Subscribe
Решението на Европейския съюз да наложи нови санкции през декември срещу лица и организации, участващи в прокремълски информационни операции, не бива да се разбира погрешно. Това не е културен спор, нито дебат за плурализма. Това е отговор на форма на враждебна дейност, която европейските институции и националните правителства все повече признават като част от по-широката конфронтация с Русия.
В продължение на години Москва третира информационното пространство като оперативна област. Дезинформацията, манипулирането на разкази и стратегическото използване на гласовете на Запада се превърнаха в инструменти наред с дипломацията, кибероперациите и военния натиск. Европа не е страничен наблюдател в тази конфронтация; тя е един от основните й театри.
От тази гледна точка санкциите, приети от Съвета, не са нито произволни, нито символични. Те са насочени към конкретни участници, които според съвпадащите оценки на няколко европейски столици са изиграли активна роля в засилването на руските разкази, предназначени да подкопаят доверието в западните институции, да пречупят общественото мнение и да отслабят политическото единство в ЕС и НАТО.
Санкциите не са за мнения
Трябва ясно да се посочи един момент. Лицата, на които са наложени санкции, не са подложени на атаки заради това, че имат противоречиви възгледи или изразяват критики към западните политики. Европа продължава да бъде плуралистично политическо пространство и несъгласието е не само толерирано, но и неразделна част от демократичния живот.
Тук става въпрос за нещо различно: за съществуването на структурирани, постоянни и координирани усилия, които съответстват на стратегическите цели на враждебна сила. Въпросните профили са от значение. Много от санкционираните лица са бивши военни, служители на разузнавателните служби или на правоприлагащите органи в западните държави. Техните предишни роли им придават авторитет, власт и достъп, което от своя страна прави посланията им по-ефективни.
Точно затова те са ценни активи в информационната война. Техните намеси не са изолирани коментари, а част от повтарящ се модел: едни и същи разкази, едни и същи опорни точки, едно и също рамкиране, разпространявани в множество платформи и отразявани от взаимосвързани мрежи. В този контекст намерението и ефектът не могат да бъдат разделени.
Европейските институции не санкционират инакомислието, а разрушават инфраструктурата.
Как руските информационни операции действат в Европа
Неотдавнашни случаи илюстрират как тези операции функционират на практика. Кампаниите за дезинформация рядко разчитат на грубо или открито партийно съдържание. Вместо това те често използват техники, предназначени да се впишат в западната медийна среда: изфабрикувани статии, имитиращи утвърдени вестници, използване на технически теми или теми, свързани със сигурността, и бързо предаване на съдържание чрез блогове, платформи за криптирани съобщения и основни социални мрежи.
След като даден разказ придобие популярност в тези пространства, той често се възприема от маргинални политически фигури или самонарекли се „независими анализатори“, което му придава привидна легитимност. Целта не е непременно да се убеди мнозинството, а да се внесе съмнение, да се подкопае доверието и да се създаде объркване. С течение на времето повторението прави останалото.
Тази динамика е добре позната на европейските служби за сигурност. Мониторингът през последните години показва, че едни и същи лица и мрежи се появяват отново в различни операции, като адаптират темите, но поддържат последователно съответствие с руските стратегически послания. Тази приемственост е една от причините ЕС да премине от наблюдение към действия.
Необходим, но несъвършен инструмент
Признаването на легитимността на санкциите не означава игнориране на техните политически последици. Подобни мерки се намират в пресечната точка на политиката за сигурност, правото и обществената комуникация. Те изискват не само правна стабилност, но и политическа яснота.
Една от слабостите на европейския подход се състои в начина, по който тези решения се обясняват на обществеността. Санкциите често се съобщават на технически език и чрез административни препратки, което дава възможност на враждебно настроени участници да ги представят като непрозрачни или произволни. Москва бързо се възползва от този пропуск, представяйки се за жертва на цензура, докато представя Европа като нетолерантна към алтернативни възгледи.
Този разказ е подвеждащ, но той печели популярност, когато политическата обосновка не е ясно формулирана. Въпросът не е дали Европа трябва да действа – тя трябва да действа. Въпросът е дали Европа обяснява действията си по начин, който гражданите могат да разберат и защитят.
Защитата на информационното пространство като стратегическа задача
Информационната сигурност вече не е второстепенна грижа. Тя е пряко свързана с националната устойчивост, демократичната стабилност и стратегическата автономност. Да се позволи на враждебни мрежи да действат безконтролно в името на криворазбрана толерантност би било равносилно на стратегическа небрежност.
В същото време силата на Европа е именно в способността й да прави разлика между репресия и защита. Достоверността на западните действия зависи от поддържането на ясни критерии: насочване към координация с враждебни държави, а не към обща критика; прекъсване на мрежите, а не заглушаване на дебатите.
Този баланс е труден, но необходим. Алтернативата е да оставим бойното поле на разказите на онези, които открито отхвърлят принципите, върху които са изградени европейските демокрации.
Приетите санкции срещу прокремълските пропагандни мрежи са оправдани и необходими. Те отразяват нарастващото осъзнаване, че информационната манипулация не е абстрактна заплаха, а конкретен инструмент, използван срещу Европа и нейните съюзници.
Твърдостта обаче трябва да върви ръка за ръка с яснотата. ЕС, който разбира естеството на конфронтацията с Русия, трябва да може да я обясни. Не за да се извини за защитата си, а за да гарантира, че действията му укрепват, а не подкопават политическата легитимност, на която Западът в крайна сметка разчита.
Защитата на информационното пространство не е свързана с ограничаване на свободата. Става дума за защита на условията, които правят свободата възможна.