Subscribe
На 24 февруари се навършва четвъртата годишнина от началото на мащабната инвазия на Руската федерация в Украйна. Четиридесет и осем месеца след началото на военните действия конфликтът не само не е разрешен, но и продължава да води до системни разрушения и регионална нестабилност. Москва е замислила руската офанзива като бърз ход, целящ завладяването на Киев, свалянето на правителството, ръководено от Володимир Зеленски, и установяването на проруско правителство по модела на беларуския опит. Тези цели обаче бяха осуетени от украинската съпротива и от политическата, икономическата и военната подкрепа, предоставена от множество западни държави. Така очакванията за кратка война бяха разбити от реалността на един продължителен конфликт, характеризиращ се с висока интензивност и постепенно изтощаване. През последните четири години опитите за посредничество, преговори, ултиматуми и принципни декларации многократно подхранваха очакванията за прекратяване на военните действия. Въпреки това всяка перспектива за решение беше систематично отхвърляна, което даде път на спиралата на насилието, която изглежда се повтаря циклично без значителен дипломатически напредък.
ВОЕННА ДИНАМИКА И АСИМЕТРИИ В ПРЕГОВОРИТЕ
Днес конфликтът изглежда в динамична патова ситуация: от една страна, Украйна многократно е изразявала готовност да търси решения чрез преговори, въпреки че осъзнава суровостта на потенциалните отстъпки, които се изискват; от друга страна, руското ръководство, начело с Владимир Путин, поддържа позиция, насочена към продължаване на военните операции до постигане на максимални цели, като отхвърля предложения, които не предвиждат съществена капитулация на Киев. Руската реторика също така предизвиква сценарии за глобална ескалация, въпреки че признава структурните ограничения на подобна възможност. В оперативен план атаките срещу украинската територия продължават с интензивни темпове. Безпилотни летателни апарати и ракети от различен тип, включително балистични, нанасят непрекъснати удари по столицата и множество региони на страната, включително Днепър, Кировоград, Николаев, Одеса, Полтава и Суми. Тези нападения водят и до жертви сред цивилното население и множество ранени. Особено значими са нападенията срещу енергийната инфраструктура, които са част от стратегия, целяща да подкопае устойчивостта на населението. Стотици хиляди хора са останали без електричество и отопление в продължение на седмици, при особено тежки зимни условия, с температури доста под нулата. Хуманитарните последици от тези операции подчертават системния характер на войната, която не се ограничава до сблъсъци между въоръжените сили, а пряко засяга гражданската структура.
ПРЕКЪСНАТА ДИПЛОМАЦИЯ И НЕУСПЕШНИ СРЕЩИ НА ВЪРХА
През последните четири години бяха направени многобройни дипломатически опити на ключови международни форуми. Всяка от тези срещи пораждаше очаквания за пробив, но завършваше без конкретни резултати. Възможността за пряка конфронтация между Зеленски и Путин е повдигана няколко пъти, но така и не се материализира в действителна двустранна среща на върха. В момента се обмисля нова тристранна среща, насърчавана от Съединените щати, като част от стратегия, насочена към насърчаване на диалога, която обаче изглежда изключително сложна. Американската администрация намекна, че среща на четири очи между двамата лидери би се състояла само ако бъдат дадени гаранции за възможността за постигане на осезаеми резултати. В този контекст Доналд Тръмп се възприема от някои наблюдатели като потенциално ключов фактор за ускоряване на преговорния процес, ако се появи силна и решителна външна намеса. Към момента обаче не се появяват доказателства, които да сочат точно или предстоящо решение, въпреки множеството срещи на високо равнище и обещанията за нови срещи.
КОНФЛИКТЪТ В РАМКИТЕ НА ЕВРОАТЛАНТИЧЕСКИТЕ НАПРЕЖЕНИЯ
Войната между Русия и Украйна не е изолирано събитие, а е част от по-широк и сложен геополитически пейзаж, който обхваща цялото евроатлантическо пространство. По-специално, Съединените щати изглежда са ориентирани към намаляване на прякото си участие в европейските дела, включително с оглед преразглеждане на ролята им в рамките на НАТО. Тази тенденция е свързана с по-общо преизчисляване на американските стратегически приоритети, като се обръща все по-голямо внимание на други глобални театри.
Тази еволюция принуждава Европейския съюз и неговите държави членки да преосмислят своите доктрини в областта на отбраната и сигурността. Перспективата за намаляване на ангажимента на САЩ изисква да се обмисли техният автономен капацитет за възпиране и да се предефинират трансатлантическите отношения, включително с оглед на сдържането на Русия. Следователно украинският конфликт действа като катализатор на структурни трансформации в икономическите баланси на Запада, като изисква засилване на общите отбранителни политики и по-голяма стратегическа сплотеност.
ВОЙНА БЕЗ РЕШЕНИЕ НА ХОРИЗОНТА
Четири години след началото на военните действия конфликтът между Русия и Украйна продължава да има опустошителни човешки, материални и геополитически последици. Въпреки засилените дипломатически инициативи и обявяването на нови срещи на върха, окончателно решение не се вижда. Военните операции продължават с пълна сила, докато цивилното население понася основната тежест на целенасочени атаки срещу основна инфраструктура. В същото време несигурността относно бъдещата ангажираност на САЩ в Европа подчертава сложността на сценария, което налага преразглеждане на евроатлантическите стратегии. Без решителна и споделена намеса конфликтът рискува да се задълбочи, затвърждавайки фаза на нестабилност, която ще има дълготрайно въздействие върху международните отношения.