ трябва, разбира се, да бъде надежден и ориентиран към човека. Ако обаче регулирането се превърне в непреодолима пречка, единствените бенефициенти ще бъдат американските големи технологични компании и китайските държавни гиганти, а не европейските компании. Регулирането трябва да бъде пътна карта за развитие, а не спирачка.
2. Индивидуалните свободи като основа ЕКР многократно е подчертавала, че неадекватното регулиране на ИИ може да навреди на индустрията и да застраши основните права, например чрез:
– натрапчиво биометрично наблюдение
– непрозрачни алгоритми при вземането на решения в публичния сектор
– непрозрачни системи за автоматично оценяване.
Ето защо, макар да подкрепяме защитата на гражданите, ние се противопоставяме на централна технокрация, която решава всичко от Брюксел.
3. Европейски цифров суверенитет. За консервативните европейци най-важният момент е прост: ЕС не може да бъде просто глобален регулаторен орган. Той трябва да се превърне в суверенен технологичен играч. Това означава да се инвестира в научни изследвания и европейски модели за изкуствен интелект, да се укрепят европейските вериги за доставки на полупроводници, облачни услуги и суперкомпютри, да се осигури автономия в чувствителни технологии като отбраната, сигурността и стратегическите данни и да се предотврати задушаването от страна на регулациите на всеки опит за континентално лидерство.
Брюксел постъпи правилно, като спря влака, който се устреми към стената, но отлагането, без да се направят корекции, би било само още един симптом на европейската неподвижност. Необходима е промяна на посоката, която да защитава правата на гражданите, да отстоява икономическата свобода и да съживи конкурентоспособността на европейските предприятия. Преди всичко тя трябва да гарантира цифровия суверенитет на континента.
Само тогава Европа ще може да заеме своето място на световната маса на ИИ като главен герой, а не като зрител.