Хибридната война на Русия се премества към южния фланг на Европа

Съобщенията за дронове, изстрелвани от кораби, се вписват в по-широката картина на руската ескалация. Средиземно море вече не може да се разглежда като сигурен тил на Европа.

В продължение на много години южният фланг на НАТО разглеждаше Средиземноморието предимно през призмата на миграцията, енергийната сигурност и морската конкуренция. Войната на Русия срещу Украйна изглеждаше, че се води в съвсем друг географски район: Балтийско море, Черно море, Полша и източната граница на Алианса.

Това разграничение може вече да не е валидно.

Според разследване, публикувано на 23 септември от испанския вестник „Ел Мундо“, американските разузнавателни служби са информирали няколко европейски правителства за възможна руска операция с дронове срещу Испания, Франция или Италия. Описаният сценарий е толкова прост, колкото и тревожен: дронове „Гербера“, скрити в транспортни контейнери и изстреляни от търговски кораб на няколкостотин километра от брега.

Докладът трябва да се разглежда като това, което е: предупреждение от разузнаването, предадено от анонимни източници, а не като публично доказателство за оперативен план, който вече е одобрен от Кремъл. Би било обаче също толкова неразумно да го отхвърлим като изолиран слух.

The „Уол Стрийт Джърнъл“ разкри, че посещението на директора на ЦРУ Джон Ратклиф в Москва през август е имало за цел да предупреди Русия да не напада страна от НАТО. На 18 септември, след среща на шефовете на разузнавателните служби и лидерите на френските партии, Елисейският дворец публично предупреди за засилващите се руски хибридни заплахи и обяви план за защита на критичната инфраструктура и чувствителните обекти от атаки с дронове и кибератаки. Ден по-рано полският министър-председател Доналд Туск заяви пред парламента, че според наличните разузнавателни оценки руските планове включват и хибридни удари с дронове и ракети срещу държави, подкрепящи Украйна.

Никое от тези изявления не потвърждава конкретната операция в Средиземноморието. Взети заедно обаче, те описват стратегическа обстановка, в която такъв сценарий вече не може да се счита за невероятен.

Приключването на изборите за Държавната дума в Русия прави момента още по-деликатен. Гласуването беше строго контролирано и не предложи никаква истинска антивоенна алтернатива, но въпреки това Кремъл може да представи победата на „Единна Русия“ като доказателство за вътрешна стабилност и политически мандат за продължаване на конфликта.

Три анализа, публикувани от RANE между 21 и 23 септември, сочат в същата посока. Вероятно е Москва да засили атаките срещу енергийната и логистичната инфраструктура на Украйна, като едновременно с това поеме по-големи рискове в своите хибридни и тайни операции срещу европейски държави. Възобновяването на контактите на високо равнище с Вашингтон не променя непременно тази траектория. За Кремъл дипломацията може да върви успоредно с военния натиск, а не да го замества.

Именно в пространството между мира и откритата война операция с дронове, изстреляни от кораб, би придобила своята стратегическа стойност.

„Гербера“ е сравнително евтин летателен апарат, изработен от прости материали и използван от Русия в няколко конфигурации: като примамка за претоварване на противовъздушната отбрана, като разузнавателна платформа и като атакуващ дрон. Според базата данни, поддържана от украинското военно разузнаване, той има достатъчен обсег, за да достигне крайбрежни цели, когато се изстрелва от международни води. Нападетелната му версия носи много по-малка бойна глава от тази на „Шахед“.

Тази ограничена разрушителна сила допринася за обяснението на политическата ѝ полезност. Нападателят не се нуждае да унищожи летището, за да наруши неговата дейност. Достатъчно би било да повреди радар, да нанесе удар по склад, да предизвика пожар или да принуди властите да преустановят полетите. Материалните разходи за такава атака биха останали ограничени; икономическото, медийното и психологическото ѝ въздействие обаче биха могли да бъдат значително по-големи.

Един прецедент доказва поне отчасти приложимостта на този метод. През февруари 2026 г., докато френският самолетоносач „Шарл де Гол“ беше на посещение в Малмьо, шведските въоръжени сили установиха, че от руския кораб за радиоразведка „Жигулевск“ в пролива Оресунд е излетял дрон. Шведският военноморски флот активира електронни противомерки и класифицира полета като сериозно нарушение. Това не беше атака и няма доказателства, че дронът е бил въоръжен. Въпреки това инцидентът потвърждава готовността на Москва да използва военноморски платформи за операции с безпилотни летателни апарати в близост до важни обекти на съюзниците.

Средиземноморието предлага и особено важни политически цели. Франция, Италия и Испания разполагат с едни от най-важните летища, пристанища, енергийни съоръжения и търговски коридори в Европа. Икономиките им зависят в голяма степен от безпрепятствения транспорт и туризма. Съгласно съответните им изборни календари, и трите държави също така се приближават към важни избори през 2027 г.

В този контекст целта на една инвазия може да не е постигането на военен резултат, а да се покаже, че националните правителства не са в състояние да защитят територията си, да се предизвика страх сред обществото и да се превърне подкрепата за Украйна във вътрешнополитически спор. Трудността да се установи бързо авторството на ракетен изстрел, извършен от граждански кораб, би увеличила несигурността и би затруднила реакцията на НАТО.

Европа не започва от нула. През февруари Европейската комисия представи план за противодействие на заплахите от дронове, който включва споделени възможности за тестване, европейска платформа за инциденти, съвместни обществени поръчки, ежегодни учения и пилотен проект за подобряване на морското наблюдение. НАТО обяви инвестиции в размер на над 40 милиарда долара в капацитет за противодействие на дронове през следващите пет години.

Само технологиите обаче няма да преодолеят тази празнина. Основната отговорност остава в ръцете на националните държави. Европа се нуждае от по-строг контрол върху морските маршрути и подозрителните плавателни съдове; постоянна координация между разузнавателните служби, военноморските сили, бреговата охрана, митническите органи и пристанищните оператори; многостепенна защита на гражданската инфраструктура; както и процедури, които позволяват на правителствата да реагират бързо, без да парализират цели градове.

Защитата на южния фланг не означава милитаризиране на Средиземно море или разглеждане на всеки търговски кораб като заплаха. Това означава да се признае, че свободата на корабоплаването и търговската отвореност на Европа могат да оцелеят само ако държавите ѝ запазят способността да контролират собствените си морски подстъпи и въздушното си пространство.

Не знаем дали Москва ще приложи плана, описан от испанските източници. Знаем обаче, че руската хибридна война търси точката, в която минимална инвестиция може да доведе до максимален политически натиск. Южна Европа твърде дълго се е смятала за далеч от фронта. Това разстояние вече не е гаранция.