Евроизбори 2024: Ще има ли повече места в парламента?

Европейският парламент е единствената институция на ЕС, която се избира пряко от европейските граждани, и е органът, който помага да се гарантира демократичната легитимност на европейското право.
Членовете му се избират чрез всеобщо гласуване от гражданите на Европейския съюз, а депутатите заседават в парламента за срок от пет години.

Европейският парламент е единствената институция в ЕС, която се избира пряко от гражданите, гарантира демократичната легитимност на Съюза и има редица решаващи функции, като например да приема или отхвърля предложените директиви.

Преди преките избори за Европарламент, които се провеждат за първи път през 1979 г., членовете на Асамблеята се назначават от националните парламенти на държавите-членки. Предшественикът на Парламента на ЕС, Общата асамблея на Европейската общност за въглища и стомана (Чехия), имаше само надзорна роля. Личности като бившия белгийски министър-председател Пол-Анри Спаак, бившите италиански председатели на Съвета Алчиде Де Гаспери и Джузепе Пела и германеца Ханс Фурлер председателстват Асамблеята между 1952 и 1958 г.

На 22 ноември миналата година пленарната сесия на Еврокамарата отбеляза своята 70-годишнина. Всъщност първата сесия на тогавашната Парламентарна асамблея на Чехия (Европейската общност за въглища и стомана) се провежда през 1952 г. По онова време той се състои от 78 представители, всички назначени от националните парламенти на шестте държави членки. Така се ражда Европейският парламент във вида, в който го познаваме днесРолята на членовете на ЕП е да гарантират демократичното функциониране на институциите на ЕС и да представляват интересите на гражданите в европейския законодателен процес. Всички граждани на ЕС имат право да гласуват и да се кандидатират за избори в държавата членка, в която пребивават.
Европейският парламент има три основни функции: споделя законодателната власт със Съвета на Съюза; упражнява демократичен контрол върху всички институции, органи и институции на ЕС, и по-специално върху Комисията, тъй като има право да одобрява и отхвърля назначаването на европейските комисари и да отправя колективно недоверие към Комисията; споделя със Съвета на Съюза бюджетните правомощия на ЕС и следователно може да променя разходите на ЕС.

Понастоящем Европейският парламент се състои от 705 членове на ЕП и представлява общо около 450 милиона души.
По въпроса за броя на членовете на ЕП напоследък има предложения за увеличаване на броя на членовете на ЕП, така че обществото да бъде адекватно представено в парламента в резултат на демографските промени, настъпили от 2019 г.
По-специално, на последния юни 2023 г., една година преди следващите избори, които ще определят новото парламентарно устройство, сегашните членове на ЕП внесоха предложение за увеличаване на местата за девет от двадесет и седемте държави от Европейския съюз.
Според това предложение намерението е да се пристъпи към увеличаване на общия брой на членовете на ЕП от сегашните 705 на общо 716.
Предложението ще трябва да бъде разгледано и от Съвета на Европейския съюз – органът, който взема окончателно решение по предложението и чрез който то ще може да бъде осъществено.
Освен това, за да стане това предложение реалност, ще е необходимо единодушно гласуване от всички държави членки.
Нека продължим да анализираме предложението, представено от членовете на ЕП, като същевременно предоставим полезна информация, за да разберем контекста, в който то е разработено.
На първо място, трябва да се припомни, че съгласно договорите на Европейския съюз е определен максимален брой членове на ЕП. Този брой е определен на 750 души, към които трябва да се прибави президентът. Броят на местата, които се полагат на всяка страна, се определя преди всеки европейски избор.

