Subscribe
Фон дер Лайен предупреждава за продължително въздействие, тъй като Брюксел ускорява усилията за енергийна независимост и стратегическа устойчивост
Войната в Иран нанася сериозни икономически щети на Европа, като само разходите за енергия отнемат от икономиката на Европейския съюз близо 500 милиона евро на ден. В речта си пред Европейския парламент Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия, направи сурова оценка на ситуацията, като определи конфликта като „втората голяма енергийна криза в блока само за четири години“.
Два месеца след избухването на военните действия в Близкия изток фон дер Лайен подчертава, че последиците за Европа могат да бъдат дълготрайни. „Последиците от този конфликт може да се усещат месеци или дори години напред“, каза тя, подчертавайки спешността на дипломатическите и структурните реакции. Тя отново подчерта, че ЕС остава ангажиран с подкрепата на усилията за прекратяване на войната, осигуряване на пълното отваряне на Ормузкия проток и постигане на по-широкообхватно мирно споразумение, което да включва и ядрената програма на Иран.
Финансовото въздействие вече е значително. Само през първите 60 дни на конфликта ЕС е похарчил допълнителни 27 милиарда евро за внос на изкопаеми горива. Този скок отразява продължаващата уязвимост на Европа от външни енергийни шокове – слабост, която според фон дер Лайен трябва да бъде преодоляна решително. „В един неспокоен свят като нашия не можем да си позволим да бъдем прекалено зависими от вноса на енергия“, предупреди тя.
Настоящата криза повтаря енергийните сътресения, предизвикани от нахлуването на Русия в Украйна, и засилва поуката, която Брюксел е решен да приложи. Според фон дер Лайен пътят напред е ясен: намаляване на зависимостта от вноса на изкопаеми горива, като същевременно се увеличава вътрешното производство на чиста и достъпна енергия. Това включва широк набор от решения – от възобновяеми енергийни източници до ядрена енергия, всички в рамките на технологичната неутралност.
Контрастът между държавите-членки на ЕС подчертава значението на енергийната диверсификация. Страните с по-висок дял на нискоемисионни източници се оказаха по-устойчиви на ценовите колебания. Фон дер Лайен посочи Швеция като ключов пример: когато цената на газа се повиши с 1 евро на мегаватчас, шведските сметки за електроенергия се увеличават само с 0,04 евро на мегаватчас, благодарение на зависимостта на страната от възобновяеми източници и ядрена енергия. Според нея тази изолация от пазарни сътресения представлява модел, който Европа трябва да се стреми да възпроизведе.
Отчитайки разнообразието на националните енергийни системи, Европейската комисия предложи гъвкав набор от мерки, които могат да бъдат адаптирани в целия Съюз. Тези действия са структурирани около три основни стълба. Първият е засилена координация на европейско равнище, особено при управлението на съхранението на газ и резервите от горива. Чрез съгласуване на националните стратегии ЕС може да осигури по-ефективно използване на ресурсите, включително координирано освобождаване на петролни запаси и увеличаване на производството на рафинерии в държавите членки.
Вторият стълб е насочен към защита на потребителите и предприятията, особено на най-уязвимите. Фон дер Лайен призна, че по време на предишната енергийна криза само една четвърт от спешната помощ е била ефективно насочена, докато над 350 млрд. евро са били похарчени за по-широки и по-малко ефективни мерки. Тя отбеляза, че този подход е довел до значително натоварване на националните бюджети, без да осигури адекватна защита на най-нуждаещите се. „Не трябва да повтаряме същата грешка“, каза тя и призова за по-прецизни и целенасочени интервенции.
Третата област на действие е свързана с намаляване на общото търсене на енергия чрез системна модернизация. В краткосрочен план това може да се постигне чрез подобряване на енергийната ефективност, по-голяма електрификация и по-бързо внедряване на цифрови технологии. Фон дер Лайен обаче посочи и едно нарастващо предизвикателство: нарастващото търсене на енергия, предизвикано от разрастването на центровете за данни и изкуствения интелект. Осигуряването на достатъчни енергийни доставки, като същевременно се поддържа устойчивост, ще бъде решаващ баланс през следващите години.
От последната криза насам вече е постигнат напредък. Преди това цените на газа определяха цените на електроенергията в 70 % от случаите, а днес този процент е спаднал до 30 %, което помага да се избегнат екстремните ценови скокове, наблюдавани през предишните години. Въпреки това електроенергията все още представлява по-малко от една четвърт от крайното потребление на енергия в ЕС – стойност, която е значително по-ниска от тази в Съединените щати или Китай. Фон дер Лайен подчерта, че тази разлика трябва да бъде преодоляна чрез допълнителни инвестиции в европейските енергийни мрежи и инфраструктура.
Освен в областта на енергетиката, председателят на Европейската комисия потвърди и геополитическите ангажименти на ЕС. Тя потвърди, че блокът е изпълнил ангажимента си да предостави заем в размер на 90 млрд. евро на Украйна след отмяната на ветото на Унгария. Очаква се първият транш от 45 млрд. евро да бъде отпуснат в рамките на настоящото тримесечие. В същото време ЕС прие 20-ия си пакет от санкции срещу Русия, засилвайки икономическия натиск върху Москва.
Фон дер Лайен твърди, че тези мерки имат осезаем ефект, като посочва повишаването на инфлацията и лихвените проценти в Русия. Тя също така изтъкна нарастващите ограничения върху достъпа до интернет и комуникацията, като описа „цифрова желязна завеса“, спусната над страната. И все пак тя завърши с бележка за историческата перспектива: „Ако историята ни учи на нещо, то е, че всички стени в крайна сметка падат.“
Докато Европа се справя с поредния енергиен шок, посланието от Брюксел е ясно: устойчивостта, независимостта и стратегическото предвиждане вече не са задължителни – те са от съществено значение за икономическата и политическата стабилност на континента.
Алесандро Фиорентино