Subscribe
„Wood Mackenzie“ предупреждава, че без нови инвестиции производството в ЕС може почти да изчезне, докато ускоряването на процедурите за издаване на разрешения и проучванията в Черно море и Източното Средиземноморие биха могли драстично да намалят зависимостта от втечнения природен газ (LNG)
Европейският съюз може да стане зависим от вноса за повече от 98 % от природния си газ до 2050 г., ако инвестициите във вътрешното производство пресъхнат, което подчертава дългосрочно предизвикателство за енергийната сигурност, което би могло да направи блока все по-уязвим спрямо световния пазар на втечнен природен газ.
Предупреждението е от новия доклад на „Wood Mackenzie“, озаглавен „Какъв принос може да има вътрешният газ за енергийната сигурност на ЕС?“, в който са моделирани три сценария за добив до 2050 г. Разликата между най-консервативния и най-амбициозния сценарий се доближава до 1 000 милиарда кубически метра (bcm) кумулативно производство — което приблизително съответства на тригодишното текущо потребление на газ в ЕС.
Европа вече е силно зависима от чуждестранни доставки. Според Wood Mackenzie около 85 % от газа, консумиран в ЕС, е внос. Очаква се този дял да остане относително стабилен до началото на 2030-те години, след което ще започне да нараства, тъй като няколко важни източника ще се окажат под натиск.
Очаква се норвежкото производство в крайна сметка да отбележи спад спрямо сегашното си стабилно ниво, докато нарастващото вътрешно търсене на енергия може да ограничи износа от Северна Африка. В същото време Европа постепенно премахва доставките по руските газопроводи, които някога представляваха основен стълб на нейната енергийна система.
В резултат на това възникналата празнина все повече ще се запълва от втечнен природен газ (LNG). Според оценки на „Wood Mackenzie“ делът на втечнения природен газ в европейските доставки на газ би могъл да се увеличи от около 40 % днес до 63 % до 2050 г. Още по-поразително е, че Съединените щати биха могли да осигурят 77 % от тези обеми втечнен природен газ, като по този начин една форма на концентрирана външна зависимост ще бъде заменена с друга.
Трите сценария на консултантската фирма илюстрират как политическите решения биха могли да променят тази тенденция.
При сценария с ниски инвестиции, при който не се инвестира в нови газови находища, производството в ЕС спада от 43 млрд. куб. м през 2028 г. до едва 2 млрд. куб. м през 2050 г., което на практика премахва местното предлагане.
При един умерен сценарий, основан на настоящите политики и инвестиции, производството би се запазило на ниво от около 40 млрд. куб. м годишно до 2038 г. Дори това би изисквало значителни инвестиции само за да се заменят изчерпващите се находища, а вътрешното производство никога няма да покрие повече от 17 % от търсенето в ЕС.
Само при най-оптимистичния сценарий на Wood Mackenzie се наблюдава съществена промяна в стратегическата позиция на Европа. Стабилните фискални условия, ускореното издаване на разрешителни, по-малко корпоративни ограничения и успешната проучвателна дейност биха могли да повишат производството в ЕС до 77 млрд. куб. м през 2042 г., което би покрило до 38 % от търсенето. Кумулативното производство при този сценарий би достигнало приблизително 1 400 млрд. куб. м.
Геоложкият потенциал е съсредоточен предимно в Югоизточна Европа.
Проучванията съставляват около 680 млрд. куб. м от допълнителното производство, което разделя ниския и високия сценарий, като приблизително 70 % от все още неоткритите ресурси се намират в Черно море и Източното Средиземноморие. Сама по себе си Гърция представлява около една трета от оценения проучвателен потенциал. „Energean“ и „ExxonMobil“ се подготвят да пробият първия дълбоководен проучвателен сондаж в Гърция през 2027 г.
Кипър представлява допълнителна възможност. „Wood Mackenzie“ моделира отделно максимален потенциал от 340 млрд. куб. м, който би могъл да бъде пренасочен през Египет, макар че предупреждава, че не целият този газ непременно ще достигне до европейските потребители.
Румъния е по-близък пример. Очаква се проектът „Neptun Deep“ в Черно море, управляван от OMV Petrom съвместно с Romgaz, да достигне добив от около 8 млрд. куб. м годишно от края на 2020-те години.
Икономическите съображения могат да подкрепят аргументите в полза на европейското производство. Според изчисленията на Wood Mackenzie, разходите за достигане на прага на рентабилност на американския втечнен природен газ (LNG), доставян в Северозападна Европа, са с 68 % по-високи от тези на газа от „Нептун Дийп“ и с 96 % по-високи от тези на новите норвежки доставки. Газът от вътрешния пазар или от близки газопроводи също може да спести част от енергоемките процеси по втечняване и транспорт, свързани с втечнения природен газ.
Въпреки това този въпрос поставя Европа пред неприятна политическа дилема. Разширяването на производството на газ би могло да подобри сигурността на доставките, докато в същото време ЕС се стреми към дълбока декарбонизация и се опитва да намали потреблението на изкопаеми горива.
Вследствие на това държавите-членки поемат в различни посоки. Страните от Черноморския регион и Източното Средиземноморие търсят инвестиции в проучвания, докато Дания, Франция и Испания са наложили ограничения върху издаването на нови лицензи или са определили пътища за прекратяване на добива на въглеводороди.
Следователно вътрешното производство на газ не може да осигури енергийна независимост на Европа, нито пък „Wood Mackenzie“ твърди, че това е възможно. Вместо това докладът представя производството като начин за намаляване на уязвимостта по време на енергийния преход, при който се очаква газът да остане част от европейската система в продължение на години.
Ключовият фактор е времето. Проучването, издаването на разрешителни и разработването на морски находища могат да отнемат много години, преди да бъде добит първият кубичен метър. Затова решенията, взети през следващите пет години, биха могли да определят дали Европа ще навлезе в 2040-те години със значима местна газова промишленост — или ще разчита все повече на втечнен природен газ (LNG), доставян от другата страна на Атлантическия океан.
Алесандро Фиорентино