Понастоящем Европейският парламент има 705 места и вече няма да има 751 (т.е. тези, които ще са налице до излизането на Обединеното кралство от ЕС на 31 януари 2020 г.).
Разпределението на местата отчита както броя на населението на държавите-членки, така и необходимостта да се осигури адекватно ниво на представителство на европейските граждани в по-малките страни. Този принцип, известен като „дегресивна пропорционалност“, е залегнал в Договора за Европейския съюз. Според този принцип по-малките държави имат по-малко членове на ЕП от по-големите, но въпреки това членовете на ЕП от по-големите държави ще представляват повече хора, отколкото техните колеги от по-малките държави.
При осредняване на всички места се установява, че минималният брой места за една държава е 6 (по-специално този брой се отнася за Кипър, Естония, Люксембург и Малта), а максималният брой е 96 (за Германия).
През последните години обаче настъпиха демографски промени, които също трябва да се вземат предвид в политиката в Европа. Ето защо предложението предвижда увеличаване на броя на местата за Испания, Нидерландия, Австрия, Дания, Финландия, Словакия, Ирландия, Словения и Латвия, именно за да се постигне съответствие между нарастването на населението и политическото представителство в парламента. По-конкретно той предвижда: увеличаване на броя на местата за Испания с 2 места, която по този начин ще има общо 61 членове на ЕП; добавяне на 2 места за Нидерландия с общо 31 места в Парламента; едно допълнително място за Австрия, която по този начин ще получи 20 места; 1 допълнително място за Дания с общо 15 членове на ЕП; по подобен начин се очаква допълнителен член на ЕП за Финландия, която ще има 15 депутати; 1 допълнително място и за Словакия, така че тя ще има 14 представители; Словения също би искала допълнително място, общо 19 места; накрая, +1 място и за Латвия, която ще разполага с общо 9 места в Брюксел.

Съставът на Парламента се оценява преди всеки избор, като се вземат предвид както принципите, установени в Договорите за Европейския съюз, така и последните демографски данни за различните европейски държави.
Според предложения текст членовете на ЕП искат да запазят резерв от 28 места за членове, които могат да бъдат избрани в бъдещ транснационален избирателен район, в съответствие с предложението на Парламента относно избирателното право на ЕС, което е внесено в Съвета. Евродепутатите предупреждават, че всяко по-нататъшно забавяне на работата на Съвета по тази реформа би било в противоречие с принципа на лоялното сътрудничество, тъй като решението на Съвета ще се отрази на изборите за Европейски парламент и точно на неговия състав.
Парламентът на ЕС прие предложението за състава си с намерението да увеличи броя на местата с 11, до общо 716, преди европейските избори през юни 2024 г.
Предложеното решение на Европейския съвет беше прието с 316 гласа „за“, 169 гласа „против“ и 67 гласа „въздържал се“. Резолюцията, придружаваща предложението, беше приета с 312 гласа „за“, 201 „против“ и 44 „въздържал се“.
По този въпрос съдокладчикът Loránt VINCZE, член на групата на Европейската народна партия, Християндемократи, заяви следното: „От многобройните предложения за разпределение на местата, представени както в комисията, така и в пленарна зала, днес Парламентът запази първоначалното предложение, което представихме с моя колега съдокладчик. Решението е балансирано и най-малко накърнява съществуващия баланс в представителството на гражданите. С него се добавя само най-малкото количество места, необходимо за спазване на стриктното тълкуване на принципа на дегресивната пропорционалност от Договорите, и то само когато те са обективно обосновани, без да се прибягва до съкращения в случай на някоя държава. Убеден съм, че има голяма вероятност тя да получи единодушното одобрение на Европейския съвет.“

Предложението на Европейския парламент изглежда предизвика смесени мнения. Всъщност, въпреки че има широка подкрепа за осъществяването на това предложение, все още има известна резервираност от страна на няколко държави членки, които имат различно мнение по въпроса за разпределението на местата.
Решението за придвижване на предложението сега ще бъде взето от Европейския съвет. По-специално Съветът на ЕС ще трябва да приеме решение с единодушие, което след това ще се нуждае от одобрението и на Парламента.
Евродепутатите изразяват готовност за бърз напредък с оглед на изборите, които ще се проведат след по-малко от година в целия ЕС. Всъщност ще е необходимо да се действа бързо, за да могат всички държави членки, включени в тази революция, да пристъпят към необходимите промени навреме за изборите през юни 2024 г. Ето защо те поискаха да бъдат информирани незабавно, ако Европейският съвет възнамерява да се отклони от представеното предложение.
Засега няма категоричен отговор на този въпрос. Ще видим дали следващият тур на изборите ще бъде белязан от тези промени или желаният от Европейския парламент процес ще изисква повече време и работа, за да се осъществи.

The text was translated by an automatic system