Юридически - февруари 3, 2025

В събота, 15 август 1998 г., малкият град Омаг в графство Тайрон, Северна Ирландия, е опустошен от терористична бомба, която убива двадесет и девет души и две неродени деца, а двеста и петдесет души са тежко ранени. Убитите от взрива са представители на всички слоеве на обществото, включително на основните религиозни деноминации – католици и протестанти. Сред загиналите са и двама испански туристи.
Събитието ще се разглежда като най-тежкото терористично злодеяние в дългия трагичен каталог от 1969 г., когато избухва конфликтът в Северна Ирландия.
Отговорността за бомбения атентат в Омаха бързо е поета от терористичната група „Реална ирландска републиканска армия“ (РИРА – отцепническа група от Временната ирландска републиканска армия), която се противопоставя жестоко на мирните условия на Споразумението от Разпети петък.
През следващите десетилетия обаче се провеждат продължителни и сложни разследвания, съдебни дела, искове и насрещни искове относно това дали трагичното събитие е могло да бъде предотвратено или дали са били предприети достатъчно навременни действия, които да намалят броя на жертвите и осакатените от експлозията.
Въпреки че северноирландската полиция, тогава действаща под името Кралска полиция на Ълстър (RUC), незабавно създава екип за разследване на бомбения атентат в Омаг, едва през 2002 г. е издадена първата присъда срещу Колм Мърфи, който първоначално е арестуван за бомбения атентат през 1999 г. в рамките на съвместно разследване на RUC и An Garda Síochána (ирландската полиция).
Мърфи е осъден на 14 години затвор, след като е признат за виновен от Специалния наказателен съд в Дъблин за заговор за предизвикване на бомбения атентат в Омаг. Впоследствие обаче той е оправдан при повторното разглеждане на делото през 2010 г., след като показанията от разпита в An Garda Síochána са обявени за недопустими.
По това време Мърфи и петима други мъже вече са признати за отговорни по гражданско дело, заведено от семействата на жертвите през 2008 г.
Твърденията за пропуснати възможности за предотвратяване на нападението са изказани за първи път публично през юли 2001 г., когато вестник Sunday People публикува разкрития и твърдения на човек, който се описва като бивш агент на британските сили за сигурност, действащ в редиците на дисидентските републиканци, и се казва Кевин Фултън.
Фултън твърди, че преди експлозията е предал на RUC важна информация за нападението.
Това накара службата на полицейския омбудсман на Северна Ирландия да започне разследване на тези твърдения през август 2001 г.
Разследването имаше за цел да установи:
- Ако RUC е разполагал със съответната информация преди взрива;
- Ако такава информация е съществувала, дали RUC е реагирал на нея по подходящ начин;
- Дали разузнавателната информация, с която разполага RUC, е била споделена по подходящ начин с екипа за разследване на бомбени атентати в Омаг и е била използвана от него.
Докладът за разследванията, публикуван през декември 2001 г., установява, че макар лицето, известно като Кевин Фултън, да е предало на своя ръководител от британските сили за сигурност пет пъти информация, свързана с предполагаеми дисидентски терористични дейности, в периода юни-август 1998 г. то никога не е твърдяло, че бомба е предназначена за Омаг.
Полицейският омбудсман констатира, че „като се вземе предвид цялата информация, предоставена от Кевин Фултън, която е станала достъпна в хода на това разследване, обективното заключение на полицейския омбудсман е, че дори и да са били предприети разумни действия само по отношение на тази информация, малко вероятно е бомбата в Омаг да е могла да бъде предотвратена.“
Полицейският омбудсман трябваше също така да разследва ключовото твърдение, че на 4 август 1998 г. в полицията е постъпило анонимно обаждане, в което се посочва, че „на 15 август 1998 г. ще бъде извършено неуточнено нападение срещу полицията в Омаг“. По-късно щеше да се окаже, че макар полицейският служител, получил телефонното обаждане, да е информирал специалния отдел на RUC, като е посочил, че това е сериозна заплаха; специалният отдел е отхвърлил обаждането като „свада между контрабандисти“.
В крайна сметка полицейският омбудсман съобщава, че макар да е твърдо убедена, че тази важна информация не е била обработена правилно, „не е възможно да се каже какво въздействие биха имали други действия между 4 август 1998 г. и 15 август 1998 г. или дали действия, различни от предприетите от Специалния отдел, биха могли да предотвратят бомбата в Омаг“.
Докладът завършва с остро критично осъждане на поведението на RUC:
„Този доклад е за провал на ръководството. Полицейският омбудсман признава и отчита натиска, тежестта и личните рискове, пред които са изправени членовете на RUC при справянето с терористични актове и жестокости от мащаба на атентата в Омаг. Жертвите, техните семейства и служителите на RUC са били подведени от дефектно ръководство, лоша преценка и липса на спешност.“
Констатациите бяха категорично отхвърлени от PSNI, като тогавашният главен констабъл Рони Фланаган определи доклада на полицейския омбудсман като „несправедлив, задълбочен или строг“.
