Subscribe
Избирането на Катрин Конъли за десетия президент на Ирландия на 25 октомври не изненада никого, който не обърна внимание на развоя на надпреварата. При наличието само на двама кандидати в бюлетината, резултатът беше известен много преди деня на вота. При първото преброяване Конъли получи 63,4 % от валидните гласове, оставяйки далеч назад Хедър Хъмфрис от Fine Gael и разкривайки нарастващата умора от центристкия политически ред, който доминираше в държавата от десетилетия.
Нейната победа ще бъде запомнена, но също така ще бъде запомнен и броят на хората, които изобщо отказаха да подкрепят процеса. Рекордните 12,9 % от бюлетините бяха развалени, което е най-високият процент в историята на държавата и десетократно увеличение спрямо 1,2 %, регистрирани на президентските избори през 2018 г. Това, което трябваше да бъдат рутинни церемониални избори, вместо това се удвои като референдум за това дали голяма част от избирателите смятат системата за легитимна.
Това недоволство вече се прояви в Ойреахтас на 22 октомври, когато лидерът на Аонту Пидар Тьойбин внесе предложение за преразглеждане на процеса на номиниране на президент. Съгласно Конституцията от 1937 г. бъдещите кандидати се нуждаят от подписите на 20 членове на Ойреахта или на четири местни власти. Тьойбин твърди, че тези изисквания са създадени, за да блокират „нежеланите лица“ и че системата ефективно насочва избирателите към одобрените от истеблишмънта варианти. „Нека хората изберат президента“, каза той. Изглежда, че много избиратели са разбрали това.
Обсъжданите предложения включваха намаляване на прага за номиниране както в Ойреахта, така и в местните власти, и разрешаване на публично номиниране чрез 35 000 проверени подписа. Критиците поставиха под въпрос административната тежест на публичните номинации, но поддръжниците заявиха, че това най-накрая ще разбие дуопола на Fianna Fáil-Fine Gael върху вота. Правителството, представлявано от министър Джеймс Браун, се опита да изиграе и двете страни, като не сигнализира за сериозни възражения, скривайки се зад неясни обещания за бъдещи прегледи и евентуални референдуми. Лейбъристът Дънкан Смит се противопостави на познатата линия, настоявайки, че службата се нуждае от „тежест“ и че лесният достъп до бюлетината ще я намали. За мнозина това прозвуча като друг начин да се каже, че на избирателите не може да се вярва.
Скокът в броя на развалените гласове е самостоятелна история. Концентрирани в някои части на Дъблин и други райони в неравностойно положение, анализаторите установиха както спонтанно, така и организирано протестно гласуване. Тъй като в надпреварата участваха само Конъли и Хъмфрис, състезанието изглеждаше строго режисирано. Проучванията преди изборите показаха, че 49 % от избирателите не се чувстват представени от нито един от кандидатите. Повече от половината от тях искаха правилата за номиниране да бъдат разхлабени. Когато бюлетините бяха преброени, повече от 213 000 от тях бяха отхвърлени – всяка една от тях беше пряк сигнал за отдръпване от политическата класа, която не е постигнала резултати в областта на жилищното настаняване, здравеопазването и сигурността.
За консерваторите това беше предвидимо. Когато елитите създават система, която стеснява избора, а след това се държат така, сякаш обществената търпимост е безгранична, крайният отзвук обикновено е остър. Победата на Конъли е част от този отпор, но също така и отхвърлянето на процеса, който я донесе.
Самата Конъли е известна личност: 68-годишна независима депутатка от Галуей Уест, избрана за депутат през 2016 г. след дълга кариера в местната политика. Тя си е изградила репутация на независима жена, която често се придържа към леви позиции, като избягва официалните партийни структури. Кампанията отразява тази позиция. Докато Хъмфрис се опитваше да представи фискална стабилност и приемственост, Конъли се опираше на темите за социалната справедливост, жилищните неуредици и екологичната спешност. В условията на дълбока жилищна криза в страната и изтощение на правителството след години на бездействие тези теми намериха възприемчива аудитория.
Кампанията ѝ се възползва от подкрепата на Sinn Féin, която ѝ осигури широка база в лявото пространство. Тя подходи внимателно към въпроса за ирландското обединение, като даде знак за подкрепа, без да натрапва разединяваща реторика, която би могла да отчужди центристките избиратели. Но мандатът ѝ не е толкова дълбок, колкото показват първите цифри. Правителствените партии не могат да се споразумеят за един кандидат. Разединението на Fianna Fáil допълнително утежни ситуацията. Победата на Конъли е значителна в процентно изражение, но плитка като подкрепа. Мнозина, които гласуваха за нея, го направиха, защото нямаше надеждна алтернатива.
Международните реакции варират от тревожни до откровено критични. В кръговете на ЕС загрижеността е ясна: Конъли е скептичен към НАТО, критичен към Брюксел и рязък по отношение на външната политика. Тези позиции са в разрез със схемите на ЕС, който все повече се стреми към централизирани рамки за отбрана и съгласуване на външната политика. Някои европейски медии определиха победата ѝ като допълнително усложнение за блока. Le Monde я описва като привърженик на обединението с „хладнокръвие“ към Брюксел. The Guardian наблегна на левичарския ѝ профил и критиките ѝ към западната политика в Близкия изток, което предполага потенциални търкания с правителствата, обезпокоени от предишните ѝ изказвания за Израел и Газа.
