Каква е истината за горските пожари?

Лятото на 2026 г. също доведе до сериозни затруднения в Южна Европа под формата на горски пожари. В края на юли се появиха многобройни съобщения за пожари във Франция и Испания; засегнати бяха също така Италия и Гърция.

Естествено, репортажите за тези пожари са съпроводени с напомняния за климатичните промени. За човек без специални познания изглежда трудно да се оспори тази връзка. Дългите, сухи и горещи лета неизбежно правят европейския континент по-уязвим към пожари. Продължителната жега, сушата и — в най-лошия случай — вятърът могат да доведат до бързото прерастване на малки пожари в големи.

При търсене в интернет става ясно, че средната температура на Земята се е повишила с приблизително 1,3 до 1,4 градуса Целзий в сравнение с доиндустриалната епоха — тоест, от 19-ти век насам. Може да се разбере също, че това бързо повишение на температурата се дължи на увеличените емисии на въглероден диоксид.

Вероятно няма причина да се поставя под съмнение това. Ето защо е естествено да се свържат горските пожари, които възникват по време на горещите и сухи лета, с климатичните промени — и, по-широко погледнато, с емисиите на въглероден диоксид, които са в основата на тези промени.

Въпреки това, вероятно всички сме чували за датския изследовател и писател Бьорн Ломборг. В книги като „Скептичният еколог“ (първоначално публикувана на датски през 1998 г.) и „Фалшива тревога“ (2020 г.) той се опитва да представи по-нюансирана гледна точка относно това, което счита за необоснован алармизъм, преобладаващ в световен мащаб по отношение на климатичните промени и техните последствия.

Ломборг твърди, че екологичното движение преувеличава заплахата, която климатичните промени уж представляват за човечеството. Той също така твърди, че алармизмът ни кара да вземаме неправилни и скъпоструващи решения по отношение на екологичната политика. Има по-добри начини за справяне с ежегодните горски пожари в Южна Европа, отколкото да се принуждават европейските народи да намаляват въглеродните емисии.

Но най-шокиращото в твърденията на Ломборг е неговото твърдение, че горските пожари са проблем, чиято сериозност намалява в световен мащаб. В неотдавнашна публикация във Facebook от 30 юли Ломборг пише, че през 2026 г. в Европа се наблюдават по-малко пожари от обичайното и че на всички континенти тази година пожарната активност е по-ниска от дългосрочната средна стойност.

Той критикува по-ранна публикация във „Фейсбук“ на датската министърка на околната среда, социалистката Мария Еумерт Гьердинг, в която тя свързва пряко настоящите горски пожари във Франция и Испания с климатичната криза. Министърката пише: „Горските пожари това лято ясно показват: борбата срещу климатичните промени е по-важна от всякога.“ По-нататък в публикацията министърката обсъжда действията на правителството по отношение на „климатичния преход“, като конкретно споменава промените в селското стопанство и енергийната система.

Ломборг обаче счита тези мерки за безсмислени и неефективни. Той твърди, че министърът се занимава с разпалване на паника, която не се подкрепя от данни. Разбира се, трябва да се справим с въглеродните емисии в дългосрочен план, но това трябва да стане по разумен и ефективен начин. Трябва също така да сме готови да признаем, че през последните двадесет години площта, засегната ежегодно от горски пожари, е намаляла от три процента от земната повърхност до едва два процента.

Но как тогава е възможно — може да се запита човек — хората в Южна Европа да възприемат горските пожари като нарастващ проблем? И как е възможно органите за противопожарна безопасност редовно да описват горските пожари като все по-сериозен проблем? За външен наблюдател тези противоречиви твърдения изглеждат напълно необясними.

Една от критиките, отправени към аргументацията на Ломборг, е, че общото намаляване на площта, засегната от горски пожари, се дължи на днешните по-добри технически възможности за гасене на пожари. Това се дължи и на превръщането на гори и дива растителност в земеделски земи. Освен това се твърди, че Ломборг омаловажава конкретните проблеми, пред които са изправени някои гъсто населени региони, като например Южна Европа. Някои дори твърдят, че аргументите на Ломборг са неетични, тъй като целят да намалят загрижеността ни по отношение на сериозния проблем с климатичните промени.

И все пак фактът остава: като цяло общата площ в света, засегната от горски пожари, наистина е намаляла. От тази гледна точка идеята на Ломборг, че няма никаква пряка връзка между нашите навици на потребление и начин на живот (които оказват влияние върху климата) и предполагаемото нарастване на броя на пожарите, може би има известна основа.