Европа в търсене на сигурна енергия или край на една удобна зависимост

Повече от половин век Европа живее с впечатлението, че енергията не е реален проблем, а дори и да съществуваше енергиен проблем, той щеше да бъде решен. Газът за отопление на домовете и за фабриките, произвеждащи промишлени стоки, постъпваше сравнително стабилно към потребителите, а петролът, необходим за мобилността, идваше от източници, считани за стабилни, което означаваше, че енергията се третираше по-скоро като стока, отколкото като проблем на сигурността. Ако обаче прочетем внимателно главата „Променящ се пейзаж на енергийните доставки“ от изследването „Securing Supply: Преосмисляне на енергетиката в променяща се Европа“, публикувано през декември миналата година, можем да видим колко крехко е било това равновесие и колко бързо се е сринало, когато геополитическият контекст се е променил драстично. Нахлуването на Руската федерация в Украйна, започнало преди почти четири години, беше не само военен шок за стария континент, но и повратна точка, която принуди Европа да преосмисли из основи начина, по който осигурява енергия за своите граждани.

Това, което изглеждаше стабилно и предвидимо, се превърна в несигурно и рисковано, което доведе до радикална промяна на европейския енергиен пейзаж за много кратък период от време. В проучването „Сигурност на доставките – преосмисляне на енергетиката в променяща се Европа“ се подчертава, че тази трансформация не е резултат от едно събитие, а именно войната в Източна Европа, а е кулминация на решения, взети през последните няколко десетилетия. Европейските държави изградиха енергийна система, основана на икономическа ефективност, ниски производствени разходи и взаимозависимост, като приеха, че търговските отношения ще останат разделени завинаги и ще надделеят над евентуални бъдещи политически конфликти. Това предположение се оказа една от най-големите стратегически грешки на европейския континент. Преди кризата, предизвикана от руско-украинския конфликт, природният газ заемаше централно място в европейския енергиен микс, като се възприемаше като преходно решение между традиционните изкопаеми горива и възобновяемите източници (вятърна или слънчева енергия). Допреди четири години Руската федерация беше основният доставчик за много европейски държави и тези отношения често бяха представяни като пример за прагматично сътрудничество. Проучването „Сигурност на доставките – преосмисляне на енергетиката в променяща се Европа“ обаче ни показва, че тази зависимост от руския газ е създала дълбоки структурни уязвимости във всички икономически сектори. Липсата на реална диверсификация, недостатъчните инвестиции в алтернативни източници и концентрацията на инфраструктурата върху един-единствен доставчик превърнаха енергетиката в слабо място за сигурността на Европейския съюз. С намаляването и последвалото прекъсване на доставките на газ от Руската федерация Европа се събуди от съня си, за да се изправи пред суровата реалност. Първо, цените рязко се повишиха; второ, веригите за доставки бяха дестабилизирани поради липсата на предвидимост; и трето, европейските правителства бяха принудени да реагират и да предприемат мерки за защита на своите граждани и промишлеността, подложени на натиск. В проучването се подчертава, че тази енергийна криза е разкрила големи различия между държавите членки. Държавите, които отрано са инвестирали в диверсификация и алтернативни източници, са успели да се адаптират много по-бързо към настоящата ситуация, докато други са били много по-изложени на шока. Читателят трябва да разбере, че промяната в енергийния пейзаж не се ограничава само до източника на доставка, но и до философията, залегнала в енергийните политики. Енергията се превърна от стока в стратегически актив. Повечето европейски държави започнаха да се отнасят към енергийната сигурност толкова сериозно, колкото към военната или икономическата сигурност. В главата „Промяна на пейзажа на енергийните доставки“ в гореспоменатото изследване се подчертава, че тази промяна в перспективата е една от най-важните последици от настоящата енергийна криза.

