Европа е подложена на изпитание в Кипър

политика - 18.11.2026

Изглежда, че нищо не се е променило през изминалите 43 години от създаването на незаконната политическа единица в окупираните територии на Кипър. Островът остава разделен на две части, като турската армия контролира 37 % от територията на една европейска държава.

Миналата седмица в окупираните територии на Кипър бе отбелязано създаването на така наречената „Турска република Северен Кипър“ – в момент, когато само малцина в Европа продължават да настояват за това, което според тях е очевидното решение: освобождение, а не федерация, и отхвърляне на споразумение за две държави или две образувания.

Каква беше реакцията на самия Европейски съюз? Какъв натиск е упражнявал върху Турция през всичките тези години — от инвазията през 1974 г. до днес — като се има предвид, че Турция продължава да се разглежда от мнозина като основната пречка в преговорите за разрешаване на кипърския проблем? Дали това, както мнозина се опитаха да го представят през последните години, е просто спор между две общности (гръцко-кипърската и турско-кипърската)?

На първо място, трябва да признаем, че кипърският проблем е по същество въпрос на нахлуване и окупация. През 1974 г. Турция нахлу в Кипър и завзе 37 % от острова, като начерта разделителна линия през територията му. Петдесет и две години по-късно ситуацията остава до голяма степен непроменена, като последователните правителства в така наречената Турска република Северна Кипър, действащи под влиянието на Анкара, продължават да подкрепят решения, основани на разделянето на острова, било то чрез споразумение за две държави или чрез двузонална, двуобщностна федерация (BBF). Според тази гледна точка подобни предложения нито биха решили проблема, нито биха довели до обединението на Кипър.

Освен хуманитарната криза — свързана с бежанци, които са загубили домовете си, изчезнали лица и разселени хора — Кипър остава домът на последната разделена столица в Европа. Никозия носи дълбоки белези и е видимо напомняне за продължаващото разделение и липсата на напредък към постигане на споразумение.

Трябва също така да не забравяме, че Турция е нарушила основни разпоредби от Устава на Организацията на обединените нации (ООН), както и множество задължителни резолюции на Съвета за сигурност на ООН.

Уставът на ООН постановява, че всички държави-членки на ООН трябва да се въздържат от заплаха или употреба на сила срещу териториалната цялост или политическата независимост на която и да е държава. Военната инвазия на Турция през 1974 г., обаче, явно наруши този основен принцип, тъй като Договорът за гаранции от 1960 г. не предоставяше право на едностранна военна интервенция с цел нарушаване на териториалната цялост на Кипър.

Решенията, предложени на гръцко-кипърската страна през годините, далеч не са били устойчиви. От тази гледна точка единственото, което федералното споразумение може да постигне в ситуация като кипърския проблем, е да легитимира принципа, че правото принадлежи на по-силния. С други думи, който притежава военна сила и капацитет, може да предяви претенции към територията на друга държава и да я завземе.

Дали федерацията е решението?

За да бъде създадена федерация, първо трябва да бъдат изпълнени определени критерии, включително териториалното очертаване на съставните ѝ единици. Това не е така в Кипър, където разделението беше наложено вследствие на турската инвазия и окупация.

В същото време един разделен Кипър, основан на федерален модел, повдига въпроси относно забраната на расовата дискриминация съгласно правилата на jus cogens (императивните норми на международното право). Съгласно Виенската конвенция от 1980 г. всяко международно споразумение, което предвижда такива нарушения, би било обявено за невалидно. Освен това би останал рискът от поляризация между регионите, съставляващи държавата, което би могло да породи тенденции към разделение, а не към обединение.

В заключение, като членове на Европейския съюз, трябва да помним, че според тази позиция има само едно решение: обединена държава. Кипърският проблем не е просто въпрос, засягащ Кипър; той е и европейски въпрос, тъй като окупираните територии са не само част от Кипър, но и част от европейската територия.

В момента съществува явна необходимост останалите европейски държави да подкрепят Кипър в справянето с хуманитарните проблеми, предизвикани от турската инвазия и окупация.

Вчера беше Кипър, днес е Украйна. Чия територия ще бъде следващата, която ще стане предмет на преговори и пазарене? Принципите на справедливостта и международното право в Европа се подлагат на изпитание в окупираните територии на Кипър, и това е нещо, което всички държави-членки на Европейския съюз трябва ясно да разберат.