Subscribe
Възможността младите хора да градират своето бъдеще, без да бъдат принудени да напускат родината си, се очертава като нова цел на европейските политики. Това е принципът, който стои в основата на така нареченото „право на пребиваване“ – стратегия, която Европейската комисия възнамерява да представи до края на 2026 г. или, най-късно, в началото на 2027 г. Инициативата има за цел да гарантира истински избор между оставането и преместването, като преодолее онези икономически и териториални условия, които превръщат мобилността в необходимост, а не в възможност. Рафаеле Фито, заместник-председател на Европейската комисия, отговарящ за кохезията и реформите, очерта някои елементи на инициативата през лятото, по-конкретно на 24 август на срещата в Римини и на 27 август в Пицо, Калабрия, като част от третото издание на Лятното училище на сдружението „L’orodicalabria“. И в двата случая стана ясно желанието да се изработи всеобхватна стратегия, способна да координира различните европейски политики.
ДЕМОГРАФСКИЯТ ВЪПРОС И ИЗЧЕРПВАНЕТО НА НАСЕЛЕНИЕТО В ОПРЕДЕЛЕНИ ТЕРИТОРИИ
Отправната точка на предложението е европейската демографска криза, която Фито разглежда като структурно явление, с което институциите трябва да се справят. Изселването засяга предимно вътрешните, селските и планинските райони, както и малките острови, докато населението, услугите и икономическите дейности имат тенденция да се концентрират все повече в големите градски центрове. Тази териториална поляризация има последици, които надхвърлят демографската сфера. Намаляването на постоянно пребиваващото население може да отслаби икономическата и социалната структура на общностите, да намали достъпа до услуги и да застраши способността на някои региони да участват пълноценно в динамиката на единния пазар. Според Фито рискът е, че десетки милиони европейски граждани, живеещи във вътрешните райони, ще останат маргинализирани в резултат на този процес.
ПРАВОТО НА ПРЕБИВАВАНЕ КАТО ИЗБОР, А НЕ КАТО НАЛОЖЕНИЕ
В този контекст „правото на пребиваване“ не се разглежда като стимул за ограничаване на мобилността. Мобилността в рамките на ЕС всъщност е неразделна част от европейския проект. Целта е по-скоро да се създадат условия, при които решението за напускане да бъде наистина свободно и да не се определя от липсата на алтернативи. Следователно стратегията трябва преди всичко да подкрепя по-младите поколения, като предлага професионални възможности, услуги и благоприятни условия както на онези, които желаят да останат в родния си град, така и на онези, които възнамеряват да се върнат след престой другаде. Основният принцип е следователно свободата на избор: оставането не трябва да се превръща в задължение, точно както заминаването не трябва да бъде неизбежно следствие от липсата на перспективи.
ИНТЕГРИРАН ПОДХОД КЪМ ТЕРИТОРИАЛНИТЕ ПОЛИТИКИ
Според подхода, предвиден от Фито, сложността на явлението прави всяка изолирана мярка недостатъчна. Бъдещата стратегия трябва да съчетава различни инструменти и политики, като ги адаптира към специфичните характеристики на всеки регион. Политиката за сближаване трябва следователно да взаимодейства със сектори като селското стопанство, туризма, транспорта, рибарството и синята икономика. Интеграцията между тези измерения следва да позволи едновременното преодоляване на различните причини за обезлюдяването и укрепването на икономическата и социалната привлекателност на най-уязвимите райони. Целта не е просто да се задържи местното население, а да се създадат условия за развитие, които да предлагат конкретни перспективи на бъдещите поколения.
Връзка с единния пазар и кохезията
Предложението се вписва и в дебата за укрепването на европейския вътрешен пазар. Фито изрично обвърза правото на пребиваване с необходимостта от пълно включване на вътрешните територии във функционирането на единния пазар. Създаването на синергии между териториите и политиките се счита за от съществено значение, за да се предотврати концентрацията на икономическата дейност в големите градове да доведе до нарастващо изключване на периферните общности. Стратегията е свързана и с доклада за бъдещето на единния пазар, изготвен от бившия италиански министър-председател Енрико Лета. Според Фито този документ вече е неразделна част от насоките на Европейската комисия и се е превърнал в политически приоритет за изпълнителния орган, ръководен от Урсула фон дер Лайен. Председателят възложи също така на Фито задачата да разработи окончателната версия на стратегията за „правото на пребиваване“.
ОТ ДЕМОГРАФСКА КРИЗА КЪМ ЕВРОПЕЙСКА ПОЛИТИКА
„Правото на пребиваване“ се явява като проект, който започва с демографски проблем и придобива по-широко измерение на териториалната политика. Борбата с обезлюдяването означава да се обърне внимание на икономическите възможности, услугите, мобилността и перспективите, предлагани на по-младите поколения. Предизвикателството, което Комисията набелязва, е да се създадат условия, при които териториите отново да се превърнат в места, където хората да живеят, работят и планират бъдещето си. От тази гледна точка правото на пребиваване не е просто политика срещу емиграцията на младите хора, а опит да се намалят териториалните неравенства и да се насърчи по-приобщаващо европейско развитие. Следователно стратегията, която се очаква да бъде готова между края на 2026 г. и началото на 2027 г., ще трябва да превърне този принцип в конкретни инструменти, като координира различните политики и ги адаптира към спецификите на местните общности.