Subscribe
Човек може да се запита дали интернет и социалните медии са повлияли на политическата реторика. Дали политическите дискусии, които се водят в X, Facebook и Instagram, са ни накарали да вярваме, че политическите битки се печелят, като се надбягват опонентите?
Когато Доналд Тръмп и някои други политици вярват, че могат да спечелят всичко, като унижават опонентите си, може да се усети, че те се доверяват на логика, която работи в социалните медии, но която абсолютно не работи в реалната политика.
Защото как се печели в X или Facebook? Най-често като мотивирате собствените си поддръжници да натискат бутона „харесвам“ и да обясняват на света в собствените си послания колко сте прави. Фактът, че опонентите ви не харесват това, което сте написали, няма голямо значение. В края на краищата именно тях сте искали да унижите. Именно на тях сте искали да се подиграете. Именно другите щяха да загубят.
Но как работи тази тактика в реалната политика, в една демократична система, където политиците се нуждаят от подкрепата на мнозинството от хората, за да могат да удължат мандата си? Не чак толкова добре.
Проблемът е, че политикът, който отиде твърде далеч, който изглежда безчувствен и безразличен към реакциите на другите хора, ще предизвика симпатиите на тези, с които иска да се бори.
Президентът Тръмп вярва, че Съединените щати се нуждаят от Гренландия за собствената си сигурност и за сигурността на целия западен свят. Амбициите на Русия и Китай на Северния полюс трябва да бъдат спрени и само Съединените щати могат да направят това. Това е толкова важно за него, че той заплашва да превземе Гренландия със сила и по този начин да нахлуе в територия, принадлежаща на малък, но верен съюзник – Дания.
Това, което се случва, разбира се, е, че целият западен свят реагира с изумление и отвращение. Хората не вярват, че това е истина. Нима САЩ ще завземат територия от приятелска страна от НАТО под дулото на оръжие? Какво наистина мисли Доналд Тръмп? Можем ли да се доверим на САЩ на Тръмп? И наистина ли искаме да имаме толкова много общо с тези САЩ?
Но негативните реакции идват и от родната земя на президента. Американците не подкрепиха Тръмп, когато той поиска да превземе Дания. Американските цивилни и военни дипломати се опитаха да запазят лицата си закрити, но вероятно се смутиха, когато се срещнаха с европейските си колеги, които се чудеха малко с широко отворени очи дали си имат работа с приятел, или с враг.
И разбира се (за щастие) Тръмп обяви, че се отказва от искането си. Той може да вземе Гренландия, заяви той пред западните лидери в Давос, но няма да го направи.
И така, какво спечелиха САЩ от заплахата срещу Дания? Нищо, разбира се. Особено не и Тръмп. Вместо това той вече е разрушил голяма част от доверието, което е изградил у консерваторите в Европа. Кой иска да изрази подкрепата си за американски президент, който заплашва европейски съюзник?
И така, какво общо има това с понякога доста бруталните политически дебати в социалните медии? Ами, това показва, че в реалния свят не винаги можем да спечелим много от това да бъдем брутални и безкомпромисни. Няколко от нашите собствени поддръжници може и да ни аплодират, но много други вместо това ще съчувстват на тези, които прегазваме.
Нещо подобно можем да видим и в трагичните случаи на стрелба, в които за съжаление е замесена имиграционната полиция на Тръмп ICE.
Много хора по света разбират, че на американците им е омръзнало от незаконната имиграция. Те разбират, че Тръмп е получил мандат от американските избиратели да сложи край на тази миграция и да се опита да депортира значителна част от хората, които са в страната незаконно. Но когато хората започнат да бъдат застрелвани на основания, които някои могат да възприемат като слаби, има риск симпатиите към политиката на Тръмп да намалеят. Строгите мерки стават контрапродуктивни.
С други думи, политиката е и изкуството да управляваш, без да предизвикваш ненужна съпротива. В социалните медии всички можем да се наслаждаваме на това да смазваме опонентите си. Но това не е така. Не и в никоя демокрация.
И накрая: Ако има някой, който трябва да разбере всичко това, това са консервативните политици. Консерватизмът се основава на разбирането на сложността на съществуването и на необходимостта от компромиси и компромиси. Това се отнася и за политическата реторика.