Subscribe
Управлението на миграцията и свързаните с нея въпроси на сигурността е едно от основните предизвикателства, пред които са изправени европейските институции днес. В този контекст Дания и Италия изиграха ключова роля в насърчаването на процеса на актуализиране на конвенционалната система на Съвета на Европа; процес, който се счита за необходим, за да се отговори ефективно на съвременната динамика. Неотдавнашното одобрение от двадесет и седем държави-членки на10 декември на съвместна декларация относно Европейската конвенция за правата на човека представлява ключова стъпка в този процес. Инициативата, ентусиазирано подкрепена от правителствата на двете страни, изразява необходимостта от подновен баланс между защитата на основните права и защитата на обществената сигурност, особено във връзка с решенията за експулсиране и процедурите, свързани с чужди граждани, осъдени за тежки престъпления.
СЪВМЕСТНАТА ДЕКЛАРАЦИЯ И РОЛЯТА НА ДВАМАТА ЕВРОПЕЙСКИ ЛИДЕРИ
Одобрението на декларацията по време на Конференцията на министрите на правосъдието в Страсбург бележи значителна промяна в подхода на Съвета на Европа към въпросите на миграцията. Дания, чрез своя министър-председател, подчерта спешната необходимост да се гарантира, че лицата, осъдени за тежки престъпления, могат да бъдат експулсирани от територията на страната. Според датската позиция някои съдебни тълкувания на Европейската конвенция за правата на човека в крайна сметка са възпрепятствали такива процедури, налагайки ограничения, считани за прекалено рестриктивни по отношение на целта за защита на колективната сигурност. Министър-председателят настоя на необходимостта от преосмисляне на връзката между обществените интереси и индивидуалните права, като подчерта, че адаптирането на действащата нормативна уредба ще допринесе за повишаване на чувството за сигурност на гражданите. Италия приветства подкрепата, получена за декларацията, като призна, че тя е консолидиране на дипломатически процес, започнал през предходните месеци. Министър-председателят подчерта, че нейното правителство работи за укрепване на външното измерение на европейските политики в областта на миграцията, като насърчава иновативни решения и поставя въпроса в центъра на приоритетите на Г-7. Широката подкрепа на държавите членки беше изтълкувана като важен политически сигнал, потвърждаващ необходимостта от ново тълкуване на Конвенцията в светлината на настоящите предизвикателства, без да се правят компромиси с нейните принципи, а по-скоро да се повиши ефективността на практическото ѝ прилагане.
МИГРАЦИЯ, СИГУРНОСТ И НЕОБХОДИМОСТ ОТ АКТУАЛИЗИРАНЕ НА КОНВЕНЦИОНАЛНАТА РАМКА
Декларацията, одобрена в Страсбург, подчертава променящия се правен и социален контекст, в който се прилага Европейската конвенция за правата на човека. Основният въпрос се отнася до адекватността на съществуващите правни инструменти при уреждането на ситуации, свързани с лица, осъдени за тежки престъпления, и тяхното пребиваване на европейска територия. Загрижеността, изразена от Дания и Италия, е свързана с трудностите, възникнали в различни национални контексти, при експулсирането на лица, считани за опасни, поради тълкуването на защитата, гарантирана от Конвенцията. Двамата европейски лидери смятат, че системата трябва да бъде осъвременена, като същевременно се спазват нейните основополагащи ценности, за да се даде възможност на държавите да се намесват по-ефективно в областта на сигурността. Този подход няма за цел да отслаби защитата на основните права, а по-скоро да внесе по-голяма яснота при определянето на баланса между обществените нужди и индивидуалните права. По-конкретно, основната идея е да се гарантира, че принципът на колективната сигурност не е непропорционално подчинен на правни тълкувания, които рискуват да доведат до последици, противоречащи на защитата на населението. Следователно подходът, изразен в декларацията, представлява опит за съчетаване на индивидуалните свободи и политиките за контрол на миграцията в рамките на правовата държава.
ПРИЕМСТВЕНОСТ С ПРЕДИШНИ ИНИЦИАТИВИ И РАЗВИТИЕ НА ДЕБАТА
Декларацията, одобрена от Съвета на Европа, се основава на процеса, започнал с отвореното писмо относно международните конвенции, което беше популяризирано от Дания и Италия през май 2025 г. и подписано от девет държави членки. Този документ изпревари опасенията, които сега се споделят от много по-широк кръг държави, като предложи първоначална дискусия по въпроса за адаптиране на международните стандарти към сложността на съвременната миграция. Нарастващият консенсус около тези позиции показва промяна в перспективата в рамките на паневропейската организация, която е все по-чувствителна към необходимостта от правни инструменти, способни да съчетават индивидуалните права и сигурността. Дебатът, започнал в Страсбург, ще продължи през следващите месеци в сътрудничество със Съвета на Европа с цел консолидиране на обща позиция, която може да бъде официализирана на срещата на министрите на външните работи, насрочена за май 2026 г. в Кишинев, Молдова. Този краен срок представлява моментът, към който различните политически и дипломатически инициативи, започнати от Италия и Дания, се сближават с цел да се определи нова рамка за тълкуване на Конвенцията, способна да отговори на нуждите на епоха, характеризираща се с бърза и сложна миграционна динамика.
СЛЕДВАЩИ СТЪПКИ
Съвместната инициатива на Дания и Италия показва как въпросът за сигурността и управлението на миграцията се превърна в изпитание за способността на Съвета на Европа да актуализира своите регулаторни инструменти. Декларацията, одобрена в Страсбург, сигнализира за широко разпространеното желание да се преразгледа прилагането на Европейската конвенция за правата на човека в един контекст, дълбоко променен в сравнение с миналото. Водещата роля на двете държави, разширяването на коалицията от държави в полза на процеса на реформи и перспективата за по-нататъшно консолидиране на дебата през 2026 г. бележат решаващ момент за развитието на европейската система за защита на основните права и колективната сигурност.