Друг ключов аспект, анализиран в проучването, е как се ускорява преходът към възобновяеми източници. Енергийната криза подейства като катализатор, ускорявайки процесите, които преди това са се развивали изключително бавно или понякога са били блокирани от политически дебати и икономически интереси. В този смисъл слънчевата енергия, вятърът и другите възобновяеми източници бавно, но сигурно се превръщат не само в екологични варианти, но и в решения за сигурността. Проучването обаче ни предупреждава, че този преход не е лишен от предизвикателства и е свързан с високи разходи. Зависимостта от вносни технологии (особено от азиатските страни), критични суровини и глобални вериги за доставки създава нови уязвимости, които са различни по характер, но също толкова сериозни, колкото и настоящата енергийна криза.

Виждаме как стъпка по стъпка европейският енергиен пейзаж се преосмисля чрез диверсификация на маршрутите и доставчиците на газ и нефт. През последните четири години вносът на втечнен природен газ (LNG) се увеличи значително, а сътрудничеството с партньори извън Европа, особено със САЩ и Саудитска Арабия, се превърна в приоритет за правителствата на почти всички държави-членки. Тази промяна значително намали зависимостта от един-единствен доставчик (Руската федерация), но в същото време доведе до много по-високи разходи и създаде по-интензивна глобална конкуренция за ресурси, което ни показва, че енергийната сигурност на Европейския съюз вече не е само вътрешен въпрос за стария континент, а се разиграва на глобално ниво.

Един елемент, който често се пренебрегва, е въздействието на тази трансформация на източниците на енергийни доставки върху крайните потребители, т.е. гражданите. От гледна точка на средния гражданин повишаването на цените на енергията се отрази пряко върху стандарта на живот, подхрани инфлацията и засили социалното неравенство. Ето защо проучването предполага, че успехът на новата европейска енергийна политика ще зависи не само от техническите възможности за осигуряване на доставките, но и от начина, по който разходите се разпределят в гражданското общество. Без обществена подкрепа и държавно финансиране всяка стратегия рискува да бъде оспорена от гражданите и, защо не, дори подкопана. Ето защо промяната на енергийния пейзаж означава и преосмисляне на ролята на държавата, тъй като след години на либерализация и оттегляне от пазара правителствата се върнаха на преден план, намесвайки се, за да стабилизират цените, плащани от гражданите, да защитят потребителите и да осигурят непрекъснатост на доставките. Проучването показва, че това завръщане не е непременно временно, а по-скоро е знак за нов етап, в който държавата се превръща в централен участник в управлението на енергийните рискове.

Ако трябва да направим заключение за главата „Променящ се пейзаж на енергийните доставки“, можем да кажем, че тя описва една Европа, която е в процес на ускорена адаптация, тъй като настоящата енергийна криза, която разруши стари илюзии, създаде и възможност за стратегическа реконструкция за бъдещето. Трябва да сме наясно, че енергията вече не е технически детайл, а основен компонент на сигурността и стабилността на европейския континент. Начинът, по който Европейският съюз ще управлява този преход, ще повлияе не само на икономиката и околната среда, но и на социалното сближаване и дългосрочното доверие в европейския проект. В продължение на много години Европа вярваше, че енергийните ѝ доставки са гарантирани, но кризата, предизвикана от войната в Украйна, показа още веднъж колко крехка е тази сигурност и колко бързо зависимостта от един доставчик може да се превърне в заплаха за сигурността на държавите членки. Евтиният газ отдавна е в основата на комфорта на европейската индустрия, а когато доставките бяха прекъснати, целият континент откри, че енергийната сигурност не трябва да се разглежда като лукс, а като необходимост. Европа дълго време пренебрегваше предупрежденията на политическите и икономическите анализатори и сега плаща цената за това. Променящият се енергиен пейзаж разкри уязвимости, които са се натрупвали с течение на времето, а не за една нощ. Трябва да бъдем реалисти, когато казваме, че сегашната енергийна криза не е просто случайност, а резултат от стратегически избор, направен отдавна, защото, както ни показаха авторите на проучването „Сигурност на доставките – преосмисляне на енергетиката в променяща се Европа“, зависимостта от един-единствен доставчик радикално промени правилата на играта в цяла Европа. Едно нещо е кристално ясно: енергията се превърна в един от най-големите страхове на европейците за една нощ, а променящият се енергиен пейзаж предефинира сигурността на континента.