Дискусия и „Насърчаване на европейската икономика в Средиземноморския регион“ – панел на партията ECR в Катания

По време на панелната дискусия „Насърчаване на европейската икономика в Средиземноморския регион“, проведена в петък, 17 юли, в първия ден на „Дни на европейското съзнание – По-безопасно Средиземноморие за по-силна Европа“, се състоя увлекателен дебат относно развитието, сътрудничеството и огромните предизвикателства, пред които са изправени средиземноморските държави. Конференцията, организирана от партията ECR миналия уикенд в винаги зашеметяващия град Катания, на източното крайбрежие на Сицилия, събра участници от двадесет европейски държави и Съединените щати.

Модератор на панела беше Жофия Рац от Института „Дунав“, а в него участваха изтъкнати представители от политическите и бизнес среди в Италия, Хърватия и Полша, а именно: Едмондо Чириели, заместник-министър на външните работи в правителството на Джорджия Мелони; Марко Каузарано, главен изпълнителен директор на „Сикания Кимика“; Никола Грмоя, председател на хърватската партия „Мост“ и член на хърватския парламент; Анна Романа Лукашевска-Тржечаковска, бивш министър на климата и околната среда на Полша; и италианският член на Европейския парламент Денис Нески.

„Енергийната сигурност се превърна в икономическа сигурност“, заяви модераторката Жофия Рац, която подчерта важността на дипломатическия ангажимент на правителствата на средиземноморските държави, като Италия продължава да разширява своята значителна роля в развитието на енергийната, цифровата и железопътната инфраструктура.

Според Едмондо Чириели Средиземноморският регион възвръща своята историческа роля, а съдбата на Италия е да действа като „мост между континентите“, като се фокусира върху междуконтиненталната търговия, ключовата инфраструктура и цифровите иновации. Застъпвайки се за прагматичен подход, нашата цел, според заместник-министъра на външните работи, трябва да бъде „да свържем бреговете на Средиземноморието“ и да гарантираме политическата стабилност на средиземноморските държави. Едмондо Чириели спомена също така „Плана Матей за Африка“ – който включва не по-малко от 18 партньорски държави – стратегическия проект на министър-председателя Мелони за подкрепа на Африка, „континента на бъдещето“, както го определи заместник-министърът.

Марко Каузарано, главен изпълнителен директор на компанията „Sicania Chimica“ от Катания, заяви, че намаляването на бюрокрацията е ключът към ефективното развитие и че целта да се превърне в технологичен център на континентално ниво е напълно постижима.

Говорейки от гледна точка на своята страна, Никола Грмоя заяви, че Хърватия трябва да се превърне в стратегически портал за Европа, като се обърне специално внимание на сигурната и достъпна енергия, търговията, логистиката и подкрепата за високотехнологичното производство. Предвид уникалното си географско положение и огромния си потенциал, Хърватия трябва да последва примера на Сингапур, като създава стойност чрез търговията.

За Анна Романа Лукашевска-Трецяковска всяко усилие трябва да бъде насочено към насърчаване на здравия разум и постигане на общи цели. „По-голямата централизация означава по-малко свобода за компаниите и индустриите, както и по-ниска конкурентоспособност“, според бившата министърка на климата и околната среда на Полша, която също така заяви, че трябва да приемем по-голяма изложеност на риск. Анна Романа Лукашевска-Трецяковска се позова и на Системата за търговия с емисии на ЕС (СТЕ), която под претекста за борба с климатичните промени не е нищо друго освен идеологически инструмент, подкопаващ индустриалната конкурентоспособност, както и на Инициативата „Три морета“, регионалната инициатива, насочена към модернизиране на железопътния и пътния транспорт, насърчаване на енергийната диверсификация и цифровата свързаност.

Италианският член на Европейския парламент Денис Нески говори за понятието „териториални реалности“. Сицилия, Средиземноморието и Адриатическият регион са изправени пред различни предизвикателства в сравнение с индустриализираните държави от Централна и Северна Европа. Нашата цел трябва да бъде постигането на независимост – не само от Русия, но и от китайските технологии – а една от основните ни грижи трябва да бъде да гарантираме, че всеки има свободата да избира къде да работи, и да създадем именно онези условия, от които гражданите се нуждаят, за да не напускат собствените си страни.

„Как бихме могли да измерим успеха?“, попита модераторът участниците в дискусията. Разбира се, успехът трябва да се измерва чрез ефективни политики, по-добри и по-силни предприятия и индустрии, постигане на енергийна сигурност и т.н. Малко по-различна гледна точка беше изразена от председателя на партия „Мост“, който отговори, че успехът може да се измерва според това дали Европа се връща към корените и ценностите си и дали Старият континент остава дом за собствените си граждани.

Насърчаването на икономиките в Средиземноморския регион не е просто тема за дискусия, а наложителна необходимост за повишаване на благосъстоянието и истинската сигурност на европейците.