Нейните коментари след 7 октомври – в които тя определи Израел като „терористична държава“ и първоначално представи Хамас като част от „палестинската структура“, а по-късно внесе уточнения – предизвикаха критики от страна на израелски официални лица и произраелски коментатори. Вестник „Таймс ъф Израел“ я характеризира като „крайно лява победителка“, готова да засили враждебните разкази. Американският анализ беше по-предпазлив, като The Washington Post отбеляза нейната критика на глобалното неравенство, като същевременно повдигна въпроси за това как нейните външнополитически инстинкти съответстват на отношенията на Ирландия със Съединените щати.
Във Великобритания доминиращата позиция е да я представим като фигура в стил Корбин. Етикетът „ирландският Джереми Корбин“, който за първи път бе прокаран от британските таблоиди, бе повторен в консервативните издания. Daily Mail публикува профил, в който я нарече „Корбин от Дъблин“, като изтъкна антисистемната ѝ позиция и външнополитическите ѝ позиции. The Spectator отиде по-далеч, като определи избора ѝ като „нисък за Ирландия“, обвини електората, че капитулира пред „крайната левица“, и предупреди за последиците за доверието на ирландския бизнес. Самият Джереми Корбин я поздрави публично, като я нарече „глас за мир, социална справедливост и обединена Ирландия“. Това, което прогресистите празнуват, консерваторите разглеждат като предупредителен знак.
От гледна точка на ЕКР тези избори разкриват няколко структурни уязвимости. Поддръжниците на Конъли са прави в един смисъл: демократичното участие е било прекалено ограничено от система за номинации, създадена за друга епоха. Но решението не е видът идеологическо левичарство, което представлява Конъли. И протестният вот, и изборният резултат показват ерозията на доверието в структурите на властта. И все пак отговорът на тази ерозия се крие в консервативните принципи – субсидиарност, институционална цялост и политическа култура, вкоренена в отговорността, а не в театралните жестове.
Скептицизмът на Конъли към НАТО, изразен в условията на все по-нестабилна геополитическа обстановка, поражда основателни опасения. В условията на руската агресия, която променя приоритетите в областта на сигурността в цяла Европа, идеята, че Ирландия трябва да се отдръпне от колективната сигурност, противоречи на практическата необходимост от възпиране. Председателство, което използва моралната си платформа, за да сигнализира за оттегляне, няма да засили позицията на Ирландия.
По-дълбокият проблем обаче не се крие само в Конъли. Лошото управление на процеса на номиниране от страна на правителството, фрагментацията в коалицията и самодоволството, проявено от двете управляващи партии, създадоха идеалния вакуум за нейния възход. Феноменът на разпилените гласове илюстрира колко откъснати от политическия център са станали големи групи от населението. Много от тях не виждат смислена разлика между основните партии. Други смятат, че системата е изградена така, че да води до предварително определени резултати.
Дебатът в Ойреахта за реформата на номинациите няма да изчезне. Мащабът на протестното гласуване гарантира, че въпросът ще се върне бързо. Дали правителството ще ускори реформата, или ще остави въпроса да се проточи, ще покаже много за способността му да разпознае опасностите, които стоят пред него. Президентските избори може и да са церемониални, но гневът, който се крие зад тези 213 000 развалени бюлетини, не е такъв. Той отразява по-дълбоко разстройство, особено сред избирателите, които се чувстват пренебрегнати по въпросите на жилищното настаняване, имиграцията, местната сигурност и насоката на държавата.
Председателството на Конъли ще провери дали ирландските институции могат да поемат една личност, която често е в противоречие с основната политика. Нейните приоритети – икономическо преразпределение, екологичен активизъм, защита на правата и символика на обединението – едва ли ще съвпаднат с инстинктите на значителна част от населението на страната. Тя притежава енергията на протестен кандидат, но сега заема пост, основан на приемствеността. Това напрежение ще определи следващите седем години.
За управляващите партии тези избори са повратен момент. Консолидира се ново ляво крило. Sinn Féin, левите независими партии, Зелените и социалните активисти показаха способността си да се координират около общи цели. Вдясно няма подобна съгласуваност. Въпреки широко разпространеното недоволство сред консервативните избиратели, липсва единен механизъм, обща платформа, а съществуващите партии нямат желание да създават такава. Този вакуум се задълбочава.
Политическото пренареждане в Ирландия е в ход. Победата на Конъли не го предизвика, но го направи невъзможно за пренебрегване. Развалените бюлетини, слабите места, раздробеният център и възходът на координираната левица – всичко това сочи към по-дълбока промяна. Дали консерваторите ще отговорят организирано, или ще продължат да се фрагментират, ще определи следващото десетилетие на ирландската политика много повече от всяка церемониална реч от Арас.