Subscribe
Речта на Марио Драги, произнесена на 2 февруари при получаването на почетна докторска степен от Университета в Льовен, идва в момент, белязан от дълбоко пренареждане на световните политически, икономически и стратегически баланси. Разсъжденията, предложени от бившия председател на Европейската централна банка, надхвърлят значително условността на настоящите трудности на Европейския съюз и се изразяват в структурен анализ на условията, при които той може да оцелее като независим участник на международната сцена. Драги не просто описва уязвимостите на Европа, а ясно идентифицира системната динамика, която предефинира връзката между икономическата мощ, сигурността и политическия суверенитет. Сърцевината на аргументацията му се върти около едно особено остро предупреждение: при липса на решителен политически и институционален напредък Европа рискува да изпадне в троен упадък. От една страна, стратегическо подчинение на големите световни сили, най-вече на САЩ и Китай, способни да интегрират индустриалната политика, търговията и сигурността в единна визия за властта. От друга страна, постоянната вътрешна фрагментация пречи на Съюза да се изразява като единен субект във фундаменталните избори по отношение на външната политика, отбраната и индустриалното развитие. И накрая, рискът от прогресивна деиндустриализация, подхранван от все по-политизираните вериги за създаване на стойност и глобалната конкуренция, която наказва участниците, неспособни да защитават и насочват стратегическите си активи.
От тази гледна точка анализът на Драги изглежда като истински призив за европейска политическа отговорност. Съюзът не е описан като лишен от ресурси или способности, а по-скоро като субект, който рискува да не може да ги систематизира. Скритото послание е, че проблемът на Европа се състои не толкова в липсата на икономически или технологични инструменти, колкото в неадекватността на нейните структури за вземане на решения и в нежеланието ѝ да направи скок към по-голяма интеграция, която промененият глобален контекст е направил задължителна. В този смисъл изказването от Льовен представлява значителен теоретичен и политически принос, насочен към предефиниране на дебата за бъдещето на ЕС в светлината на системните предизвикателства на 21-ви век.
ОТ ПАЗАРА КЪМ ВЪПРОСА ЗА ВЛАСТТА
Според Драги основният проблем, пред който е изправена Европа днес, вече не е от техническо или регулаторно естество. Съюзът е доказал способността си да изгради ефективен единен пазар с усъвършенствани правила в областта на конкуренцията, търговията и паричната политика. Въпреки това, в един международен контекст, който все повече се характеризира с геополитическа конкуренция, само пазарът не е достатъчен. Силата, разбирана като способност да се защитават стратегически интереси и да се влияе върху глобалната динамика, изисква по-високо ниво на интеграция, което надхвърля конфедералната логика и се доближава до федерална структура.
АСИМЕТРИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ИНТЕГРАЦИЯ
Драги установява явна асиметрия в структурата на Съюза. В областите, в които интеграцията е напълно напреднала, като търговията, вътрешния пазар и паричната политика, Европа е призната за единен участник и преговаря от позиция на силата. Обратно, там, където все още преобладава националният суверенитет, в ключови области като отбраната, индустриалната политика и външните работи, Съюзът изглежда като флуидна съвкупност от средно големи държави, които лесно се разделят и поради това са по-малко влиятелни. Тази фрагментация става особено проблематична, когато сигурността и икономиката са преплетени, тъй като силните страни на Европа не успяват да компенсират структурните слабости.
ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА СЛЕДВОЕННИЯ ГЛОБАЛЕН РЕД
В своя анализ Марио Драги оспорва интерпретацията, че международният ред след Втората световна война е основан на илюзорни или идеалистични предположения. Напротив, той подчертава как тази многостранна архитектура е довела до конкретни и широко разпространени ползи, като е помогнала за формирането на период на стабилност и политическа и икономическа интеграция за Европа, укрепила е водещата роля на Съединените щати и е предложила възможности за растеж и развитие на множество нововъзникващи икономики. Въпреки това Драги подчертава, че съвременните критични проблеми не произтичат от вътрешен неуспех на тази система, а по-скоро от постепенната ѝ неспособност да се адаптира към новата глобална динамика, особено към нарастващото разминаване между търговията и сигурността. Включването на Китай в многостранната система подчерта този разрив, въвеждайки играч с безпрецедентни размери и автономни стратегически амбиции, способен да оказва значително влияние върху глобалните вериги за създаване на стойност и да предизвиква баланса между икономическата взаимозависимост и геополитическата конкуренция. Според Драги съвременната глобализация вече не следва принципите на сравнителните предимства, а е склонна да предпочита стратегии, насочени към абсолютни печалби, често в ущърб на индустриалното сближаване и сигурността на европейските държави.
