Subscribe
Срещата в Римини започна със сцена, която само преди няколко години би била немислима: Джорджия Мелони, посрещната с дълги овации на крака. Същият този лидер, който някога беше смятан, особено в прогресивните католически среди, за далечен – може би дори несъвместим – сега изглежда като държавник, способен да съчетае твърдост със състрадание, да се опира на християнските корени и същевременно да въплъщава конкретността на една страна, която отново заема централно място на международната сцена.
Газа: Смелостта да се каже „достатъчно“ и хуманитарното лидерство на Италия
Най-очакваната част от речта ѝ беше посветена на конфликта в Близкия изток. Мелони не се поколеба да потвърди правото на Израел на самозащита след нападението от 7 октомври, но добави и думи, предназначени за отзвук: „Реакцията излезе извън рамките на принципа на пропорционалност.“ Ясна и балансирана позиция, поразяваща именно със своята яснота.
Осъждането ѝ беше най-силно след нападението срещу болницата „Насър“, където бяха убити петима журналисти: „Недопустимо посегателство срещу свободата на печата“, каза тя и подчерта, че защитата на истината е стълб на демокрацията.
След това Мелони изтъкна рекорд, който поставя Италия в челните редици на хуманитарната солидарност: над 180 ранени или болни палестински деца са били докарани за лечение, както и общо 917 евакуирани лица, което прави Рим водещата немюсюлманска страна в медицинските евакуации от Газа. Най-мащабната операция се проведе на 13 август: 31 непълнолетни и 83 придружители бяха прехвърлени с военни самолети, след което бяха разпределени в болници в Лацио, Тоскана, Емилия-Романя, Ломбардия и други региони. Това беше 14-ата мисия от началото на 2024 г.– брой, който далеч надхвърля този на други европейски държави.
Тя изрази гордостта си от този избор: „Някои предпочитат да крещят лозунги. Аз се гордея с Италия, която спасява децата на Газа.“ Думи, които придадоха съдържание на нейната консервативна визия: по-малко реторика, повече действия.
Европейският съюз: От ирелевантност към централна роля
Друг централен пасаж се отнасяше до бъдещето на Европейския съюз. Мелони настояваше за необходимостта от прагматична Европа, способна да бъде геополитически значима, цитирайки предупреждението на Марио Драги за риска от „нерелевантност“ на континента.
„Вече не сме болният човек на Европа“, заяви тя, като посочи как лихвените проценти по италианския дълг са се изравнили с тези на Франция. За Мелони това е доказателство, че стабилността и сериозността в управлението възстановяват доверието както на пазарите, така и на международните форуми.
Нейното послание е, че ЕС трябва да стане по-малко идеологичен и по-автономен, способен да защитава собствените си интереси, без да разчита изцяло на външни сили. Това е същността на консервативната европейска визия: общност от силни, суверенни нации, които си сътрудничат, без да губят своята идентичност.
Украйна: Атлантическа твърдост и гаранции за сигурност
По отношение на Украйна Мелони потвърди твърдата позиция на Италия: Киев не може да бъде оставен сам и заслужава солидни гаранции. Рим представи предложение, вдъхновено от член 5 на НАТО, който задължава взаимна отбрана в случай на агресия – формула, която министър-председателят смята за най-надеждна за гарантиране на украинската сигурност и за подтикване на Москва към истински преговори.
Думите й идват в момент, когато конфликтът е затънал в настъпателни боеве, а фронтовата линия се простира на около 1000 км. Украйна остава под натиск, но продължава да се съпротивлява. За Мелони става въпрос за нещо повече от оцеляването на една държава: това е изпитание за целия международен ред, основан на правила и свобода на нациите.
Право на управление: идентичност, отговорност и конкретност
Речта на Мелони в Римини очерта профила на консервативната десница, която не се затваря в себе си, а поема глобални отговорности – от Газа до Украйна и бъдещето на ЕС. Десница, която защитава семейството и рождеството, която се бори с нелегалната имиграция, като същевременно поддържа регламентирания хуманитарен прием, и която не се притеснява да се противопостави на закостенелите бюрокрации в съдебната реформа.
Овациите, които я посрещнаха, бяха красноречиви: Мелони вече не е просто лидер на дясна партия, на която някога се гледаше с подозрение, а личност, която с действията и решенията си е спечелила уважение дори там, където някога е имало недоверие.
Речта на Джорджия Мелони на срещата в Римини беше нещо повече от политическо обръщение: тя беше доказателство, че консервативното лидерство може да обедини твърдостта с хуманността, корените с визията, националната идентичност с международната отговорност. Държавната дама, която някога беше смятана за разединител, сега е призната за глас, способен да оформя европейските и световните дебати.