Subscribe
Един ден преди Бъдни вечер Държавният департамент на САЩ публикува бомбастично съобщение, което развълнува цяла Европа – и не само. На петима европейци, видни фигури в новия цифров ред, сред които и бившият комисар на ЕС Тиери Бретон, са наложени санкции, като им е забранено да влизат на американска територия.
„Твърде дълго време идеолозите в Европа водеха организираните усилия за принуждаване на американските платформи да наказват американските възгледи, на които те се противопоставят. Администрацията на Тръмп повече няма да толерира тези крещящи актове на екстериториална цензура. Днес Държавният департамент ще предприеме стъпки, за да забрани на водещи фигури от глобалния цензурно-промишлен комплекс да влизат в Съединените щати. Имаме готовност и желание да разширим този списък, ако другите не променят курса си“, написа държавният секретар Марко Рубио в официалния си профил в X.
В публикация, публикувана час по-късно, заместник-държавният секретар Сара Роджърс спомена имената на петимата души, които администрацията на Тръмп вече не желае на американска земя. Първият от тях е бившият комисар по въпросите на вътрешния пазар и цифровите технологии Тиери Бретон, който се е посветил, „от първия ден, в който встъпих в длъжност“, според собствените му изявления, на прилагането на Закона за цифровите услуги – прословут закон, който под прикритието на „реформиране на нашето цифрово пространство“ е инструмент за наблюдение, санкциониране и заглушаване на консервативни или антисистемни мнения.
През август 2024 г. именно Бретон предупреждава Елон Мъск за „правното задължение да гарантира спазването от страна на X на правото на ЕС и по-специално на ЗОП в ЕС“ преди разговор, излъчван на живо в X, между Доналд Тръмп, тогава кандидат за президент на САЩ, и шефа на платформата. Същият Тиери Бретон заявява в интервю през януари 2025 г., след отмяната на президентските избори в Румъния и преди парламентарните избори в Германия: „Направихме го в Румъния и очевидно ще трябва да го направим, ако се наложи, и в Германия“. Изказване, което предизвика голям отзвук.
В списъка със санкции, наложени от Държавния департамент, са и ръководителите на две британски организации с нестопанска цел – Имра Ахмед и Клер Мелфорд. Ахмед е главен изпълнителен директор на Центъра за противодействие на дигиталната омраза, а Мелфорд е основател на Глобалния индекс за дезинформация – и двете организации са изключително активни в активността срещу „езика на омразата“, като всъщност преследват всеки, който има възгледи, различни от официалната догма за изменението на климата или т.нар. антиваксъри, например. Другите двама, на които е забранено да влизат в Съединените щати, са Анна-Лена фон Ходенберг и Жозефин Балон, представителки на германската организация HateAid, която официално действа за борба със „системната дезинформация и дигиталното насилие“, което всички знаем какво всъщност означава: цензура, пренаписване на настоящето и миналото и абсолютен контрол върху обществения разказ.
Реакцията на Франция беше бърза, като и президентът Макрон, и министърът на външните работи Жан-Ноел Баро „остро осъдиха“ визовите ограничения, наложени от Държавния департамент на САЩ, и защитиха цифровите правила, „приети след демократичен и суверенен процес от Европейския парламент и Съвета“.
Всички, които твърдят, че са изненадани от това решение, или не са разбрали нищо, или се преструват, че не са разбрали нищо от изявленията или сигналите, които JD Vance и Марко Рубио направиха през последните месеци. Защитата и отстояването на свободата на словото е една от ключовите цели на настоящата администрация на САЩ, поради което двойните стандарти, практикувани от някои европейски политици с автократични рефлекси, в пряка координация с крайнолеви активисти, маскирани като неуморни борци срещу „омразата и дезинформацията“, предизвикват контрамерки.
Последната фраза от публикацията на Марко Рубио е поредното предупреждение: „Готови сме и желаем да разширим този списък, ако другите не променят курса си“. Този много опасен курс трябва да бъде прекратен. Наложителна е дълбока реформа на цифровото пространство, но не чрез потискане на онези гласове, които „се осмеляват“ да говорят истината. Дори ако тя е неудобна.