PSNI също така отхвърли обвиненията в липса на сътрудничество с разследващите на Омбудсмана. ПСНИ настоява, че далеч не става дума за липса на сътрудничество, а че на разследващите полицаи на Омбудсмана е бил предоставен „безпрецедентен достъп до системи и информация“. Тя отхвърли категорично обвиненията в лошо ръководство, лоша преценка и липса на спешност.
В продължение на 24 години след публикуването на доклада не е постигнато смислено помирение между тези коренно различни тълкувания на действията, предприети преди и след злодеянието.
Политическите последици от нападението също бяха значителни, особено във връзка с твърденията на семействата на жертвите, че техните призиви към поредното ирландско правителство за създаване на трансгранично разследване не са получили никаква подкрепа. Майкъл Галахър, представител на Групата за подкрепа и самопомощ в Омаг, оказа натиск за такова разследване.
Според поверителен доклад, изготвен от Групата през 2012 г., съществуват подробни доказателства в подкрепа на твърденията, че RUC, An Garda Siochana, MI5 и ФБР не са споделили важна разузнавателна информация във връзка с Real IRA през месеците, предшестващи зверството.
Тези твърдения бяха отхвърлени от ирландските правителства въз основа на цялостен преглед през 2018 г. на подаденото от Групата за подкрепа и самопомощ в Омагх заявление от тогавашния ирландски министър на правосъдието Чарли Фланаган.
Прегледът стигна до заключението, че „не са представени значителни нови и достоверни доказателства за неправомерни действия от страна на държавата или нейните агенции, които да оправдават започването на публично разследване“. Това остава позицията на ирландската държава въпреки многократните призиви за трансгранично разследване.
Въпреки това Обединеното кралство се съгласи с искането за законоустановено разследване. През февруари 2024 г. държавният секретар на Северна Ирландия създава Обществено разследване на бомбения атентат в Омаг, за да проучи дали бомбеният атентат е могъл да бъде предотвратен от държавните органи на Обединеното кралство.
Нейният мандат повтаря някои от мандатите на разследването на полицейския омбудсман на Северна Ирландия от 2001 г. В други отношения обаче обхватът му е по-широк, тъй като включва „всички други въпроси, които са от значение за това дали бомбеният атентат в Омаг на 15 август 1998 г. е могъл да бъде предотвратен от държавните органи на Обединеното кралство, и доколкото това е от значение за въпроса за възможността за предотвратяване от страна на държавните органи на Обединеното кралство, това може да включва обмен на информация и разследвания със и от държавните органи в Република Ирландия“.
Министърът на външните работи в предишната ирландска администрация, а сега министър-председател, Мишел Мартин заяви през май 2024 г., че служители от неговото министерство и от Министерството на правосъдието „са имали известен ангажимент към екипа на разследването преди публикуването на техническото задание и сега са в непрекъснат контакт“.
Той също така потвърди, че ирландската държава ще продължи да оказва пълно сътрудничество на разследването в Обединеното кралство и че са налице редица мерки за оказване на съдействие, включително разпоредби за сътрудничество на Гарда със законоустановени разследвания в Обединеното кралство.
Разследването в Обединеното кралство доминираше в последните новини в Ирландия след решението му да започне четириседмични „изслушвания в памет на жертвите и за лични изявления в Центъра за изкуства „Струле“ в Омаг на 28 януари 2025 г.“.
Това е важно, тъй като тези изслушвания са първите устни изслушвания, провеждани от разследването с цел публично отбелязване на паметта на всеки загинал при бомбардировката, и второ, защото ще бъдат изслушани лични изявления на лица, които са били ранени или пряко засегнати от бомбардировката.
В разследването се казва, че по този начин „ще се признае по-широкото въздействие на зверството върху общността в Омаг и извън нея“.
Макар че много от семействата на жертвите приветстват тези възможности, важно е да се отбележи опасението, изразено от хора като Клер Хейс, чийто брат Алън Радфорд е убит от бомбата, когато е на 16 години.
Г-жа Хейс заяви, че е скептична по отношение на резултатите от разследването поради продължаващата според нея липса на прозрачност от страна на правителствените органи. Тя смята, че заключението на разследването ще разкрие „много размита версия на истината“.
Ясно е, че тежкото положение на семействата на жертвите и мъката, която са преживели след варварската загуба на близките си, продължават да хвърлят тъмна сянка върху живота им.
Можем само да се надяваме, че процесът, който тече в момента, най-накрая ще помири някои от различните и противоречиви тълкувания, които продължават да съществуват от 1998 г. насам, и че ще внесе яснота, прозрачност и отчетност, за които семействата толкова много копнеят.