РИСК ОТ ПОДЧИНЕНИЕ, РАЗДЕЛЕНИЕ И ДЕИНДУСТРИАЛИЗАЦИЯ
В този контекст Драги посочва най-сериозните рискове, които се стоварват върху Европа. От една страна, Съединените щати изглеждат все по-склонни да възприемат вътрешната фрагментация на Съюза като изгоден инструмент за водене на преговори, възприемайки настъпателни и протекционистки търговски политики, които отразяват логиката на балансиране на историческите разходи и ползи. От друга страна, Китай упражнява все по-голям контрол върху стратегически възли на глобалните вериги за създаване на стойност, демонстрирайки готовността си да използва тези лостове в геополитически план, което може да се отрази на европейския производствен капацитет и сигурност. Между тези два полюса се намира Европейският съюз, който, ако не успее да разработи общи и координирани отговори, рискува да види как промишлената му автономия прогресивно намалява, компрометирайки производствената му база и увеличавайки зависимостта му от външни участници. В този контекст деиндустриализацията придобива значение, което надхвърля икономическата сфера: тя се превръща в показател за политическа и социална уязвимост, способна да отслаби способността на Европа да защитава стратегическите си интереси, вътрешното си сближаване и устойчивостта на институциите си в един все по-конкурентен и изпълнен с конфликти международен контекст.
ВСЕ ОЩЕ ИМА СТРАТЕГИЧЕСКИ РЕСУРСИ
Въпреки тази критична ситуация Драги подчертава, че Европа все още разполага с ключови активи. Съюзът остава водещ търговски играч в света и ключов партньор за десетки държави. Европейските компании доминират в ключови технологични сектори, като например екстремно ултравиолетовата литография за производство на микрочипове, и запазват централна позиция в гражданската аеронавтика и глобалната навигация. Тези ресурси обаче не могат да се използват пълноценно без обща политическа стратегия. Днес търговията вече не е просто двигател на растежа, а стратегически инструмент, който трябва да бъде координиран с целите за сигурност и автономност.
ПРАГМАТИЧЕН ФЕДЕРАЛИЗЪМ КАТО ОТГОВОР
Новото предложение е за прагматичен федерализъм. Драги признава съществуващата съпротива и различията, но твърди, че единството не е предпоставка за действие, а по-скоро негов резултат. Историята на европейската интеграция показва, че решителните стъпки, като например въвеждането на еврото, са били предприети от групи държави, готови да продължат напред, като с течение на времето са създали общи институции и истинска солидарност. И днес целта не трябва да бъде по-слабо сътрудничество, а път, ясно ориентиран към истинска федерация.
НЕИЗБЕЖЕН ИЗБОР
Аргументационната траектория, развита от Марио Драги, води последователно и неизбежно до един фундаментален въпрос, който засяга самата съдба на ЕС: дали Европа ще остане голяма, регулирана икономическа зона, силно интегрирана на пазарно ниво, но структурно зависима от стратегическите приоритети на други глобални играчи, или възнамерява да се превърне в политическа сила, способна автономно да защитава собствените си интереси, ценности и социален модел? В контекста на новия международен ред, характеризиращ се с нарастваща конкуренция между големи геополитически зони и прогресивно сливане на икономиката, сигурността и технологиите, идеята за институционален неутралитет на Съюза изглежда все по-малко жизнеспособна. Липсата на избор, далеч от запазването на равновесието, в крайна сметка би се превърнала във форма на пасивно приспособяване към решенията на другите. При този сценарий изборът между засилване на федералната интеграция и постепенна маргинализация вече не се представя като теоретичен или идеологически дебат, а като необходимост, наложена от структурните трансформации на глобалната система. Способността да се влияе върху правилата на международната търговия, да се защитават стратегическите вериги за създаване на стойност, да се гарантира енергийната и технологичната сигурност и да се играе надеждна роля в управлението на кризи сега зависи от наличието на общи инструменти за вземане на решения и споделена политическа визия. Без тези елементи Съюзът рискува да бъде изложен на външен натиск и вътрешни разделения, което ще има преки последици за икономическото и социалното сближаване на неговите държави членки. Ето защо предстоящият избор не може нито да се отложи, нито да се обърне без разходи. Той ще определи ролята на Европа в международната система през следващите десетилетия, като ще определи дали континентът ще бъде играч, способен да направлява промените, или ще бъде принуден да ги понася. В този смисъл разсъжденията на Драги ни приканват да признаем, че времето за двусмислие е свършило: Съюзът трябва да реши дали да се снабди с политическите инструменти, необходими за поддържане на неговата икономическа и ценностна тежест, или да приеме постепенната загуба на централна роля в един свят, който все повече се организира около логиката на силата.