Новият търговски щит на Европа: Италия настоява ЕС да защити индустрията от китайския натиск

Рим се присъединява към Франция, Испания, Нидерландия и Литва в призива им за по-силна защита срещу нелоялната конкуренция, с което Италия се превръща в един от водещите гласове в дебата за индустриалното възраждане в Европа.

Европейският съюз навлиза в нов етап на икономическите си отношения с Китай, а Италия се очертава като един от основните застъпници на една по-настойчива европейска индустриална стратегия. Заедно с Франция, Испания, Литва и Нидерландия италианското правителство официално призова Брюксел да засили инструментите, използвани за защита на единния пазар на ЕС от нелоялна конкуренция, икономическа принуда и агресивни търговски практики.

Инициативата отразява по-широка промяна, която се наблюдава в цяла Европа. В продължение на години много държави – членки на ЕС, подхождаха предпазливо към търговията с Китай, като се стремяха да балансират икономическото сътрудничество с нарастващите опасения за индустриална зависимост. Днес обаче нарастващите търговски дефицити, затварянето на заводи и опасенията от деиндустриализация тласкат няколко европейски столици към по-строг и стратегически подход.

Според предложението от седем страници, разпространено в Брюксел, някои от основните търговски партньори на ЕС все повече изоставят принципите на многостранната търговия, като въвеждат нови бариери или създават структурен промишлен свръхкапацитет. В документа се изтъква как европейската промишленост е загубила около един милион работни места между 2019 и 2025 г. – тенденция, която дълбоко разтревожи политиците.

Ролята на Италия в този дебат е особено важна. Като втора по големина производствена сила в Европа след Германия, страната е пряко заинтересована от защитата на стратегически промишлени сектори, вариращи от автомобилни компоненти и машини до стомана, химикали и модерно производство. Рим отдавна защитава значението на поддържането на силна индустриална база, като твърди, че Европа не може да си позволи да стане прекалено зависима от външни производствени вериги, особено в стратегически чувствителни сектори.

Подкрепата на италианското правителство за по-силна търговска защита на ЕС отразява и нарастващата загриженост за въздействието на евтиния китайски износ върху европейските производители. Китайският промишлен свръхкапацитет – особено в сектори като електромобили, соларни панели, батерии и стомана – породи силен натиск върху европейските компании, които вече се борят с високите цени на енергията и по-строгите екологични разпоредби.

Поради това петте държави искат от Европейската комисия да засили способността си да разследва по-бързо и ефективно нелоялни търговски практики. Едно от предложенията е да се увеличи броят на служителите, които се занимават с наблюдение на случаи на протекционизъм и изкривяване на пазара. Друго предложение ще позволи на ЕС да започне повече специфични за сектора разследвания по време на индустриални кризи.

В документа се препоръчва и по-широко използване на защитни мерки наред с традиционните антидъмпингови тарифи. Тези защитни мерки могат да се прилагат временно, но за по-дълъг период от време, като по този начин се дава повече време на европейските индустрии да се адаптират и да се конкурират справедливо.

За Италия този подход не е просто защитен протекционизъм. Поддръжниците му твърдят, че това е по-скоро опит да се възстанови лоялната конкуренция в рамките на глобалната търговска система, която става все по-небалансирана. Италиански официални лица и индустриални групи твърдят, че от европейските компании често се изисква да спазват по-строги трудови, екологични и регулаторни стандарти, докато се конкурират с внос, произведен при много различни условия.

Един от най-техническите, но важни аспекти на предложението се отнася до правилата, предназначени да попречат на дружествата да заобикалят митата на ЕС. Според документа някои трети страни използват все по-усъвършенствани методи за избягване на европейските мита чрез леко модифициране на процесите на сглобяване или пренасочване на компоненти през пазари на трети страни.

За да се противодейства на това, петте държави предлагат да се повиши прагът за изискванията за местна добавена стойност от 25 % на 40 % и да се намали допустимият дял на компонентите с произход от целевите държави от 60 % на 50 %. Тези корекции може да изглеждат твърде технически, но те биха могли значително да засилят способността на ЕС да предотвратява избягването на митата.

Подкрепата на Италия за тези мерки показва нарастващото убеждение на Рим, че Европа трябва да съчетае откритостта със стратегическия реализъм. Настоящото правителство многократно е подчертавало значението на икономическия суверенитет, особено след като неотдавнашните геополитически кризи разкриха уязвимостта на глобалните вериги за доставки.

Инициативата е важна и от политическа гледна точка, тъй като включва Нидерландия, която традиционно е една от най-либералните и ориентирани към свободната търговия икономики в Европа. Участието на Нидерландия е сигнал, че опасенията за нелоялна конкуренция и индустриален упадък вече не се ограничават само до южноевропейските страни или до исторически интервенционисткия модел на Франция.

Сега вниманието се насочва към Германия, чиято икономика поддържа широки връзки с Китай и често е възприемала по-предпазлив подход към търговското напрежение с Пекин. Реакцията на Берлин може да се окаже решаваща за това дали ЕС в крайна сметка ще приеме по-силна стратегия за индустриална защита.

Същевременно икономическите данни засилват неотложността на дебата. През 2025 г. търговският дефицит на ЕС с Китай достигна почти 360 млрд. евро, отбелязвайки поредно годишно увеличение. В обемно изражение дисбалансът се е увеличил драстично от 44,8 млн. тона през 2024 г. до 58,1 млн. тона през 2025 г., което подчертава мащаба на нарастващата зависимост на Европа от китайския внос.

Следователно предизвикателството за Италия е не само икономическо, но и стратегическо. Защитата на европейската промишленост все повече се разглежда като съществена за запазване на работните места, иновациите и технологичната независимост. Решението на Рим да застане начело на този дебат показва, че Италия възнамерява да играе централна роля в оформянето на по-устойчив и конкурентен европейски икономически модел през следващите години. 2015-2025, il deficit commerciale della Ue nei confronti della Cina è aumentato di oltre cinque volte (5,2 volte) in volume, mentre è più che raddoppiato in valore (2,4 volte).

Алесандро Фиорентино